http://bgforumkeshe.foroactivo.com/t224p15-topic...накратко да разясня това масово объркване, което е настанало с термини като "етер", "енергия на вакуума", "нулева точка" и подобни. ... Естествено, ще се старая да теоретизирам в рамките на възможният минимум, нужен за разясняване на понятията.
Споменатите понятия са придобили гражданственост по причината, че много често се използуват, с повод и без повод. Понятието "етер" в началото е означавало среда, която да определя движението на светлината, светоносна среда. Никаква хипотеза не е имало за нейната енергия. Експериментите и огромният труд, хвърлен да се докаже съществуването на такава среда доказват, че такава среда няма. Няма светоносна среда, иначе някаква друга среда е възможно да има, но тя не е светоносна. Въпреки това гражданственост придобива названието "етер" за някаква хипотетична среда, награждавана с най-фантастични свойства, които практиката не потвърждава.
Следващото завъртане около етера в науката е дело на Айнщайн. Той стига до извода, че неговата обща теория на относителността предполага материална субстанция, която да носи геометричните свойства на пространство-времето. Тъй като неговата теория има солидна експериментална подкрепа, може да се счита че в предположението на Айнщайн има резон за съществуване на такава среда. Но тя отново не е старият светоносен етер, и не носи никаква енергия.
Развитието на квантовата теория е кутията на пандора, която спомага нови и неясни за обществото понятия да придобият гражданственост, макар и под друг смисъл. Едно от следствията на тази теория е, че навсякъде в пространството има полета от всякакъв тип, които не могат да бъдат отстранени, не могат да бъдат екранирани по никакъв начин - принципно. Тези полета притежават някаква, макар и много малка енергия, и тази енергия усреднено е навсякъде в пространството с една и съща плътност. Можете да си представите тази енергия като шумът в старите аналогови телевизори - навсякъде между каналите имате един и същи шум, звездичките по екрана са само леки флуктуации, много леки промени в този шум. Същото и с енергията на споменатите полета. Е, това състояние на полетата е наречено "вакуум", а този праг на енергия е наречена "нулева енергия" - zero point energy. От тук това понятие е придобило гражданственост.
Да, вакуумът има енергия според горното теоретизиране. Нещо повече, тази енергия е доказана на практика, наблюдавани са ефекти на които тази енергия влияе - например ефектът на Казимир. Един вид, ние сме потопени в океан от енергия. Но се оказва, че интересното за нас хората е, не енергията сама по себе си, а работата, която може да се получи, като се използва енергията. Какво имам пред вид. Имате язовир, на 1000 метра над морското равнище. Водата пада от него например до 900 метра, където имате електроцентрала.
Водата има енергия на 1000 метра (може да падне по-ниско и да задвижи колелото на централата, има енергия и на 900 метра - също може да падне още по-ниско. И падайки до тези 900 метра, водата отдава разликата от енергията в по-високото и по-ниското си състояния, която разлика е работата, извършена за задвижване на централата.
Забележете, не консумираме цялата енергия на водата. Можем да поставим втора централа на 800 метра височина - ще добием още толкова работа. И можем да добиваме работа докато водата може да пада. Проблемът възниква при морското равнище. Там водата продължава да има енергия - ако изкопаем дупка, тя ще падне в нея и ще получите работа. НО, тази работа в идеалният случай ще бъде равна на работата загубена за копаенето. Тоест независимо че водата на морското равнище има енергия, няма разлика в енергиите, чрез която да получим работа. Енергията на морското равнище се оказва прословутата нулева точка в нашият пример. (заб. на модератора - Водата, а и всяко друго тяло на различна височина от Земята има само маса. Падането от различна височина под въздействието на ГРАВИТАЦИЯТА обаче е точно фактора, който се използва, за да се получи енергия).Сега ако се върнем на вакуумът, нулевата му точка е точно такова състояние на енергията му - минималната "височина", до която полетата на вакуума могат енергетично да "падат". И тъй като няма по-ниско равнище, независимо че плуваме в океан от енергия, не можем да получим полезна работа. Това е теоретично положение - на теория, която е много добре проверена на практика, може би най-точната теория в човешката история - съдник за това е единствено практиката. Придобилото гражданственост от тази теория понятие "нулева точка" обаче си има собствен живот. Почти всеки си прави някаква собствена теория, в която може да си получи всякаква енергия и какво ли не от вакуума, споменавайки просто нулевата точка.
Е, това вече е напълно голословно теоретизиране и (шегувам се) трябва да се забрани в този форум. Но е факт, че няма никаква практическа обосновка зад него за разлика от първоизточника - квантовата механика...
