Електрогравитационни експерименти по Thomas Townsend Brown

[hyparh]

Реших да пусна една тема по тази интересна тематика, не открих подобни проведени експерименти във форума.

Сега се сетих и за "гравитаторите" на Т. Браун. Досега Никъде не видях реплика на тези негови устройства така както са описани в "Изгубените открития" Може би с тях ще започна, не знам още.

В "Изгубените открития" са описани предимно ранните версии на гравитаторите - с двете метални кълба със стъклена пръчка между тях и този с масивно диелектрично тяло с множество проводящи плочи в него. В книгата "Secrets of Antigravity Propulsion: Tesla, UFOs, and Classified Aerospace Technology" разработките на Браун са описани много по-подробно - от първоначалните тежки гравитатори до летящите дискове, при които, освен DC се прилага и AC осцилация, както и облъчване с микровълни за постигане на много по-силна тяга.
Аз наскоро си спретнах един асиметричен кондензатор по свое усмотрение. Съставен е от два алуминиеви диска с различен диаметър, раздалечени на определено разстояние, като цялото нещо е покрито с бариев титанат, смесен с лак.

Видео:
http://www.youtube.com/watch?v=FjYtsLnTrx0&feature=c4-overview&list=UU418o19cNgUEqTLjyyqc9EQ

Тук съм го окачил да виси на тънки проводници, захранвам със самоделен Cockroft-Walton умножител с възможност до около 100kV DC отрицателен волтаж. Вижда се как при първоначалното включване кондензатора потрепва и се премества леко напред (с движеща голямата положително заредена плоча). След това ползвам инерцията и подавам около 70kV DC на "тласъци" за постигане ефекта на люлката. Като за първоначален тест съм доволен от резултата, предстоят още някои опити с тази "гъбка", след което мисля да изработя по-ефективна версия, без изтичане на напрежение. Ако два или повече такива гравитатора се разположат радиално спрямо централна ос и последователно един на друг (на някакво колело например), ще получим ротор. Там ефекта се демонстрира най-нагледно. Четох, че двигатели, изработени на този принцип имат възможността да се самозахранват, макар и да не е описан точния процес.

[Discorder]

Много ти благодаря, hyparh и искам само да вметна нещо, което или е моя заблуда, или е изключително важно: От всичко което съм изровил около Т.Т. Браун оставам с впечатление че има кумулативно наслагване на два ефекта, от които само единият е официално признат и около него се шуми повече. Става въпрос за т.нар. Лифтер Технология, където тягата се дължи на йонния вятър вследствие коронен разряд. Тeofilius има доста интересни успехи в тази посока, не помня кога точно ги гледах и има ли ги още тези теми тук. Сега намерих това: http://www.teosfera.piczo.com/
 Надявам се и той да сподели нещо прясно. Има обаче и втори феномен във връзка с Браун и той се отнася до промяна на теглото на обекти поставени въм вакуум. Т.е не може да се говори за йонен вятър и въпреки това ефекта е измерим. Като намеря пак клипчетата с експериментите и обосновката ще ги кача.

[hyparh]

В последните няколко месеца и аз проучих задълбочено всичко, което успях да намеря за този ефект, понеже и аз в началото бях малко объркан. Направо си е детективска работа Моето заключение: тягата при този вид устройства НЕ е причинена от йонен вятър. Точно обратното - йонният вятър е следствие, вторичен процес, причинен от основния действащ. Този "бриз" съставя само една малка част от тягата, нужна за повдигане/преместване на устройството, в нормални атмосферни условия. А основният процес действително се "бъзика" с гравитацията по начин, който конвенционалната наука отхвърля/не разбира. Официално се смята, че именно йонният вятър е причинител на тягата, защото просто няма с какво друго да го обяснят. Факт е, че успешни опити са провеждани във вакуум, като учените скалъпват обяснения от сорта: "Сигурно стените на камерата се наелектризират и оттам действат сили на привличане/отблъскване между кондензатора и камерата...". За провеждане на свръхсекретни експерименти и проучвания (black projects) от военните, е изградена нова теория, която обяснява задоволително много повече неща, отколкото конвенционалната наука. От времето на Браун (или още по-ранен период - Тесла) до сега можем да си представим какъв напредък имат тези проекти - за тях научната фантастиката отдавна е реалност.
За мен обяснението се крие в разглеждането на вселената като етерна. Материята тежи, защото положителния заряд взема превес над отрицателния; оттам имаме етерна реакция, която редуцира концентрацията на G-етероните (отговарящи за гравиационната сила) и се получава гравитационна "долина", привличаща околната материя. Създава се неравновесно състояние. Някъде из космоса, където има минимална концентрация на материя, ще имаме висока G-он концентация и там имаме равновесно състояние.
От тази гледна точка йонният вятър е просто продукт на неравновесното състояние и реакции между X, Y и G етероните (които обединяват електромагнетизма с гравитацията), създават се локален "хълм" и "долина", които избутват йоните. А общо погледнато гравитационния градиент създава нещо като безкрайна "пързалка", затворена в самата себе си около устройството и то се плъзга по нея. Получаваме кинетична тяга без ответно противодействие.

[@praktik]

Факт е, че успешни опити са провеждани във вакуум, като учените скалъпват обяснения от сорта: "Сигурно стените на камерата се наелектризират и оттам действат сили на привличане/отблъскване между кондензатора и камерата...".

Ами ако е наистина така, такъв експеримент трябва да се проведе в космоса, за да сме сигурни в електрогравитацията, като закон, свойство и реалност .

[Discorder]

Все си мисля че гравитаторите по стария дизайн на Браун няма да страдат от подобен недостатък, просто защото не са асиметрични. След някоя и друга седмица се надявам да мога да спретна един тест.

[hyparh]

Препоръчвам асиметрични, при тях тягата е по-силна. Всички по-късни разработки на Браун са с асиметрични конструкции. Диелектрикът е без съмнение най-важната част на тези кондензатори. Той трябва да има възможно най-висока диелектрична константа (K) и по възможност да обгръща напълно електродите/плочите, за да няма изтичане на напрежение и йонни ветрове. Отбелязва се и това, че колкото е по-масивен диелектрикът - толкова повече време трае гравитационния градиент около него. Получаването на тяга при напълно изолирани плочи всъщност е едно от доказателствата, че тук става нещо дълбоко.
Аз мисля следващата ми конструкция да бъде изцяло запечатана в епоксидна смола + бариев титанат - пак асиметрична и по-масивна като тегло.

[Discorder]

Моля те публикувай резултата. следващото интересно е да видим какво се излъчва от такива гравитатори. Допускам че ще се окажат прословутите скаларни вълни.

[Радико]

Изключително впечатляващ експеримент. Макар и на пръв поглед съвсем елементарен Струва ми се, че това е само върхът на айсберга.  Само не се подвеждай по такива изрази като:

оттам имаме етерна реакция, която редуцира концентрацията на G-етероните (отговарящи за гравиационната сила) и се получава гравитационна "долина", привличаща околната материя

Това ми звучи като "суха вода"  Някакъв жалък опит да се вкара етерната теория в прокрустовото ложе на стандартния модел. Демек виждате ли има етер, но и той се състой от миниатюрни частици. Дрън Дрън. 

[Discorder]

Ако следвам собственото си усещане, по-скоро говорим за "мрежа", тъкан или условно казано "поле с флуидни свойства". Обаче (пак относително спрямо нашите възприятия понеже засяга и времеви координати) Мрежата има крайна размерност, с други думи има "най-малка неделима клетка" (бит информация?). Малко сложно го обясних май. Засега ще ви спестя защо мисля тези неща, че или не са за тук или са за отделна тема ако на някой му е интересно.

[x_name41]

Стан Дейо, в един материал твърди че самата концепция от самото начало била грешна, не била интерпретирана както трябва от самия и създател. По нататък той дава разяснения по въпроса, как, кое и защо. Материала се намира в интернет!

[Discorder]

"Гравитационна долина" звучи като термин на Стан Дейо наистина. Ама неговите неща са ми малко хаотични и засега съм ги оставил да отлежават. Заедно с доста други де. Самата му личност малко ме усъмнява. Кой стои зад него, какви са му целите... Както и да е, коя концепция била грешна? За Етера, за Скаларните вълни или е друго? Може ли все-пак да цитираш или преразкажеш нещо за прегледност? Надявам се не съм нахален.

[x_name41]

коя концепция била грешна? За Етера, за Скаларните вълни или е друго? Може ли все-пак да цитираш или преразкажеш нещо за прегледност? Надявам се не съм нахален.

точно разглежданата в темата, за електрогравитацията и нейния създател Thomas Townsend Brown. Стан Дейо казва, че имало съществен пропуск в интерпретацията, като липсвали "парченца от пъзела" дето се вика, без тях било невъзможно какъвто и да е напредък в усвояването й, ето въпросния видеоматериал

[mi68]

Здравейте,
 Опита е очевиден - искат се несиметрични тела.
 Ринат пресмята силата за земни условия, и стига до извода : 12Кл=1кг. В 1куб. см метал имаме 160Кл (кулона). Този път за развитие е много стръмен, на помощ трябва да дойде магнетизъм и резонанс. Най-просто е де се ползват две тороидални намотки (асиметрични, с различен размер), но ефекта ще е слаб. На помощ трябва да включим резонанса.
В тороидалните намотки се слагат 3 жила (лентов кабел). Трите проводника се свързват резонансно така, че да станат трептящ кръг. Свързването е тип Тесла, краят на единият проводник се свързва с началото на другият проводник.
Може различни видове свързвания.
- на тороидите се включва постоянен ток, на резонансните бобини променлив.
- на всичките бобини се пуска променлив ток (серийно свързване).
Експерименти с такъв тороид не съм правил, просто собствени измишльотини. Може да се ползва феромагнетик, имаме голямо индуктивно съпротивление, високо напрежение и малък ток, съответно и резонанс.
Все някога ще стигна до тия бобини...

[Discorder]

Мерси за клипа тук е с доста добро качество. Утре ще го догледам, че вече не мога да мисля ...

[hyparh]

Непременно ще пусна резултати при следващи експерименти.
Mi68, обрисуваната от теб схема ми напомни за едно устройство, за което четох преди време... там на тороидалната и вътрешната намотка (коаксиална на тороида), се подаваше прав ток със сравнително висок ампераж, а отделно на по един от изводите на двете намотки се подава около 100kV DC. Следваше модулация с допълнителна намотка, но може направо да преведа статията в темата "Манипулиране на реалността", защото е пряко свързана с нея. Устройството се води "Gravity Resonance Coil".