Автор Тема: Реални резултати от лечение на рак с алтернативна медицина  (Прочетена 409658 пъти)

Неактивен piton2012

  • Специалист
  • Активен
  • ***
  • Публикации: 274
   Разбира се, всичко е точно така. Ние си знаем как. Така е написано и така се прави. Аман от битовизми.. Поне кажи, не знам. А за разводняването, пак ли аз съм ви крив
Проф. Мермерски е открил революционно лекарство за рак: http://politikata.net/%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B8%D1%81/128223/


Патентова и пуска на пазара в БГ!
Те това е разводняването. Ама то разводнена боза. Елементарните понятия ви се губят, но то е за сметка на друго. Вие не се сещате какво е, ама и аз няма да ви кажа. А естерификация се учи в гимназията. Взаимодействие на алкохол и киселина. Къде ти е киселината? Да ти подскажа ли? Няма нужда, ти си знаеш, в киселата боза. И при неутриното. Прав си, че намесваш Радков, но и без него тука е смях и безхаберие. За това пък с със самочувствие и претенции.
« Последна редакция: Юни 28, 2015, 07:28:52 pm от atos »

Неактивен edin

  • Специалист
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 283
  • Пол: Мъж
  • Гениалното, винаги е просто
Кленов сироп и сода, директно в клетката, ще видите само в " Междузвездни войни". Принципът не това, което е, ама и да обяснявам, никой няма да разбере. Ще ви дам жокер. Рецептата става и с меласа, но не и с цвеклова захар. Който си отговори на въпроса "защо?", ще разбере и принципа.

vitan

  • Гост
Приказвах с моя приятел химика и той ми каза, че вероятно при по-висока температура между глюкозата и бикарбоната стават някакви естери.
Цитирам себе си в началото. И на мен ми стана странно, но тъй като бях силен по химия много отдавна, приех нещата на доверие. И е употребено: някакви естери.
Не твърдя да съм прав, той да е прав. Не се защитавам за нещо.
Твърдя, че тук, в тая рецепта не могат да се правят експерименти.
Иначе по медиите може да чуете вой: ....въъъъ, то кленовия сироп за рак много вреден! Без сода - спор няма. А защо вият?
Защото има свободни съчинения в нета.

П.п. Въпросните медии повече нищо не казват за затритата варненска клиника.... (току виж не могли да си платят борчовете).
« Последна редакция: Май 19, 2015, 10:17:39 pm от atos »

Неактивен Аtos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 4 290
  • Мисля, следователно...мисля!
Клетка, мембрана, цитоплазма...избирателна пропускливост на мембраната...колко да е сложно?

Неактивен caduceus

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 347
Относно содата и кленовия сироп, имам лични наблюдения и опит. За да не се повтарям, вижте в моя форум поста ми за това, най-долу в страницата.
Сместа от 3 чаени лъжички сироп и 1 лъжичка пречистена сода се разтваря във вода и се загрява до 40-45 градуса максимум, после се пие като чай на гладно и след това не се яде поне час. Правихме го два пъти на ден, сутрин и вечер. На майка ми и даваха 2-3 месеца най-много, а вече мина над година и е добре, симптомите изчезнаха и няма проблеми.
http://www.garaja.net/viewtopic.php?f=4&t=44
Поздрави

Неактивен Сашо

  • Beginner
  • *
  • Публикации: 67
Здравейте ,не прочетох никъде да се споменава за китайската гъба Рейши,но може и да съм пропуснал,за всеки случай ще я спомена има много добри отзиви за нея като лечебно средство против рака http://e-zdravey.com/bg/gabata-reyshi-ima-protivorakov-efekt/

veni

  • Гост
Здравейте!
А дали е удачно да комбинираме масло от канабис и кленов сироп със сода като лечение?

Неактивен Аtos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 4 290
  • Мисля, следователно...мисля!
veni, прочети цялата тема!
Някъде колегите бяха написали, че ако се следва даден метод, трябва да се акцентира само върху него.
В противен случай може да се смесят взаимодействията и това да отслаби лечението (на прост език казано).
Според мен трябва да акцентираш върху психологическото състояние на баща си първо!

Спазвайте едно лечение, но СТРИКТНО!
Дай му да прочете ПОЗИТИВНИ материали от реални излекувания, селектирай ги предварително обаче!
Нека ПОВЯРВА, че може оттам - нататък ще е по-лесно!
Ако не повярва първо, нищо няма да помогне, защото предварително ще е обречено на провал...

Неактивен nizo

  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 751
  • Thoughts become things!
veni, a какво е това масло от канабис. За лечебна се счита така наречената марихуана, която се пуши или яде под най-различни форми. Активното вещество е THC (тетрахидроканабинол), което обаче не се среща във всички конопени растения. Сигурна ли си, че имаш правилния канабис, който е по принцип забранена субстанция?

Според мен е грешно да вървите по този път на лечение с НЕЩО СИ, което е извън тялото. Тялото по принцип прави всичко възможно да е здраво. Това е натуралното му състояние. Когато човек се пореже , тялото само извършва нужното за да оздравее. Когато се счупи кост тя зараства сама. Взимането на медикаменти е само предтекст, ума да повярва, че нещо е направено в посока оздравяване, но според мен до голяма степен, причината за лечението на каквото и да е е самия ум и начина по който той мисли. Може да се запознаете с трудовете на Joe Dispenza. Това естествено не е популярно мнение и не търся спор с който и да е.
За мен рака, а и не само, е физическо проявление на дългосрочен стрес. Т.е. баща ти е чувствал някакъв стрес и дискомфорт, който вероятно е подтискал. Това създава конфликт или хаос в ума, който в случая е породил ракови клетки. Премахването на този стрес и дискомфорт ще позволи естественото оздравяване на тялото. Причината канабиса да действа е защото канабиса поражда такива успокояващи и дори развеселяващи чувства в тялото. Аз съм употребявал канабис много време и определено мога да го препоръчам като анти-стрес лекарство. Тука обаче искам да уточня, че канабиса не е задължителен. Той само сподпомага определен вид мислене и работа на ума, в което се изразява и лечебното му свойство. Такова спокойно и весело мислене може да се постига и без канабис, но ако баща ти не е тренирал да мисли по този начин, то по-добре да приема маслото.

Какво мога да препоръчам:
- закарайте го на спокойно място в природата (вила), където единствената му цел е да се отпусне и забрави всякакви проблеми
- премахнете всякакъв род източници на информация (телевизия, радио, вестници и т.н.) ... те само разсейват ума с глупости
- да му се каже да мисли само за такива неща, които реално създават приятни и отпускащи емоции и чувства в тялото му, без оглед за какво точно мисли
- да избягва доколкото е възможно развиване на негативни "филми" в ума си, относно създалата се ситуация и да ги замени с оптимистични такива
- може да приема това масло от канабис редовно
- може да изработите аудио запис в който самия той дава вербални команди и предположения на себе си, свързани със здравето като натурално състояние, оптимизъм, гарантирано оздравяване и т.н.
- близките да не се фокусират върху него като болен, а като човек който оздравява и ще оздравее със сигурност

Ако ще правите аудио запис, по-добре да прегледам "командите", защото понякога някои твърдения крият скрит негативизъм, а ума не приема отрицателни команди като "не съм болен" и др. Хубаво е командите да са изречени с бавна, силно уверена, дори леко командваща интонация с пауза след това, за да може слушащия да възприеме командата. Такива неща. Общо взето това което предлагам може да се гледа като мисловно лечение или съзнателно задействан плацебо ефект. Не знам всъщност защо се казва плацебо ефект. В повечето, да не кажа всички, тестове на лекарства има контролна група която приема нишесте със захар или нещо подобно под формата на таблетка. В контролните групи винаги има някой на който "му е помогнало хапчето", но всъщност това означава, че организма е задействал собствените си лечебни сили.
Брат ми е лекар и ми е казвал, че често дават плацебо на нервни пациенти, които са в норма, но твърдят, че им има нещо. В такива случай "хапчето" е супер ефективно и дава резултат.  :D

Неактивен RUS

  • Сериозно Активен
  • ***
  • Публикации: 336
  • Трябва ни БЕЗПЛАТНА енергия.
В допълнение на написаното от atos и nizo ще преразкажа с мои думи историята на един австралиец.
Въпросния човек бил с поставена диагноза рак в последен стадии.Приложили му всички методи на лечение от което човечеца не се оправил.Показателите му се влошавали.Изписали го от болницата със статут - терминален стадий.С прости думи казано - доизживей си дните или месеците които ти остават както намериш за добре...ние лекарите не можем да ти помогнем повече.Давали му 3 месеца живот.
Човека имал една стара мечта - да полети на свой самолет.И речено -сторено.
Пациента продал къщата си и започнал да си строи сам самолет - малък едномоторен -тип любителски.Набавил си чертежите и плановете и започнал строежа в двора си.Предвид недоброто му физическо състояние разбираемо дейноста му не вярвяла гладко и по график.Надпреварвал се с времето.Негови приятели и съседи се включили за да му помогнат.Построяването на самолета станало квартална кауза и хората се стараели да изпреварят времето което му остава.Раково болния успоредно с това изкарал летателен курс за пилот и след 4-5 месеца когато самолета бил готов той полетял и изпълнил мечтата си.
Само че в цялата картинка нещо не било както трябва...вместо да се влошава той бил все по жизнен.Лекарите твърдяли че е в ремисия.И понеже след 5 месеца би трябвало вече да е умрял подложили на основни прегледи отписания преживе от живота човек.
Резулатите били смайващи - от ракът нямало и помен нито се виждали разсейки.Повторили и потретили изследванията - резултатите били същите - нямало и следа от рак.Обяснение от медицинска гледна точка липсвало.
Ще разкажа и една друга съдба на една моя приятелка.Тя беше в 4 стадии и нямаше добри изгледи да се оправи.Целия и предишен живот беше подчинен на служебен успех и амбиции.Премина през целия ад на радио и химио терапия и в крайна сметка резулатите и не бяха никак добри след това лечение.С нея извървяхме дългия път на осъзнаването на причината за болестта.В крайна сметка тя промени живота,мислите и съзнанието си волево и осъзнато.И заживя друг живот с други мисли и ценности.Това беше преди доста години.Заради нея тръгнах да правя Райф лампата...Разбира се всеки ще каже -да бе да...в крайна сметка лечението е подействало.Не е така.
Като човек в рискова група тя всеки месец правеше и още прави контролни изследвания за туморни маркери.И ми довери че когато се върне по инерция към стария си начин на мислене и живот - туморните маркери скачали.И обратно когато се вземе в ръце и се върне в новия си начин на живот - маркерите спадали и изчезвали.
За мен лично това е пряко доказателство в съвсем реален аспект за силата на съзнанието.То може да те спаси ,може и да те загроби.
Всичко зависи какво ще следваш и кое ще е важното в твоя живот.
За феновете на канабиса бих искал да подчертая че това растение е само стимулант за определени реакции на мозъка.Де факто човек може да бъде щастлив и без такива субстанции.Самия мозък е генератор на най-мощните наркотици познати на човека без аналог в природата.Въпроса е в това дали ще се обърнеш към неподозираните възможности които стоят във всеки човек така или иначе или ще ги подминеш невярвайки че можеш и да БЪДЕШ.

veni

  • Гост
Хора, много ви благодаря, че се опитвате да помогнете!
Маслото от канабиса е от тази тема http://mazeto.net/index.php/topic,7463.60/topicseen.html
Но аз го знам от свои познати, които твърдят, че са наблюдавали реални резултати от своето обкръжение. Не стоят точно нещата с действието на това масло - методът на приготовление е такъв, че се избягва отделянето на упойващи вещества в субстанцията. Маслото няма изобщо никакъв наркотичен ефект.

Иначе съм напълно съгласна с всичко казано от вас за добрите емоции, промяната в живота и т.н. Всичко това е ясно и на родителите ми. За съжаление  на теория всичко звучи постижимо, но на практика не винаги е така. Да, вярно е, че през последните години родителите ми имаха значителен източник на стрес, който на практика няма как да елиминират - касае членове на семейството и  не зависи от родителите ми.

Не знам дали го споменах в тази тема - баща ми, който вчера навърши 74 години, през живота си не бе посещавал болница, при все, че майка ми е доктор. Беше здрав, младолик, жизнен. Болестта му бе открита случайно, нямаше никакви симптоми и оплаквания. Отказа да прави всякакви химиотерапии и през цялото време се лекува с народни медицини. Всичко вървеше добре. Той си беше мотивиран. През април скенера показа стопиране на процеса и дори леко намаляване. Докато през м. май не почина от същата болест негов познат, с който се бе запознал по изследванията. И от там баща ми се депресира, отчая,  и нещата тръгнаха на зле. Последната рентгенова снимка показва разрастване на процеса....
Не знам как да му помогна. По цял ден се опитвам да измисля нещо...
Лошото е, че на тази възраст той вече физически няма възможност да се занимава с много неща. Още повече след като отслабна и се изтощи напоследък.
Там е работата, че човек в такава ситуация сам и отвътре трябва да реши, че иска да бъде друго. Той в момента имам чувството, че по цял ден седи и само си мисли как не може да диша добре.  :( Казах му снощи, че трябва да прави нещо, с което да се разсейва и да не се концентрира върху усещанията си.
За командите съм наясно също. И това четох. Че не е удачно да се комбинират думи с положителен и отрицателен заряд като "адски добре", "страшно хубаво", "ужасно хубаво" и т.н. "не искам да съм болен" - правилното е "искам да съм здрав".
« Последна редакция: Септември 03, 2015, 01:17:03 pm от atos »

Неактивен Bat_Vanko

  • Сериозен Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ****
  • Публикации: 1 351
Какво мога да препоръчам:
- закарайте го на спокойно място в природата (вила), където единствената му цел е да се отпусне и забрави всякакви проблеми
Мисля, че точно тука е грешката на много от нас и на съвременната медицина.
Баща ми почина от рак на гърлото преди 4 години. Докато имаше някакви занимания, постоянно щъкаше из къщи, макар и трудно поради възрастта (70 години). Но след като разбрахме за болестта всички ние решихме, че е по-добре да си почива и го оставихме на спокойствие и насаме с мислите си. Грешка, за какво ще си мисли човек болен от някаква болест освен за самата болест. Дори в дните когато го карах на химиотерапия, той през няколко минути пипаше отока сякаш да се убеди, че той расте, и той наистина растеше.
Затова моят съвет е: накарайте го да се чувства нужен. Поставете му някаква мисия, нека това мислите му бъдат насочени към задачите, а не към болежките. Нещо, което може да върши, но то да му показва че има несвършена работа тука на Земята. На всички е известно, че когато човек има важна и неотложна работа той дори боледува на крак.

veni

  • Гост
Bat_Vanko, абсолютно си прав! Обаче какво да е това нещо, с което да се ангажира и да се чувства нужен? Именно поради възрастта, а вече и поради заболяването, той не е много в състояние да върши каквото и да било.

Извинявам се, че ви занимавам така подробно!

По професия баща ми е художник. Чудесно ще кажете, но от известно време не иска да рисува. Настроение е нужно за подобно нещо...

Заниманието му беше да не се спира вкъщи, а сега по принуда не излиза от дома... просто не е в състояние да излезе.



« Последна редакция: Септември 03, 2015, 01:18:48 pm от atos »

Неактивен Аtos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 4 290
  • Мисля, следователно...мисля!
veni, може да звучи банално, но...купи му малко кученце...и му го "тръшни" да се грижи за него...
Ей така, уж между другото. Не трябва да разбира, че го правиш с цел...

veni

  • Гост
Принципно е чудесна идея. Той душата си дава за животните. Но си имаха кученце, че и котка близо 18 години. И за съжаление сега не искат....  :'(