TPU Стивън Марк и др.

[velstar]

Здравейте, на всички колеги- експериментатори! Преди да ви запозная с моите експерименти, първо искам да благодаря на Алтиум за поканата, в зоната за експериметатори! Аз работя по няколко проекта за нови енергийни генератори, но тук главно ще наблегна на експериментите ми с TPU.

Това е първият ми успешен опит, от общо четири различни изработки на TPU. Тук веднага възниква въпроса за КПД –то. В случая изходната мощност е по малка от входната, но аз го смятам за успех, тъй като изкарах постоянен ток  в колекторанта намотка , който не може да е резултат от взаимна индукция, както при трансформаторите. По време на експериментите изпробвах най различни комбинации от честоти, свръзване на управляващите намотки и колектора. Тук са свързани само двете намотки към генератора на импулси. Това TPU е с четири входни намотки и две изходни, изграждащи колектора.  Всяка от намотките има по 500нв от ПЕЛ0.2. Колекторната има 10 намотки навити бифилярно. За основа изпозвам хартиена ролка от тиксо. Генератора на импулси е програмируем, четири канален, изпълнен с помоща на микроконтролер PIC16F84A, работещ на 20MHZ честота. Програмата има възможност да сканира автоматично, както и в ръчен режим, в диапазона от 1Hz до 3MHZ. Направих още няколко опита, както ще видите от снимките:
Интересното в случая е че, при около 5kHz основна честота, се появи преобладаващо променливо напрежение 62.5V, като тока в изхода при включване на товар, започва от 250mA  и затихва бързо. От измерванията при включване на резистор 5W/510 ома за товар, КПД-то първоначално достига до 650% и бързо пада до 17%, на което ниво се задържа за постоянно. Изумително е, че устройството се държи като динамичен кондензатор. След още експерименти при включен грец и кондензатор на изхода, постигнах 240V право напрежение! Други интересни ефекти които  наблюдавах е че,  глим-лампа при доближаване до намотките, започваше леко да свти.
От приложените тестове достигнах до извода, че това TPU  може да има практическо приложение, като неподвижен и компактен генератор на радиантна енергия, за зареждане на акумулатори по методите на Бедини.  


    

[EDM electronics]

velstarq, браво!
Работиш много чисто и прецизно. Наистина си постигнал голям успех въпреки че коефициента на трансформация не е над единица.

Ще публикуваш ли схемата и сорса?

На единия клип на Стивън Марк се виждат дебели управляващи намотки и се говори за работна честота от 5 кХц. Може да опиташ.

Успех!!!

[velstar]

Благодаря колега. Това е схемата за управление и диаграма, на формата на импулсите. Ако някой реши да повтори опита нека да каже, ще му изпратя четлива схема и сорс, но ще искам актуална информация  за развитието на експеримента. http://vbox7.com/play:aa7eb640   

[vitan]

И ние благодарим колега

Ако имаш желание кажи каква е веригата през R10. На първи прочит не се сещам и предпочитам да попитам. Смело си подходил MCU-то да управлява МОСФТите, но щом върши работа и не изгаря, значи може и така.

Това с ускоряващия кондензатор на гейта не ми се връзва много. Дори е рисково при силно индуктивни товари и/или по-високи напрежения на бобините. По възможност го махни, а намали резистора под него - смяташ ток и пробваш. Но ти си знаеш, аз така МОСФЕТ не съм управлявал.

[EDM electronics]

Здравей velstar!

А има ли възможност да се регулира коефициента на запълване на импулсите, ако реша да ползвам по-високи напрежения за управляващите намотки?

Защо няма драйвери?   Какво казва Стивън Марк: Много стръмни импулси..............................

Ако схемата може да регулира и коефициента на запълване, със сигурност ще те потърся, дори би ме устройвал варианта да си закупя от теб готов контролер или поне само платка, ако имаш друга/и/.

[velstar]

Знам, че липсата на драйвъри ще ви учуди. Истината е, че директния начин на управление не е толкова лош. От симулациите които направих с Altium Designer 6, на управление с драйвъри и директно както в случая, показаната разлика в стръмнстта на импулсите бе сравнително малка. Реших че не е рентабилно, за малкото подобрение на импулсите да използвам драйвери. Този начин на управление се използва и от Jnaudin, за някои от схемите им, за генериране на импулси. С  помоща на ускоряващите кондензатори, които добавих допълнително, се постигна стръмност на импулсите при симулациите, за по тесен честотен обхват, почти като на управлението с драйвъри.  Ако не ви харесва този начин на управление, имам и варианта  с драйвъри. Тук по важно за мен, бе да избера по добър ключов транзистор. Тази схема е с мосфет транзистори IRFP460,  които имат  интервал от  време за пълно запушване, от порядъка на 33 до  90ns. След като направих платката, заработи без да се повреди транзистор. В търсене да подобря параметрите на импулсите, изпробвах варианта с биполярен транзистор, пригоден специално за работа в ключов режим с индуктивни товари. Смених мосфетите с BU508AF, за който дават интервал от  време за пълно запушване, от порядъка на микросекунди, oсвен това и максималното обратно напрежение което може да понесе на колекторния преход е до 1500V! Недостатъка е че, биполярните транзистори са склонни да проявят осцилации, от рекомбнацията на електрони и дупки в PN прехода. Още по добър вариант е схемата изградена с драйвъри и транзисторите BU508AF, показана на снимките, при която също са предвидени ускоряващи кондензатори. Те, не са задължителни и винаги може да се премахнат от платката. По въпроса за R10-веригата, мога да кажа че това е вход,  чрез който микроконтролера следи изхода на ТПУ –то. Програмата за микрокотролера я имам в два варианта. Първия вариант съм го написал на езика С, който е за ръчно избиране на честотие от бутоните и запаметяването им в EEPROM паметта, когато се натиснат двата заедно. Този вариант е с ограничен честотен обхват, но напълно покрива нужните честоти при които се проявява ефекрта. Втория вариант на програмата съм го написал на Асемблер и  е със възможност да си тъси честотие автоматично, като следи изхода на ТПУ –то и при поява на напрежение над зададена стойност, микроконтролера спира да сканира и съхранява данните за честотите в EEPROM паметта. Не съм предвидил програмата да променя коефициента на запълване, но мога да го направя, като имам свободно време.  

[EDM electronics]

Ето го и втория Стивън Марк:  http://www.youtube.com/watch?v=neiOQgYw_Qc&feature=player_embedded

Видеото не е за изтърване!!!

[vitan]

Има логика в твоята обратна връзка, но аз бих пускал честота от честотния си синтезатор (имам, какво да правя ) А следенето бих го правил ръчно, за по-сигурно. Но и при теб изглежда добре.

Ускоряващите кондензатори са за биполярни транзистори по принцип. А ако нещо ще ти гърми - в момента това първо ще е MCU-то. Няма да издържи по мощност. А с тия кондензатори помагаш да се прехвърлят пикове към него и това се явява допълнително натоварване. При тези честоти 5 килохерца транзисторите не са толкова важни! По-важно е правилното управление.... Не ти давам акъл какво да правиш, ти си решаваш за всичко.

[velstar]

Благодаря Vitan. Аз открих недостатък, в този начин на управление и вече обмислям друг вариант на схемата.  Смятам, да я направя с три микроконтролера, за да може всяка честота да е с независимо управление и задължително ще има драйвъри за крайните транзистори. Микроконтролерите ще си комуникират през I2C шина, в случай че се наложи да има синхронност на импулсите. Имам и други идеи, като например да изпозлвам високо захранващо напрежение, което да накъсвам през разрядник, на Никола Тесла, но не знам как ще управлявам трите честоти, ако е общо захранването.

[velstar]

Новата схема за захранване на TPU е вече готова. Проектирал съм я с три микроконтролера, с цел да получа три независими една от друга честоти. Също така честотната лента и броя на стъпките  ще се увеличат значително, поради намаления брой изходи за управление, от три на един. Ако се наложи импулсите да се синхронизират, това ще става чрез I2C шина, oсъществена чрез изводи PGC и PGD. Други предимства спрямо предишните ми схеми са, програмно oсъществената, независима широчинно импулсна модулация, на всяка една от честотите. Всички параметри на импулсите ще могат да се променят ръчно от бутоните и да се запаметяват в EEPROM паметта. За управлението на мосфет транзисторите използвам бързи драйвери, с възможност за превключване от порядъка на 25 - 35ns. Държа да подчертая че не трябва да се слагат допълнителни диоди за защита на транзисторите, от високоволтовите пикове, защото именно те играят основната роля за работата на TPU- то и не трябва да се шунтират!  Схемата стана сложна и скъпа, но напълно ще покрива всички изисквания за откриване на точните честоти.   

[velstar]

Днес имах свободо време, прочетох постовете на Отто и реших да направя нещо подобно, за да видя какъв ще е ефекта. Навих на бързо едно ТПУ, по неговата схема и направих няколко опита. Тук се получи същия ефект, както с предишния ми опит, но с по добри параметри. Нямаше прав ток на изхода, но имаше високоволтови импулси, превишаващи 1000V. Свързах понижаващ трансформатор и нищо на изхода, после направих един грец и го свързах с кондензатор.  Като промених честотата, установих че за много кратко време кондензатора се зарежда с напрежение над 300V.  На снимките се вижда как е навито ТПУ -то, и какво напрежениве има на изхода при захранване с 13V на входа. Има още какво да се експериментира, по тази схема на свръзване, дадена от Отто. Искам да видя, как ще се държи при три различни честоти, затова утре продължавам с опитите.

[EDM electronics]

velstar, виждам че си се захванал сериозно. Ето какво забелязах аз:

От горния клип на репликацията свалих три снимки които ми направиха впечатление - /виж долу/

Виждам, не отделни управляващи бобини разположени на 120 или пък съответно при 4 на 90 градуса, а трифилярно навиване, като предполагам всяко едно фило се управлява отделно. Може да се пробва, впрочем ти да пробваш. На мен ми се иска, но сега не мога.

И друго, не мога да резбера двете бобини от снимките защо са навити диагонално?

[EDM electronics]

Впрочем, сетих се!

Диагонално се получава когато навиваш няколко проводника в паралел, дву, три, четири и т.н. филярно. Ако се навива само един проводник, той ще изглежда като твоите намотки.

[velstar]

Това диагонално навиване представлява кадуционна намотка, която има свойството да резонира при всякакви честоти! Когато проводник по който тече ток от един източник, се пресича перпендикуларно, на тези места възникват сили на Ленц , които се стрмят да завъртят проводниците успоредно. Но тъй като това неможе да стане, въртеливото движение на полето  се предава на квантовия вакум, като по този начин поляризира пространството около намотките. Незнам само как са свързани намотките, предполагам че трябва да имат обща точка, към маса например. Ще направя опита, но трябва да намеря голям феритен пръстен. Ако имате идея, от къде мога да се сдобия с такъв, ще съм ви благодарен. 

[EDM electronics]

    Къде видя да се пресичат проводниците, мисля че грешиш. Това горе не е кадуционна бобина. Тази бобина /кадуционната/ за мен е безиндуктивна, или почти безиндуктивна, проводниците се пресичат на кръст, като тока тече в противоположни посоки. Горната намотка е навита точно като балун.

    И друго, мисля ако сложиш магнитна сърцевина, ще се отдалечиш много от ТПУ. Тези устройства нямат такива сърцевини. Има един клип на Стивън Марк, като показват как унищожават един тороид, няма ферити.