Автор Тема: Психо-физиологични аспекти на антигравитацията  (Прочетена 16624 пъти)

врановски

  • Гост
Здравейте, макар и да не е активна темата, реших че не е хубаво да завършва съвсем неопределено. Това е експеримент демонстриращ свойствата на дупчестите структури на Гребенников. При кръстосването на пръстите на ръцете се получава завихряне на електромагнитните аури на участниците и се усилва от земното магнитно поле. Тоест седящият човек става виртуален магнит по аналогия със Сибирския Коля на Стефан Маринов. При експериментите наистина се получава антигравитационна сила и тя е толкова по голяма, колкото е по силно излъчването на участниците. Който не вярва може да пробва следната опитна постановка:
Четири магнитчета на разстояние на което взаимодействат но не се допират. Нареждат се двата север, двата юг. По диагонала на квадрата да са еднополюсни.
Полюсите да са насочени горе- долу. В пресечната точка на диагоналите ще се получи магнитен вихър. Можете да го проверите с компас.
Успехи на всички

Неактивен Maistora52

  • I'm first Omnologist in World
  • Почетен член на Форума
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 1 643
  • Пол: Мъж
Примера с магнитите си е просто пример с магнити. При биологични структури това НЕ РАБОТИ. Оренда го казва по-горе. Обяснението е друго, засега неизвестно!

врановски

  • Гост
Майсторе здравей, прав си, но това е демонстрация какво става между всеки четири пръста. Иначе наистина е много по- сложно като обща картина. Принципът обаче, за който Стефан Маринов умря е точно това откритие. За съжаление и устройството на Гребенников изчезна. Ние сме длъжни да помним този принцип за изкривяване на пространството времето и антигравитацията чрез кинетиката на електромагнитното завихряне.