Проведох един тест с магнити, за възможното обяснение на едно полярното намагнитване (невъзможно по максуеловите закони, по-точно той допуска в уравненията си магнитни монополи, но на практика не са установени такива, доколкото аз зная, а може и да има такива експерименти, които доказват магнитните монополи.)
Към края на един магнит чиито полюс е с S ориентировка, залепям желязна пластина, ламаринка, доближавам полюса S на друг магнит, и установявам, че на по-далечно разстояние действат сили на отблъскване. Но когато допра края на магнита с S ориентировката до пластината, установявам сили на привличане, тоест залепва краят с S ориентировката . Знаем че пластината е феромагнетик и се намагнитва спрямо магнита обратно,( NS)>магнит (NS)>пластина.Така че между S полюса на магнита, и N полюса на пластината, действат сили на привличане. Това е така докато краищата им са допрени, но когато не са допрени, тоест на разстояние един от друг, действат сили на отблъскване, така сякаш че пластината и от двете си страни е с S ориентировка. Това означава ли, че пластината се намагнитва едно полярно? - от което може да се направи извода, че магнитните монополи съществуват? - но ако пластината се намагнитва едно полярно, защо след допирането на двата края с S ориентировка на двата магнита до пластината, се проявяват сили на привличане ?
