angelmr, проблемът е точно описан от колегите!
И наистина няма по-точен и добър анализатор от вкусовите или обонятелните рецептори - милиони години те са били това, на което се осланят всички живи същества, определяйки дали една храна е подходяща или не за тях!
Моята котка не иска да яде кренвирши - отговори ми защо? Месо яде всякакво.
При ГМО няма опасност само от отровни вещества, те са вторичен ефект и не винаги ги има!
Тялото ти изработва ензими, които не ги е имало преди, не е имало нужда да ги има...в резултат - и ти мутираш!
Плавно, неусетно, но факт!
И да, човек има способност към привикване, пристрастяване или както щеш го наречи (само някои по-висши форми на живот имат подобна "адаптивност" - примати, делфини...).
Едва ли ще убедиш кучето си, че ракията е вкусна...или тютюна...
В по-скъпите животински храни обаче също има нарочно сложени вещества, които "убеждават" животното, че това е неговата вкусна храна.
Манипулацията е повсеместна.
И друго...в някоя храна пише ли каква е БИОЛОГИЧНАТА И СТОЙНОСТ?
Аз съм уверен, че това понятие е мнооого неизвестно (или прикривано) от всички поддръжници на изкуствените храни!
Я някой по-сведущ от мен да ми обясни защо рибата е толкова по-вкусна, колкото по-бързо се сготви след улавянето си? Какви точно химични реакции го предопределят?
Има огромна разлика дали ще си набавиш витамин "С" от плодовете, които ядеш или от таблетки! Ще го оспориш ли?
Голяма е разликата и дали ще си набавиш желязо "Fe" (така нужно за производството на хемоглобин) от таблетки или коприва и спанак, например!
Примерите са много...
Хайде пак да напомня, работя точно в областта на анализи на токсини в храните. С вкус можеш да определиш съдържание да кажем от една стотна от процента при това само от някои вещества. Спектрометъра с който аз работя е близо 20 годишен и далеч не е най-чувствителния, но токсичните метали ги откривам в концентрации от порядъка на единица на сто милиона, което е 0,00000001% и е приблизително десетина пъти под минимума, който е доказано че не е токсичен при продължителна консумация. Късмет при опитите си да не се отровиш ако разчиташ на вкуса да те предпази.
По въпроса за действията на гените, дори не си се доближил до реалността. Проблема който не схващаш е че колкото и да е ГМО един продукт никаква, повтарям НИКАКВА част от неговото ДНК не преминава в твоето ДНК и не започва да произвежда НИКАКВИ чужди ензими. А всички ензими произвеждани от ГМО са деактивирани първо по време на технологичната му преработка и второ по време на храносмилателния процес. Така че проблем може да дойде само от наличието на алергени и токсини. Което не означава че не може да се появи проблем с ГМО, вече го написах.
По въпроса с биологичната стойност, точно напипа един от основните ми професионални интереси, където съм пред защита на дисертация.
Задал си няколко въпроса на които ще са необходими десетки страници за да ти отговоря. Но в резюме, никой нищо не прикрива, напротив по форумите (научните конференции имам предвид не в интернет) едва ли не крещим да се обръща повече внимание на биологичната стойност и съдържанието на микронутриенти, от колкото на енергията която носят храните. Ако нещо те интересува, пиши ми на лични ще ти изровя конкретни данни за конкретната храна или нутриент. Да включително и за усвояемостта на есенциалните минерали, писах наскоро статия по въпроса (за приноса на овеса към минералното хранене на човека), мога да ти пратя черновата на теоретичния материал. И усвояемостта на желязото наистина е много ниска. Проблема е че желязото и цинка са антагонисти, а организма ти има нужда и от двата елемента. Обикновено около нас е пълно с желязо и повечето хора никога няма да изпитат недостига му, но има хора които поради специфични здравословни проблеми имат нужда да го поемат допълнително. За това се търсят източници на органично желязо. Спанака пък е интересен от гледна точка на нитратния проблем. Той по естествен механизъм си акумулира много нитрати.
Което пък е причината в храносмилателната система да има нужда от силна антиоксидантна защита, така че нитратите редуцирани до нитрити да бъдат редуцирани бързо до амоняк, преди да са имали възможността да образуват още по-реактивни форми на азота и да атакуват ДНК. И такава антиоксидантна защита има, стига да се консумират храни съдържащи повече полифеноли. Някои видове чай например. Японците заради високата консумация на зелен чай много по-рядко страдат от рак на стомаха точно по тази причина. Което е интересно обаче, че нашия чай от листа на малина или ягода, или шипковия чай са сравними и дори по-силни от зеления чай, от гледна точка на антиоксидантната защита. Това е извода от една друга моя статия макар и много по-непретенциозна. Въобще химията на храненето е огромна и интересна тема, но за хора с догматично мислене, защото нещата не са такива, каквито ги изкарват по форумите.