STEORN показва поредната неработеща идея

[getca]

http://jnaudin.free.fr/steorn/indexen.htm

Изследване на конструкцията в лабораторията на Ж.Л.Надин, макар и в опростен вид. Дадени са схеми, измервания, снимки, видео, анализ и изводи. Не е проблем да се изработи в показания вид и да се види какво става на практика, вместо да умуваме. Роторът се развърта без проблем до 2500об/мин без значение полярността на импулсите каква е, противо е.д.н.(реакция няма), консумацията на се мени при спрял и движещ се ротор, въртящ момент на вала има според Надин. Търси се мераклия да повтори конструкцията и да публикува резултати.
Имаше хора, чудещи се откъде да започнат и това може да бъде добро начало за тях.

Весели празници на всички...

                                  STEORN

     
     

                        J.L.Naudin

[Strashimir]

Е, честно това ме разби - репликацията и обяснението на Наудин! Преди време гледах клипа за двигателя на Стеорн, но не го разбрах и го забравих после. Тука се почви темата и пак не и обърнах внимание...

Но сега се задълбочих в обясненията на Наудин и по-конкретно за тороида и магнита и просто паднах - не го знаех този ефект!!!! Направо ме огря слънце :-)

Като цяло този двигател ми изглежда като вариант на двигателя на Чарлз Флин (http://www.mazeto.net/index.php?topic=1207.0), който се бях хванал да правя, но този изглежда много по обещаващ, а и има минимална електроника....

[Ariel]

http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=Phisics&Number=1950719492&page=0&view=collapsed&sb=5&vc=1 - обсъждане на темата в dir.bg
http://s182.photobucket.com/albums/x165/Axle001/?action=view&current=AxboVid2.flv - репликация
http://www.fizzx.org/viewtopic.php?p=11465&sid=269c907c4eef3e0fe93c4c077788b9df#11465 - разсъждения по темата

[getca]

Здравейте и за много години,

http://jnaudin.free.fr/steorn/indexen.htm
Ж.Л.Надин продължава изследването на въпросния мотор, вече във версия V2. Тороидите имат намотки с 10 пъти по-голяма индуктивност от предишните, като целта е силно снижаване на консумирания ток. Гледайте внимателно опита и видеото със запис на осцилограмите при различни ъгли между осите на ПМ и тороида. Който има желание да направи връзка с предишния опит на Надин, където ПМ падаше при захранване на тороида. Нещата не са никак сложни...

[dedofire]

А бе altium къв е тоя конектор пада се отдясно на на снимката черен с няколко кабелчета червено черно оранжево. Върви към то някъде и нищо за него не се казва на мен тва ми замясва на захранване на електромотор а и като гледам вентилатора отдолу.

[dedofire]

на снимката която Гетца е публикувал с тоя цилиндър дето се върти от страни на диска има един конектор с 4 кабела тва да не е датчик на хол

[lazy]

  Датчик на Хол.

[getca]

Нова версия на репликацията на Надин...




Използувани са пластмасова тръба Ф100мм с 50мм височина, неодимови ПМ 4бр.х2 (двуредово), рингове за бобините 23x14x7 mm от материал 3E25 с Al=3820 и оптрон за подаване на управляващи импулси. Материалът е богато илюстриран с видео, снимки и диаграми, като всеки опит е анализиран и са дадени обобщени изводи. Отделно има тема за изясняване на принципа на работа на мотора на Стьорн.





Моторът работи благодарение на частичното насищане на тороидалните сърцевини на управляващите бобини, вследствие на което се нулира силата на привличане с ПМ. Обяснено е много добре с диаграми и видео. Показано е изменението на индуктивността, но странно защо не се говори за насищане. В началния момент на включване моторът е в равновесно положение с ПМ срещу бобините, тръгва след принудително извеждане от равновесие и започва да ускорява...

Приятно четене и гледане...

[getca]

Репликациите на Надин...

Стьорн мотор Версия 1
Стьорн мотор Версия 2
Стьорн мотор Версии 3,4

Единственият проблем пред мераклиите да го повторят ще бъде намирането на качествени тороиди с висока магнитна проницаемост. В последните версии Ноден ползва немски с цени от 5 Евро нагоре. Това е един от ключовете за успешна работа на джиджавката.

[teofilius]

Здравейте! Направих една малка репликация на двигателя на Стеорн. Можете да я видите тук http://www.youtube.com/watch?v=FIfxcl16fZo  
Използвам тороид от дросел нна компютърно захранване а управлението на момента на намагнитването му се управлява с датчик на Хол. Бих могъл да направя и допълнителни подобрения, като например да навия повече навивки на тороида. Да сложа отстрани бобинки посредством които да свалям генерираната енергия. Също и от бобинката навита на тороида да свалям енергията на самоиндукцията и всичко това да отиде на входа и прочее. Все пак мисля че има и по-добър вариант от този да пренасищам магнитопровода на управляващия тороид. По-добрия вариант е вместо тороид да се използва обикновена бобина с прав магнитопровод. Магнитите на ротора се привличат към магнитопровода с навитата на него бобина като през същото това време от тази и други но без магнитопровод бобинни се сваля индуцираната в тях енергия. Когато, магнита на ротора се изравни или съвсема малко подмине полюса на магнитопровода с навитата на него бобина, тогава част от събраната вече в кондензатор или акумулатор енергия се пуска в управляващата бобина . Магнитопровода и се намагнитва незначително но достатъчно в обратна посока на магнита на ротора така че да го отблъсне и получаваме нужното задвижване. Факт е че нищожно слаб магнит се отблъсква от мощен магнит. Факт е също и че нищожно намагнитване с нищожна енергия на магнитопровод е достатъчно за да се получи отблъскване спрямо един мощен магнит...  Мисля че при двигателя на Стеорн, ефективността може да се повиши ако частта от тороидния магнитопровод която играе роля на управляващ полюс е стеснена така, че пренасищането и да става с много по-малко енергия. При моя експеримент намотките от двете страни на тороидния магнитопровод са последователно свързани така че полето е предимно вътре в тороида. Ако все пак реша да работя в това направление, то ще е на принципа, който описах а не този на Стеорн...

[getca]

Здрасти teofilius,

Поздравления за репликацията !.. Дай някакви цифри все пак, като захранващо напрежение, консумиран ток, брой навивки на тороида, индукция на ПМ, осцилограми и т.н... Забелязвам основна разлика с първата конструкция на французина, базирана на един ред ПМ - хоризонталното разположение на тороида, което предполага ЕМ индукция от движението на ротора и съответната реакция от това. При такава конструкция би трябвало да имаш двуредов ротор с ПМ, като тороидът е регулиран по височина, така че ЕМ индукцията да бъде около нулата. Това е показано много добре с видеоматериал във френския сайт. В крайна сметка целта на упражнението е независимост на изхода от входа, което е постигнато от Надин, макар и само на експериментално ниво, без да гони СЕ.
Защо смяташ конструкция тип Бедини за по-добра ?... Това може да се докаже единствено с прецизно сравнение на два работещи модела при еднакви условия и съответни измервания.

Поздрави...

[teofilius]

Здравей Геца! Правил съм опит и със вертикално разположен тороид и си работи. Управлението е с дачик на Хол така, че независимо че бобината може да не е тороид , то има разлика от Бедини. Бедини използва отпушване на базата посредством бобина в която се индуцира напрежение от минаващите покрай нея магнити а аз използвам датчик на Хол. Не знам дали това е достатъчна причина да го различим от Бедини но едва ли това е най-важното.  Целта ми беше да го подкарам на този принцип с насищането на тороида а не получаване на свободна енергия, така че я потигнах. Ще направя и друг опит просто от любопитство като вместо тороид от компютърно импусно захранване ще използвам навитта като тороид железна тел .   Напрежението на входа е 12 волта от акумулатор. Тока на консумация около 1А . Като поставям кондензатор паралелно на тороида (10 - 25 микрофарада) консумацията пада с около 150мА.
   При варианта с права или подковообразна бобина вместо тороид , косумацията е между 20 и 40мА. Ще го заснема и покажа като експеримент. Напрежението от самоиндукцията е около 50 волта. При управлението тип Бедини съм постигал над 600В самоиндукция. с която евентуално може да се зареждат акумулатори. За целта зъдалжително трябва да се използват високоволтови транзистори. Не за да не изгорят а защото при нисковолтовите и самоиндукцията е слаба. 
  Защо бих предпочел използването на права или подковообразна бобина вместо тороид с насищане? Защото насищането на тороида изисква повече енергия от входа  за разлика от енергията нужна за поддържането на магнитно поле в бобина, което да тласка магнитните на ротора.
  Една от идеите която, също ми хрумна е че при управление с датчик на Хол, управляващия ток на бобината управляваща ротора може да е еднополярен с висока честота, така че да имаме индуктивно съпротивление при натоварването и от страна на ротора. ...

[getca]

http://jnaudin.free.fr/steorn/indexen.htm Репликация на Стьорн мотора с COP=4.75...

Общи данни за постановката
Тороид, F-87A-H с u=15000;
Намотка, 200нав. с меден проводник 23AWG;
Индуктивност, около 640mH при R=0.5Om;
Обща индуктивност на 4бр. бобини, 2300-2400mH при стартиран мотор

Резултати
   Без товар
      P1 = 4В * 31мА = 0.124Вт
      1551об/мин
  С товар 9СД, Pт = 7.72В * 2.99мА = 0.023Вт
      P2 = 4В * 32мА = 0,128Вт
      1240об/мин

Юнаците смятат така...
COP = (Pт - (P2 - P1))/(P2 - P1) = (23мВт - (128мВт - 124мВт))/(128мВт - 124мВт) = 4.75...

Горното е цитирано в превод от сайта на JLNaudin...

Възможен неангажиращ коментар...
Много е важно да се направи следното уточнение: Реално се получава вход 128мВт, изход 23мВт, обща ефективност около 0.2, останалото загуби в топлина, без да се отчита механичната мощност върху вала

[GFZero]

Номера е в както Крион (7-ма книга издателство "Аратрон") я нарича космическата решетка или както я наричат хората - Етер. Той е съставен от малки обекти - 12 стенен додекаедър. Имат три електрически и три магнитни оси. Крион в седмата си книга казва че за превръщането на енергията на решетката във физическа трябва две магнитни полета да се завъртят под ъгъл 90 градуса.
В случая със Стеорн номера е същия.