Getca,
ти като мери единичната бобина, сложи ли въздушна междина каквато има в делкото??
Ако си мерил без нея, естествено че ще покаже по-голямо време за разряд спрямо двойната бобина.
Но в крайна сметка какво се цели с тези опити? - просто по-голямо време за отдаване или по-голяма енергия на искрата?
Понеже двете понятия са коренно различни и второто зависи само от E=0.5*I*L^2, а колко време ще отдава тази енергия - зависи само от товара, демек междината във вторичната. При импусните флайбеци тип конвертор за светкавица на фотоапарат или DC-CDI, колкото повече се зарежда кондензатора, толкова по-се скъсяват импулсите във вторичната.
Тази зависимост идва от закона за съхранение на енергията: при еднаква индуктивност и еднаква порция отделена енергия, при по-високо напрежение, токът ще се отдава за по-кратко време. Даже ползвам този ефект и следя кога е отдала вторичната в DC-DC флайбеците, вместо да чакам постоянна задължителна пауза между всяко отпушване на транзистора в първичната, подобно на класическите моноблокинг транзисторни генератори с ПОВ.
Един познат дизайнер на силова електроника за F1 от Англия ми сподели преди време нещо интересно: във F1 ползват 6 пъти по-висока енергия на искрата от тази в стандартните автомобили. Разбира се, времето на живот на автомобилната свещ се скъсява, но пък като се изядат електродите на свещта, винаги междината може да се коригира ръчно, примерно веднъж годишно. Но повечето хора никога не са си отвивали свещите в продължение на години.
И другото е, има ли смисъл от чак такива удължени времена за разряд при високи обороти? Горенето трябва да приключи до около 10 градуса след ГМТ.
Следоватено трябва да отдадем енергията в този времеви интервал.
В системите с автоматично изпреварване на аванса има почти фиксирано време за горене (времето от подаване на искрата до 10 градуса след ГМТ) и то е около 0.8-1.5мс. Изменя се главно заради положението на дроселната клапа (тоест степента на натоварване на двигателя), но максимума на това време никога не е повече от 2мс.
Моята процесорна система понеже ми показва данните в реално време, като я закача към лаптопа по време на работа на двигателя, дава около 1мс време за горене и то слабо се изменя в зависимост от оборотите.
Следователно трябва да набутаме искрата в този диапазон, защото след 10 градуса след ГМТ, горенето е почти приключило, буталото вече е почнало да се движи надолу и няма смисъл да се подават повече искри - те не водят до промяна на състоянието на газа в цилиндъра.
Принципно, единична и двойна бобина с еднаква тотална въздушна междина, трябва да дадат еднакви показания за времето на разряд ако са със сходни намотки и сърцевина. Говорим за случая, в който единия край на вторичната на двойната бобина е към маса, а другия е през свещта.
Даже двойната е по-подходяща за TCI варианти на запалване, защото ако се върже единия край на маса, високоволтовият кръг не минава покрай прехода на транзистора (и съответно през всички шунтиращи прехода защитни вериги като ценери, RC снубери и др., които генерират загуби и се товари веригата с
ненужни пробивни напрежения).
Пак качвам концепцията за "плазменото" CDI запалване + TCI добавка, която чертах преди години и в която кръгът на вторичната високоволтова намотка винаги се затваря директно през свещта и през маса, а не през допълнителни обекти като акумулатор, покрай снуберите на транзистора и т.н.
Аз дори поръчах от Китай специално направени за мен единични бобини с изведени краища на вторичната - показаха напълно еднакви резултати спрямо обикновената единична. Бях ги взел да пробвам CDI с последователен тиристор (анода под първичната) и единия край на изолираната вторичната към маса, но не ми допадна това, че двата края на първичната са под напрежение - ще вземат да се утрепят някои homemade ентусиасти-аматьори с кондензатора 1uF, зареден с право напрежение на 250V.
В крайна сметка при CDI пак си минах на класическите бобини с обща намотка на маса и кондензатора последователно на първичната, а тиристора паралелно. При TCI обаче има смисъл от двойна бобина, дори да се ползва само за 1 свещ, а другия край да се върже на маса - най-малкото заради изолацията на вторичния кръг.
Даже в момента като продължение на логиката се замислих за следното: за да преодоляваш всеки път ненужната въздушна междина (тази в делкото или пък втората свещ на двойната бобина), се иска
допълнително енергия, която се хвърля на вятъра.
Перфекционистите шведи първи се сетиха за този проблем и изобретиха добре познатата ни бобина-свещ, за всеки цилиндър по една независима бобина. Това е най-доброто решение и в крайна сметка това е запалителната система с най-високо КПД.
Пък и колко да е по-скъпа такава система по принцип? - навива се от робот, а не на ръка, а процесора вместо 2 ще има 4 изхода, всичко е търговска реклама и изкуствено надути цени (тъпаците явно не се интересуват по загубите за преодоляването на въздушните междини). Примерно повечето SAAB или Nissan Primera от 1990 са с такива системи по default.
Имаш Л. С.