Промяната в материята е изключително важна за постигането на антигравитация. При правилно въздействие възникват алотропни форми на използвана материя, което може да е до такава степен, че тя да стане неразпознаваема дори чрез химичен анализ. Тази промяна се наблюдава при активните елементи в платформата на Гребенников, остатъчните "мрежички" (вероятно също от двигателните елементи) на катастрофиралото НЛО в Далнегорск, както и при сандвичените конструкции на Луи Рота.
При първия и последния пример металите са били подложени на телуричните потоци като основно въздействие. За втория не се знае, но вероятно и там е процедирано по същия начин. Т.е. землянка с дълбочина 2-3 метра може да се окаже пръв помощник в "напомпването" на използваните метали с необходимата енергия
Но човек все пак трябва да знае и къде да я изкопае... А чрез наелектризирането им с ВН импулс се проявява търсеният ефект.
Сега, дали при подлагане на тази енергия, се получава премахване или добавяне на нещо в метала, не е съвсем ясно, но според мен е второто. Примерно добавяне (или по-точно
директно образуване) на нови електрони в материята. А когато пробата бъде извадена за по-дълго на повърхността, тя отново си възвръща предишните характеристики, които се оказват зависими от средата. Това е проличало особено добре с проби от свръхдълбокия колски сондаж.
При среща на вездесъщото движение с материята, възниква съпротивление от което пък това движение се завихря и започва да оформя вид (под)частици, които съвсем не е задължително да са от познатите ни. Те вече успяват да повлияят върху материята до някаква степен, като проявеният ефект е постоянно ускорение (гравитация). Ако върху движението се окаже още по-голямо съпротивление, вече възникват стабилни познати частици. Затова в ускорителите могат да си откриват всякакви частици с най-различни характеристики в зависимост от конкретните условия. Доколко са стабилни е друг въпрос.
От гледна точка на теорията за Soft particles, Edin е отчасти прав. Лъчението на материята. От материята излизат фини високочестотни лъчения, а при достатъчно много материя, те постепенно намаляват честотите си до достигане на най-проникващия диапазон в ЕМ спектъра. Това проникващо лъчение повлиява частично на материята (и на нас в частност) и по някакъв механизъм се проявява силов ефект, който се стреми да ни долепи за Земята.
Не приемам само черната дупка, но това си е мое мнение
Завъртането на молекулите така, че съпротивлението да се превърне в чисто движение, мисля е още по-напреднала технология. При нея няма остатъчни проявления като електричество, магнетизъм, топлина и т.н., а само движение на материята без инерционни ефекти (които са силно притъпени или липсват и при горните примери). Но пък използването на това превозно средство е осъществено дълбоко под земята при много слаба гравитация и там условията като цяло са доста различни.
