ВРЕМЕТО КАТО ФИЗИЧЕСКО ЯВЛЕНИЕ

[velstar]

 Темата е обширна и ще запали голям интерес!  Ще Ви представя част от трудовете на един Велик учен- Академик Козирев и някои от моите експерименти. Същността на времето е много повече от формулировката  на Айнщайн. Ще бъдете изумени, от Великите открития на Николай Александрович Козирев за времето, като физическо явление.
ДОБРЕ ДОШЛИ В СВЕТА НА ВРЕМЕТО!
Ще цитирам една статия, която накратко но подробно описва основните свойства на времето: 

Времето - Хипотезата на Козирев
 част I

През 1982 година в брой бр.44 и 45 а няколко години по-късно - 1988 в брой 45 на тогава излизащия вестник "Орбита" Агоп Мелконян помести статии за една от сензациите във физиката. Става дума за изследванията и експериментите на професор Николай Александрович Козирев от Пулковската обсерватория, който развива една цялостна и оригинална теория за времето. Идеите му са наистина шашващи. Тук ще ги публикувам (със съкращения) знаейки, че много от вас не са чували нищо за тях. Уверен съм ще ви е интересно. Същевременно, ще се радвам, ако някой знае нещо повече и по-ново по въпросната хипотеза/теория. Какво е времето в съвременната наука? Един "пасивен скалар", мъртва математическа абстракция. Всички физически явления протичат във времето, но самото време няма никакво отношение към тях. Всичко се проявява във времето, а времето не се проявява в нищо - няма тегло, няма енергия, няма вкус и мирис. То има само едно единствено качество: да бъде измервано с часовник. Козирев не е съгласен с такава постановка на нещата. Идея първа: Ако една система е в мъртво състояние, тя е безразлична към времето. В реалния свят процесите имат посока от миналото към бъдещето. В този смисъл светът е неоравновесен, а неоравновесието винаги има ясно изразено направление - от причината към следствието. Това Козирев нарича "ход на времето". Идея втора: Но защо "ход"? Ход означава движение с определена скорост, нали? Да, отговаря Козирев. Ходът на времето наистина има скорост - около 700 км/сек. Т.е. това е скоростта с която причината става следствие. Идея трета: Освен това "ход" означава и някаква посока. Така е, отговаря Козирев. Ходът на времето в нашия свят е положителен в лява координатна система. Значи, ако "гледаме" от причината към следствието, времето върви по посока на часовниковата стрелка. Всичко това звучи твърде неправдоподобно, затова ще го подкрепя с експеримент, станал класически в изследователската практика на Козирев. Представете си везна, на едното блюдо на която има тежест, а на другото - жироскоп. Според здравите устои на физиката, посоката на въртене на жироскопа не трябва да разколебава равновесието на везната. Но вече тридесет години Козирев повтаря ли, повтаря този опит пред всеки любопитен. И ето какво: когато жироскопът се върти обратно на часовниковата стрелка, теглото му намалява, а при въртене по часовниковата стрелка теглото му се увеличава. Следва обяснението: Когато се върти обратно на часовниковата стрелка, жироскопът се върти против времето и намалява неговата енергия. Това е всичко. Следователно потокът на времето има и скорост и посока. Но зависи ли той от околните процеси? Оказва се, че зависи. Идея четвърта: Влиянието на околните процеси се изразява в промяна на ПЛЪТНОСТТА НА ВРЕМЕТО. Онези явления които усилват причинното действие, увеличават плътността на времето, тогава говорим за излъчване на време. Такива са всички процеси съпроводени с увеличаване на ентропията: топене на леда, изпаряване на течности, разтваряне на вещества във вода, загиване на живи организми. И обратно - явленията, свързани с намаляване на ентропията, намаляват плътността на времето. Тогава говорим за поглъщане на време. И ето един експеримент в подкрепа: Около същата везна с жироскопа поставяме термос с гореща вода - всичко е нормално. Когато обаче долеем студена вода, жироскопът, който се върти по хода на времето, намалява теглото си с цели 4 милиграма (при собствено тегло 90 грама)! Ето как може да се обясни този факт. Когато долеем студена вода, топлинното равновесие в термоса се нарушава. Докато се възстанови равновесието, докато се уеднакви температурата по целия обем, системата излъчва време, или иначе казано - уплътнява времето около себе си. Това оказва допълнително въздействие върху жироскопа, като намалява неговото тегло. Съгласете се, че това не звучи много правдоподобно. Но тези експерименти се повтарят вече 3 десетилетия и винаги без грам съмнения. При това не само в дома на Козирев, не само в Пулковската обсерватория, но и в Института по проблемите на механиката към АН на СССР. Всички гледат, всички се удивляват и... не разбират. Идея пета: Да зададем един съвсем парадоксален въпрос: а може ли да се екранира ходът на времето? Козирев е категоричен: да, измерващата времето система може да се защити от протичащите наоколо процеси. Като екрани могат да служат всякакви твърди вещества - метални пластини, стъкло, керамика с дебелина 1-2 сантиметра. Добре... От казаното по-горе за плътността на времето излиза, че би трябвало СЛЪНЦЕТО ДА ИЗЛЪЧВА ВРЕМЕ. Да, така е - отговаря Козирев. Но след като е така, значи, че по време на слънчево затъмнение би трябвало излъчването на време от слънцето да намалява, защото Луната ще оказва екраниращо действие, нали? Съвсем правилно - отговаря Козирев. Правени са изследвания по време на 5 слънчеви затъмнения - през 1961, 1966, 1971, 1975 и 1976 година. Всички те недвусмислено показват, че по време на затъмнение плътността на времето намалява. Значи Слънцето излъчва не само светлина, но и време! Но ние пак ще се върнвм на този въпрос. Чудесата на Козирев обаче не свършват дотук! Когато проучвал екраниране на времето, в един от експериментите той използвал съвсем тънка стъклена пластинка с разпрашен върху нeя алуминий. Такъв тънък екран не може да създава поглъщане, но въпреки това той намалявал въздействията на хода на времето почти двукратно. Защо? Идея шеста: Оказало се, че освен поглъщане може да има и ОТРАЗЯВАНЕ НА ВРЕМЕТО и ролята на отражател изпълнявала алуминиевата пластинка. Козирев и В. Насонов провели редица опити. Ето един от тях. Описаната вече везна и някакъв излъчвател на време - например познатия ни термос. Слагаме между тях екран - неоравновесиято в термоса не оказва влияние на жироскопа. След това слагаме алуминиевия отражател така, че да "заобикаля" екрана, по точно потокът на времето да"прескача' екрана. В този случай жироскопът намалява теглото си.Значи алуминиевата пластина наистина отразява потока на времето. И още един факт: Оказали се, че отразяването на времето е съвсем нормално отражение - ъгълът на падане е равен на ъгъла на отразяване! Виждате ли, физика, като физика. Ама не съвсем... А какво ще стане, ако вместо алуминиева пластина сложим вдлъбнато огледало? Излиза, че огледалото може да събира и ще концентрира в своя фокус въздействието на времето. Или, казано иначе, то ще бъде във ВРЕМЕВИ ТЕЛЕСКОП. С него ще може да се изучават излъчването или поглъщането на време от далечните космически обекти - звезди, галактики, квазери, пулсари и т.н. Идея седма: Така за пръв път може да бъде създаден астрономически уред, който да улавя не електромагнитни лъчения, а нещо съвсем друго, при това съвсем, съвсем парадоксално - улавя излъчването на време. Не си мислете, че това е някакво странно съоражение, съвсем не. Най-обикновен телескоп-рефлектор във фокуса на който се поставя нашата стара приятелка - везната с жироскопа. За своите наблюдения Козирев използвал един 70- сантиметров телескоп на Пулковската обсерватория и един 50-сантиметров на Кримската обсерватория. Разбира се всичко било така, както очаквал - небесните обекти наистина излъчват време. Най-силно излъчват време свръх плътните обекти - бели джуджета, центърът на галактиката, обектът Лебед Х-1 (предполагаема черна дупка). И така - оказа се, че времето не е мъртъв скалар, а съвсем реална физическа величина и може да оказва съвсем реално действие. Но всички тези невероятни неща, за които разказах са само прелюдия към смелите и красиви идеи на Козирев. За тях - отделно.

От прочетеното до тук, разбирате че потока на времето влияе на масата на телата. В подкрепа ще посоча че нациските дисколети от серията HANEBU 2 - 3  и VRIL използват за задвижване една жизненоважна система, наречена "Тахионатор на Туле" Тази антигравитационна система е пряко свързана с намаляването на теглото на целия летателен апарат. За тази и другите системи за задвижване на НЛО ще отворя нова тема, където ще ги разгледаме подробно. Потока на времето влияе също така и на съпротивлението на металите, на термометрите и термодинамичните процеси. И всичко това е пряко свързано с време-пространството или етера. Един мой експеримент, проведен на скоро доказа че метален предмет променя теглото си, когато в него протича термоантропен процес. Метален обект, с тегло 25,2810гр.  поставен на лабораторна везна, след като е бил силно нагорещен ( до около 300 градуса)  намаля теглото си при изстиване  и везната показва 25,2793гр., а при охладен до -15градуса  се отчита повишаване на теглото до 25,2877гр. Опита е повторен няколко пъти за потвърждение. Този експеримент показва че при загряване, на телата им се покачва теглото и обратно, при охлаждане намалява теглото. Известно е, че много от антигравитационните изследвания са свързани със охлаждане на околната среда около апарата. Склонен съм да вярвам напълно, че тахионатора се използва в НЛО и теорията на Козирев разкрива тези явления. Още интересни факти ще научите от прикачените файлове. Очаквам да стане интересна дискусия и да проведем експерименти и обменим много информация. 

[The Phantom]

"Метален обект, с тегло 25,2810гр.  поставен на лабораторна везна, след като е бил силно нагорещен ( до около 300 градуса)  намаля теглото си при изстиване  и везната показва 25,2793гр., а при охладен до -15градуса  се отчита повишаване на теглото до 25,2877гр. Опита е повторен няколко пъти за потвърждение. Този експеримент показва че при загряване, на телата им се покачва теглото и обратно, при охлаждане намалява теглото."

Точно в тези три изречения си написал един парадокс. Хем при повишаване на температурата , тялото губи част от теглото си (в първото изречение), хем при загряване то покачва теглото си (във третото изречение) !?! Кое е вярното в случая? При загрявяне тялото Покачва или Губи част от теглото си ?

[velstar]

  Да, прочетох внимателно какво съм написал. Малко е объркващо но е правилно. Аз поставих нагорещен метал във везната, следователно той започва да изстива. Самият процес на понижаване на температурата предизвиква намаленото тегло, когато температурите се изравнят теглото си отива до нормалното. Охлаждането намаля теглото, а загряването го повишава. Това може да се окаже, експериментално потвърждаване на теорията на Акуино за антигравитацията. При първа възможност ще направя още тестове, които ми се въртят в главата. Надявам се да разбера още подробности.

[Vetap]

Звучи интересно!Вероятно трябва да се изследва динамиката на процеса.Везната електронна ли е?. Да не се получава някакво изкривяване на измерването в следствие на високата температура?

[velstar]

Везната е електронна, висококачествена и много скъпа. Предназначена е за  лабораторни измервания. Екранирана е добре и не се влияе от въздушни течения и електромагнитни смущения. На нея често се мерят горещи продукти. Калибрирана е от акредитирана лаборатория, придружена със съответния съртификат. Мисля че може да и се вярва.

[Vetap]

Нека пак да повторим, защото от изложението не е много ясно. Ефектът се проявява само в динамика. Така ли? Значи ако искаме да постигнем голямо олекотяване е нужна голяма скорост на изстиване т.е. dG = f (dT/dt), където dT e изменението на температурата, dG - изменение на теглото

[velstar]

Vetap точно така. Правилно си разбрал. Но, управлението на потока време не е ограничено само в термични процеси. Може да се използват всякакви ентропни процеси, като например, разтваряне на вещества, химични реакции, електрически и магнитни ускорения и др. Забележете че ускорението на едно тяло, проявява инертни сили, които се отнасят към масата на обекта. Самата скорост не проявява или слабо проявява инертни сили. Самото ускорение е ентропен процес, така промяната на скоростта на реакцията променя потока на времето. Излъчването  и поглъщането на време е така свързано с масата на телата, както са свързани електрическото и магнитното поле. Това се казва и в статията на Крион. Всичко опира до елементарните частици, които изграждат веществата и по точно до техния спин и енергия.

[Vetap]

Става все по - интересно. Ако се "копне" по - дълбоко! Във вселената времето не съществува като понятие, което е въведено от човечеството. При доста ченелинги "те" се опитват да ни обяснят как работят нещата, но за съжаление времето се е укоренило в нашите мозъци като четвърта координата на нашия свят, и според установеното мнение то има само едно направлление - от минало към бъдеще. Как тогава ясновидците могат да видят бъдещето? Така, че моето мнение е че трябва най напред да се отървем от нашите примитивни представи за това и да си зададем въпроса: Какво е времето всъщност? Аз започвам да мисля за нещо като изкривяване на пространство - временния континиум при ентропия. Ще се разровя из ченелингите на Крион. Там с "думи прости" се дават обяснения на 4 - мерното пространство и връзката между различните видове полета. Да, съвременната физика няма да даде отговор на въпроса! 

[Discorder]

Е нямам думи... Наистина се надявам да се "разпали" дискусия тук...
Тези дни докато се опитвах да осмисля как всъщност може да се черпи енергия от Етера стигнах до извода че за целта трябва да се манипулира времето поне малко.
http://en.wikipedia.org/wiki/Quantum_foam
Накратко тук иде реч за "виртуални частици" материя и антиматерия, които се проявяват в пространството и  анихилират помежду си, при което се освобождава енергия. Успоредно с това протича и аналогичния процес в обратна посока. От гледна точка на нас като наблюдатели този процес е принципно равновесен, случва се на микро-ниво и прекалено бързо за да забележим нещо. С други думи целият този кипеж на квантовия свят остава под прага на човешкото възприятие. Предполагам дотук няма нищо ново, надявам се да не съм отегчил никого.
Идеята е как да направим този квантов "кипеж" неравновесен в някаква малка степен и да накараме енергията на Нулевата точка да се прояви и да остане в нашето поле на на наблюдение.
Правим един мислен експеримент: взимаме един ограничен обем "празно" пространство, примерно един кубичен сантиметър. Единият вариант е да се "огъне" пространството и по този начин да се срещнат повече двойки частици-античастици. Тук принципът засега е неясен. Другият вариант е да се манипулира потока на времето...
При това положение можем да "пресрещаме" частици от различни отрязъци на времевата линия, намиращи се в същата точка на пространството. Всичко това е хипотеза, т.е може и да е пълна глупост, но в светлината на горните постове някак ме радва.

[Discorder]

@ Vetap:
Не съм чел  Крион все още, но ще му обърна внимание
Кажи ми какво мислиш за концепцията на Зеланд за "пространство  на варианти"? За мен обяснява доста точно нещата.
Но да не разводнявам темата

[Vetap]

@Discorder за съжаление не съм запознат с концепцията на Зеланд. Бих се радвал да науча повече! Някакви линкове?. В страницата на Kryon има Q&A. Там той отделя доста място за обясняване на физиката на времето и пространството. Но обяснененията са предназначени за широката публика. Прокрадва се мисълта: "Още не му е дошло времето.... на времето".

[Discorder]

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%E7%E5%EB%E0%ED%E4

Това са му книгите на Зеланд, от личен опит твърдя че концепцията му работи , ако някой се интересува повече, на лични че не е тук темата за това

[Vetap]

Благодаря @Discorder!
@ Velstar, имаш ли възможност да измериш промяната в теглото на метала,(ако има такава) при включена Tesla coil или поне Plasma ball в близост до експерименталната установка? А при работещ завихрител на течност a la Schauberger? 

[velstar]

Мисля че само третото ще е възможно, тъй като везната е служебна и няма да ми позволят да я третирам с високи напрежения. Ще направя тест със завихрена вода.
 

[velstar]

Discorder Ако се научим да управляваме хода на времето в една система, ще бъде лесно да се извлича енергия от квантовия вакуум.  В квантовия вакуум постоянно се  получава флуктуация, раждат се и анихилират виртуални двойки частици - материя и антиматерия. Това свойство се обяснява като принцип на неопределеността на Хайзенберг. Разликата от виртуалните частици и реалните е в техния живот. Виртуалните частици имат изключително малък живот, но ако забавим времето в една точка от пространството и го поляризираме, живота на виртуалните частици ще стане достатъчно дълъг за да се превърнат в реални. Разбира се, нужна е поляризация на точката от пространството, за да бъдат разделени  частиците на достатъчно разстояние, където няма да могат да анихилират. Така ще имаме изкуствено създаден извор на елементарни частици, които може да се насочат към електроди и да получим електричество в изобилие. Това не е всичко, може да открием начин да улавяме и други частици , като мезони например. И да ги вкараме в подходящ проводник за тях, така ще получим мезонен ток със нови свойства, непознати до сега.  Отваря се цяла нова наука, с изучаването на нови токове. Ние до сега познаваме свойствата само на потока от електрони в проводник, а какви ли изненади ни очакват още...   Професор Фролов от научноизследователския институт "Фарадей" в  Санг Петербург, следвайки теорията на Академик Козирев е построил устройство (машина на времето), което изолира част от  пространство и успешно променя хода на времето вътре в нея. Тази сфера поглъща или излъчва тахиони (кванти на времето), в зависимост от посоката на ентропния процес. Ето как изглежда машината: