Разгледах вчера джаджата - интересна е. Характерно за PID-регулацията е, че при прецизна настройка регулира много ефективно от състояние до състояние, без да "предобря" нещата (без overshoots и undershoots, както е при on-off-регулацията, примерно..). Предимството пък на аналоговата техника е, че няма почти никаква инертност - около една микросекунда е "закъснението" от събирането на данните от датчика до формирането на управляващ сигнал/отговор - съизмеримо със скоростта на протичането на електрически сигнал през кабелите и пистите на схемата - няма микропроцесори, няма тактови честоти, нито множество машинни цикли за изпълнението на софтуерните инструкции. Това позволява управляващият отговор да се формира не чак след 2 до 4 оборота на коляновия вал СЛЕД събирането на текущата информация от съответните датчици (и нейното интегриране, диференцииране и т.н.), а направо да се формира за всеки цилиндър поотделно по време на работния му такт.
Някъде из писанията по въпроса се описваше как чрез аналогови електронни елементи са реализирани трите елемента на PID-регулацията (P-пропорционален, I-интегрален и D-диференциален): P е реализиран чрез операционен усилвател (ОУ) и се настройва с конкретните стойности на прилежащите му резистори; I е просто един кондензатор, в който се интегрира историята на системата, D е реализиран с 2 ОУ по диференциална схема. Има ги описани и управляващите функции, и времеконстантите на трите елемента, които се настройват за всеки вид двигател или за всеки конкретен такъв. Общо-взето, само след 3 оборота на двигателя, системата е готова за ефективно управление. Изходният (управляваният) параметър е максимален въртящ момент за всеки цилиндър и при всякакви условия.
Мисля, че си струва темата да се разцъка, а джаджата - да се направи. Смятам също така, че комбинирана с плазменото запалване на Getca системата ще стане супер-ефективна при захранване на двигателя с нискокачествени и дори алтернативни горива (като например получени от разлагането на пластмаса, пантон-реактори, етанол и т.н..)
