Bat_Vanko, благодаря за книгата. Аз не мисля да произвеждам ферит, а просто ми трябва магнитопровод. Даже си мислех дали да не пробвам с железни стружки от ножовка. Желязото обаче трябва да е магнитномеко и като го омеся с някаква смола няма да има вихрови токове. Четох също, че карбонилното желязо е добро за целта, но май е скъпичко.
Радико, при мен ННО-то го получавам в железен съд при около 2.2V постоянно напрежение. По-точно са две бутилки последователно на около 4.5V и 250 до 300А ток. Когато си правих горелката нямах интернет за да видя челния опит в областта. Що се отнася до водорода, дори атомарен, вътре в съда няма как да се йонизира и дори да има и такъв не е с висока скорост. Не мисля, че може да премине през 5 мм желязо. Електролитът ми е NaOH 35%. При горенето на ННО и желязото се получава вода в газообразно състояние, а желязото се окислява от кислорода на въздуха. Може и да прехвръква някой и друг протон (йонизиран водород), но с каква енергия е и на какво разстояние може да вреди? Защото кислородът от въздуха веднага ще го окисли. Въпросът е, някой правил ли е замерване дали има йонизиращи лъчения (ултравиолетови или рентгенови) точно при това горене ННО-желязо? Също ми е интересно и при обикновеното заваряване какво е положението. Иначе йонизацията може и да се надушва чрез обонянието - получава се озон, който има характерна миризма. Който е работил с електростатични машини и въобще с високи напрежения ги знае тези работи.