Благодаря за обстойния отговор:)
Само че никъде не твърдя, че част от ДНК-то на ГМО "преминава" в човешкия организъм...
Казвам, че собствения ти организъм е принуден вече да търси нови "решения" за усвояването на тези храни, което е различно!
Някои от тези "решения" биха могли да доведат до промени (макар и малки) в определени вериги от собственото ДНК. И въпросът за алергените и "отхвърлянията" съвсем не е толкова изолиран от цялата картинка, колкото се смята!
Нали на тази база са се градили еволюционните мутации!
Виж следния факт - бебетата е най-добре да се хранят с храни от продукти, произведени в собствения им регион - където са родени! Всяка "вносна" храна предизвиква "напасване" от организма, за да се усвои пълноценно, защото има такива неща, като "родова ДНК памет" - хиляди поколения са расли и са се хранили в дадения регион, тялото им има вече "хранителна матрица"...но отиваме в друга тема вече...
Темата е много интересна. Въпроса обаче е че ГМО не се различават чак толкова от не-ГМО храните за да предпоставят такава адаптация. напротив разликите в диетите на две съседни държави обуславят много по-големи разлики и търсене на нови решения, от колкото замяната на традиционна с ГМО царевица. И да организмите ни наистина се адаптират. Но не чак на генетично ниво, свикнали сме с далеч по-драстични промени и нуждата от адаптации, така че промените са на физиологично, или дори на ниво симбионти.
Един рядко разглеждан проблем с храните е свързан не със собствения ни организъм а със симбионтните бактерии в червата. Всъщност точно те се променят най-силно и бързо при промяна на диетата и на това се дължи твърдението че децата се гледат най-добре с местни продукти. Аз между другото съм привърженик на локалните продукти но по други причини.
Вносните зеленчуци се берат в по-ранен етап на зрелост и дозряват изкуствено. На това се дължи и "пластмасовия" вкус за който пишат много колеги тук. Не е проблем на сорт или метод на производство а се дължи изключително на дозряването в хладилни камери. По тази причина предпочитам местни зеленчуци. Същото важи и за млечните продукти понеже те са основния ни източник на пробиотици, най-добре е да консумираме традиционни ферментирали сирена и кисело мляко от нашия регион, а не вносни йогурти (повечето кисели млека произвеждани в България всъщност са с вносна закваска и нямат нищо общо с българското кисело мляко) или разни сирена получени с химическо коагулиране на млякото.
Така че като цяло, проблема с адаптацията към нови храни е проблем най-вече на симбионтната микрофлора. Която обаче е в състояние бързо да се адаптира към новите условия, ако не и се пречи.
За алергените съм съгласен, че не е толкова прост отговора. Поне не за мен, за някой специалист в областта може и да е прост.
По тази причина нито защитавам, нито напълно отхвърлям идеята за ГМО. Обаче бих предпочел на този етап ГМО да си останат в лабораториите, а не на масата ми.
