При модела с поплавъците имаме огромно триене - веднъж за изолация водата да не изтече от съда, второ, вътре във водата самите поплавъци са много инертни, и трето - повдигащата поплавъка сила го законтря още във водоравно положение на осите и пречи на същите да се задвижат и да изтеглят тежестите. Това е почти нерешима задача за домашен майстор.
Дадените от Снайпер линкове са интересни, но в тези постановки има множество чисто конструктивни уловки. Въпросът опира основно до идеален баланс преди поставяне на топчетата и правилна настройка след това на всеки отделен спирален улей. Необходими са поне 16 броя - колкото са показани на клиповете, но то зависи от големината (диаметъра) на топчетата и тежестта им. Колкото повече - толкова повече!
Това дето виждате, че има обратно въртене, се дължи веднъж на зрителна измама - спирайте клипа във всяка интересна позиция, и ще видите, а има и друго - самите въртящи се спирални улеи и в пълна компоновка и в частична, са показани да се въртят нарочно в двете посоки, но то е защото има и изглед отзад - без показване на плавен преход на "камерата" за изглед отзад.
Аз на бърза ръка разгледах как точно изглежда един отделен спирален улей като си изрязах първо една лента от хартия и я огънах да видя възможно ли е тя да добие показаната форма, а проверих същото и с метална лента. Възможно е. Много интересна крайна форма се получава - бих казал - нещо като "спирална галактика", или "спиралата на Фибоначи". И колко може да се "събере" тази спирала, т.е. колко може завиващият се навътре край да се приближи към центъра?
Пожелавам успех на Снайпер в трудната задача!