НАПРАВИ СИ САМ - МАГНИТНА ТУРБИНА

[Иван БГ]

Здравейте,
за да се получи въртеливо движение трябва да се анализира един оборот т.е. 360 градуса. В зададената тема участват 5 броя магнити. Два броя са в статора изместени на 180 градуса. И три броя в ротора изместени с 120 градуса. Всеки един магнит представлява два равно противоположни вектора, но в случая векторите трябва да се смятат като функция на скалар. Уравненията  за окръжност  се разглеждат в два варианта. Параметрични уравнения и векторни уравнения. С тези уравнения се доказва дали модела ще се върти, как ще се върти и каква е неговата мощност.
Всичко друго е стъкмистика. Джиткаш насам джиткаш натам и си вярваш че можеш да излъжеш природата.
Няма да стане! Всяко едно действие трябва да има своя математически изказ. В случая за един оборот в контакт влизат (3*2=6) което прави 60 гр. от оборота т.е. Стъпката е равна на 60 гр и се състои от два вектора равно противоположни от 30 гр. Смятайте. Това е!
Който е разбрал, разбрал!
Другите ако искат да чакат финала, дано тогава да разберат за какво става дума. 
Продължавам по темата.
1. 3-то ниво с монтирани пружинки, които ще държат статора
2. Палец който ще определя посоката 0-180 гр. Залепва се във вътрешният отвор на статичният магнит.
3. Статичният магнит - гръб + алуминиев пръстен с праг, за да се вкарат пружинките.
4. Статичен магнит гръб  с ал. пръстен + водещ палец
За сега това е! Утре продължавам.
Бъдете!
Иван

[fade]

Моите уважения колега. Чистосърдечно ще си призная, че Ви смятах за "fruit cake" в самото начало, но след последните Ви постове и виждайки как се оформя "нещото", си променям постепенно мнението. Доста отдавна не бях чел във форума, макар, че постоянно имам отворен таб в браузъра. Мисля си, че всичко разбрах, разбрах и идеята, и инженерните решения.  Със сигурност ще работи с външно подадена енергия и ще се върти! За съжаление не съм сигурен дали с ексцентриковият механизъм, с който най-вероятно замисляте да управлявате статора в последствие, ще получите някакво самозадвижване. Всъщност не знам каква е идеята Ви за механично задвижване, така, че ще се въздържа от коментари. Лично аз се занимавам от известно време с магнити във връзка с работата ми и дори имам проектирана магнитна предавка с редукция и много високо насищане с въртящ момент, но нещо с финансирането нещата не вървят и засега направата на прототип e замразена.

П.П. Забравих да питам, какво разбирате под скалар? Резултантната големина на силата на РМП която се променя във времето ли?

П.П.П. Направи ми впечатление, че май магнитната верига не е затворена по намотките на "генераторчето"! Има ли такова нещо, и ако е умишлено оставено така, каква е причината за свалянето на КПД на генераторчето с може би повече от 50% (според скромният ми опит)?

[Иван БГ]

Здравейте,
благодаря Ви г-н fade за позитивният пост, това е нещо рядко в този форум, и за да бъда по-точен  в тази тема. Аз разбирам че хората искат да видят финала, но все пак аз контактувам с хората които работят по темата и не мога да препускам, но така или иначе вече сме към финала. Грубата част вече е направена,  даже залепих магнитите на ротора. Публикувам го по-долу. Вие може би питате за бобините които са под ротора и защо не са свързани, ами как да ви кажа, аз не разбирам от тоци, дадох го на един приятел с който работя. Той ги свърза и има ток при най-малкото завъртане на ротора. Сега предстои тестването за определяне колко милиметра ще бъде изместването на статора. Аз знам кога да се измести, но колко това не знам. Намалих свода на магнитите, ако и 8 мм е голям свод, ще трябва да ги правя наново. може би 6 мм или 5мм. Лошото в случая че устройството което измества статора се монтира във вътрешния отвор а той е само 32 мм. и съм ограничен за това изместване. Имам и външен вариант, но тук използвам пружинки за да виси във въздуха магнита и те пречат да го монтирам . Но ще видим.
Имам една идея, малко е шантава. Ще използвам бобини при тестването от телефон, какво ще стане не знам, да му мисли телефонната компания. От тук нататък вече и на мен ми е интересно.
Още веднъж Ви благодаря.
Бъдете!
Иван

ПП. За първото запитване ще ви отговоря утре, нещата са на компютъра в работата ми.

[prp]

Според мен е възможно да  се получи "магнитна  турбина" но не като  се мъчиш да излъжеш природата както пише Иван  а  като  разположиш  магнитите в статора така,  че да се получи  момент към ротора това е единствения начин и  е възможно  според мен чакам едни магнити съм поръчал и като ги получа започвам  да експериментирам.

[fade]

...
Вие може би питате за бобините които са под ротора и защо не са свързани, ами как да ви кажа, аз не разбирам от тоци, дадох го на един приятел с който работя. Той ги свърза и има ток при най-малкото завъртане на ротора. Сега предстои тестването за определяне колко милиметра ще бъде изместването на статора.
...
Бъдете!
Иван

ПП. За първото запитване ще ви отговоря утре, нещата са на компютъра в работата ми.

Здравейте, нямах предвид, електрическото свързване на бобините! Там нещата са лесни, стига да се знаят какви са магнитите, които използвате за генератора, колко полюсни двойки имат и в каква посока са намагнитени.
По скоро имах предвид магнитната верига! Примерно, ако магнитите Ви са намагнитени в аксиална посока (както предполагам, че са), би трябвало под намотките (от другата страна на магнитите) да имате метална плоча от армко желязо или поне ниско въглеродна стомана за да затворите магнитните вериги на полюсните двойки. В противен случай, полето Ви се разсейва в среда с голямо магнитно съпротивление и напрегнатостта му спада наполовина, ако не и повече. Този спад в напрегнатостта на магнитното поле е свързан с големи загуби на магнитна индукция в бобините, и това би довело до драстично падане на КПД на генератора. А електродвижещо напрежение по принцип в бобините винаги ще има, стига да има някакво движение. С тази метална плоча или без нея, това не променя законите на електродинамиката. В тази наука макар и да има приети доста закони на базата на експерименти без да има ясна престава за природата на явленията, смея да твърдя, че тези закони с голяма точност описват, явленията. Та нали всъщност цялата наука за електрическите машини лежи върху тези закони и ние ги ползваме всеки ден и правим нови машини които работят!
Успех

П.П. За любознателните закачам едно файлче което е опит да се обясни парадокса на трансформатора. Както и прави едно смело предположение че всъщност понятието поле е безсмислено. Тя съвпада точно с размислите на ИванБГ относно обясненията на магнетизма по скоро като потенциал, а не като имагинерното математическо понятие "поле"

[Иван БГ]

Здравейте,
не нямам нищо под бобините, честно да ви кажа достраша ме. Какъвто и материал да сложа под тях ще повлияе като спирачка на магнитите който ги възбуждат, а те са нео-магнити  4 бр. с N+S, аксиално намагнитени. Виж  отговор-159. Знам че се губи повече от 50% от КПД на бубините, но в случая това няма значение. Това е опитен образец и нищо повече, важно е КПД да е >0.
А що се отнася до начина по който изчислявам РМП за мен това не е някаква имагинерна величина, а реална взаимозависимост  която ми дава възможност да знам при всеки градус от въртенето какво е съотношението между магнитите.
Помествам събраната платформа на статора. Сега трябва да видя как се движи и да лепя магнитите на него.
Бъдете!
Иван

[fade]

Затварящ магнитното поле магнитопровод, ще повлияе като спирачка, само ако  магнитното поле се движи спрямо него или се променя във времето (т.н. токове на Фуко), ако няма движение или промяна на магнитното поле спрямо магнитопровода, не трябва да имате подобни опасения.
Искам да кажа, че плочата под него трябва да се движи заедно с магнитите (т.е. да са на една ос), а плочата на намотките трябва да е неподвижна. Почти всички магнитни вериги на двигатели на античните 5" флопита са направени на този принцип.

А що се отнася до начина по който изчислявам РМП за мен това не е някаква имагинерна величина, а реална взаимозависимост  която ми дава възможност да знам при всеки градус от въртенето какво е съотношението между магнитите.

Предполагам че съдите за него предполагайки  каква е посоката като вектор и измервайки силата като скалар с която си взаимодействат магнитите. Правите всичко това на стенда, за един магнит на ротора и след това умножавайки по 3 (тъй като е "три-бутална" турбина). След това би трябвало да направите един баланс на силите и моментите, и да разберете колко е резултантният въртящ момент. Така бихте могли да изчислите дали полученият въртящ момент е достатъчен за самозадвижване, знаейки съпротивителните сили на триене в механизма който ще прави осцилиращото устройство. Теоретично изглежда просто, но ще видим дали практически няма да се окаже, че изпускаме нещо на етап теория. 
Оставам чисто инженерно заинтригуван от системата и искрено се надявам като механични инженери да не бъркаме нещо.
Кой каквото си иска да приказва, не е необходимо това нещо да прави ток. Дори само да се самозадвижва, това би означавало, че има някаква фундаментална грешка в разбиранията за магнетизма, които не са отчетени в съвременната електродинамика.

[Иван БГ]

Здравейте,
да ви кажа честно и да объркам нещо, няма да ми е за първи път. Вярно е, че няма значение дали ще има ток или не, по е важно да се върти, но все пак е гот нали?
Лошото с случая, че използвам готово двигателче на което оста му е само 11 мм. какво по-напред да събера на нея. Магнита ли, бубините ли, или диска с нео-магнитите, но избрах по-малкото зло. Двигателчето има двойни лагери, а това обира натиска, който се получава върху лагерите. Иначе трябва да използвам още един магнит. Другия натиск който е при статора го обирам с магнита който служи като подложка. Така махам сачменият пръстен виж отг#134 и премахвам триенето.
С форматирането на половината магнит аз реално съм избрал посоката. От тук нататък векторите на всеки магнит на ротора А,В и С се изменя в зависимост от изменението на независимата среда с която контактуват т.е. магнитите А и В на статора. Приемам че променящите се вектори а,в,и с са векторни функции на скаларните аргументи  (ta) и (tb). В случая при измененията на скаларните аргументи, имаме и изменения на векторите на ротора и по големина и по посока и имаме възможност да ги изчислим. Това ни дава възможност да знаем какво става между тях. Разбира се има и още неизвестни но ще ги решаваме в крачка.
Бъдете!
Иван

[Иван БГ]

Здравейте г-н fade,
вече втори ден чета материала и в момента нямам думи с които да ви благодаря за неговото поместване.
БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ ВСЕ СЪРЦЕ!
Основната причина да се включа в този форум е грешният подход който има в разглеждането на магнитното взаимодействие. Още от третият си пост в "Тема за размисъл" от 06.06.13 в отговор #49 аз описвам основният принцип по който работя и по който трябва да се работи, за да се получат някакви резултати. С всеки пост разяснявам какво представлява това векторно взаимодействие и вече не знаех какво да мисля. Десет месеца нищо. И досега продължава да се твърди че това е велико неведение за посоката в която се върви, че не е подсказан какъв е принципа на въртене, но както и да е. Да не продължавам повече, че току виж са ме изгонили от форума. Сега има светлина в тунела. Този материал осмисли по някакъв начин обидите който трябваше да понеса.
БЛАГОДАРЯ ВИ !!!
Бъдете!
Иван

[Иван БГ]

Здравейте,
г-н fade забравих да ви кажа, че в поста ви от 24.03 когато тълкувате метода ми на работа Вие сте близо 90% до истината. При мен работата спря да буксува след направата на стенда. Аз вече знаех къде отиват, защо отиват, но не знаех с колко. cos от еди колко си  градуса работеше, но този (cos) колко килограма представлява това не можех да знам. Защото към това се прибавяше и дебелината на магнитната възглавница (отстоянието между двете полета), а една десета от мм. при феро-магнитите е равна на 0.95 кг. Трябваше да измисля нещо което да измерва ъгловият момент. Този стенд претърпя десетки преработки, даже и в момента отново го преработвам.
Помествам снимка с монтираният статор. Закачен е на пружинките, отдолу е подпиращият магнит. Трябва да се залепят магнитите и да се настроят двете магнитни възглавници. След това се монтира електрониката, с която ще измерим с колко милиметра трябва да е изместването, за да изработим устройството което ще осъществи това изместване. В момента двете платформи на статора и ротора са готови.
Бъдете!
Иван

[Иван БГ]

Здравейте,
от днес започвам да работя само по магнитните полета. Заснех ротора. Сложих над него прозрачно фолио и посипах стружки. Забележете как в средата над нео-магнита се получава ивица където няма стружки. Това значи че форматирането е изпълнило предназначението. Около нео-магнитите също няма, това е така наречената от HJ "магнитна пропаст". Явление което за мен е необяснимо на този етап. По феро-магнита също полепват стружки, но по средата между двата нео-магнита има лека празнина, което е доказателство за векторното смятане. Помествам етапите през който се минава за създаване на ротора. Остава само дизайна и оптичните пътеки за сензорите.
Бъдете!
Иван 

[fade]

Нямах много време тези дни за форума, но сега прегледах какво се е написало и... естествено имам няколко въпроса, допълнения, разяснения... нека всеки четящ в темата да ги тълкува както намери за добре. А надявам се колегата Иван БГ да не ги приеме като заяждания или обиди. Просто искам да обменя опит и да проверя също и своите знания.

...
 Сложих над него прозрачно фолио и посипах стружки. Забележете как в средата над нео-магнита се получава ивица където няма стружки. Това значи че форматирането е изпълнило предназначението.

Много важно е на къде са насочени стружките, тъй като това дава представа как са ориентирани магнитните силови линии. За съжаление от тези снимки с ниска резолюция това не може да се разбере, а според мен това е много важно (поне за мен). Единствената информация която може да се получи от тези снимки е за приблизителната конфигурация и наситеност на магнитните силови линии. Обикновенно аз ползвам феромагнитни стружки с приблизително еднаква големина. Ако се ползват стружки които са смесени (произволни голмини т.е. не са сепарирани) картината е леко неясна.
Бялата ивица която се появява в средата на неодимовите магнити според мен се нарича "стена на Блох" и съществува при всички магнити! Вие правили ли сте подобна картина на магнит който не е "форматиран"? Моля ако имате неформатиран магнит да проверите тезата ми и ако аз съм в грешка ще се извиня. Разбира се магнита трябва да е намагнитизиран в същата посока като тези които сте използвал в проекта. Ако магнита е намагнитизиран в аксиална посока тази стена на Блох е на съвсем друго място. Тя е пояс който опасва целият магнит странично, и вие с хартия и стружки няма как да я видите или покажете.

Около нео-магнитите също няма, това е така наречената от HJ "магнитна пропаст". Явление което за мен е необяснимо на този етап.

Не знам защо наричат това място в което няма магнитни силови линии пропаст. Още повече пък, от къде на къде ще е на името на Howard Johnson... мисля, че няма значение това, някой го наричат "яма на Николаев"
Всъщност си е съвсем нормално явление ако ме пита някой мене. Имаме взаимодействие на два магнита (неодимовият и феритният) естествено е да има изкривяване на магнитните силови линии и на двата магнита и в следствие на това взаимодействие  на тяхно място остава зона в която концентрацията им е много малка и недостатъчна да задържи стружките които пък са притеглени от зоните с по гъсто разположени магнитни силови линии. Също като в стената (границата) на Блох, където дори, може да се очаква, че няма магнитни силови линии.
Мисля, че в картината има нещо друго по-интересно. Ясно се вижда резултатът от форматирането "пропастта" пред форматираният участък (входа) на магнита е много по малка от колкото тази в неформатираният участък (изхода)... Поне аз това виждам.
 

По феро-магнита също полепват стружки, но по средата между двата нео-магнита има лека празнина, което е доказателство за векторното смятане. Помествам етапите през който се минава за създаване на ротора. Остава само дизайна и оптичните пътеки за сензорите.
Бъдете!
Иван

Ето тук ми е много важна посоката в която са ориентирани тези стружки за да разбера формата на полето. Всички си представят едва ли не полето като двуизмерен обект. Всъщност изобщо не е така и тази му особеност често може да играе важна роля при сложни магнитни вериги каквато явно имаме в случая.

Накрая няколко общи въпроса:
1. Защо се появиха малките магнити по вътрешният диаметър?
2. В каква посока е тяхната намагнитеност?
3. Защо е нужно това разстояние между двата магнита (малкият и големият) в радиална посока?
Имам и още въпроси, но нека не прекалявам, че може да стане досадно и да се изтълкува погрешно.

Оставам силно заинтригуван от крайният резултат и въртящият момент на подобно устройство...

[Иван БГ]

Здравейте,
много е дълъг поста ви.
1. всички магнити който използвам са стандартни. Неото са от хард-дискове, а ферото ги купих намагнитени.
Моята цел е:
Някой да направи реплика на този турбина, а не да се правя на... не знам какво си!
Затова работя с магнити и инструменти, които предполагам, че може да намерите. Така да се каже всичко е стандартно.
2. А що се отнася до "стена на Блох", аз отдавна съм се справил с този проблем. Виж снимките по-долу. Вече съм ги помествал 3 пъти. Помествам ги пак, макар да нямат пряко отношение към този проект.
Това sса вече сложни магнитни вериги!
3 Защо се появиха малките магнити. Имаше място, защо да не го използвам. Всичко това е описано в отговор # 178 от темата. Идеалният вариант за този размер броят на магнитите по радиуса трябва да са три по 5мм. височина и разстояние между тях 2.5мм.
4. Те са намагнитени като големите - аксиално. Всичките са с едноименен полюс.
5. Защо е нужно разстоянието - За да има място къде да премине ротора.
Бъдете!
Иван

[fade]

Аз се извинявам за дългият пост, обаче понеже някой работи на мен лично не ми се връзват и затова питам. Предполагам че това ще бъде от полза за хората които репликират устройството, пък и доколкото си спомням Вие настоявахте да питаме... ами аз това и правя.
Тъй като знам какви са магнитите в твърдите дискове (понеже знам как работи задвижването на главите) и с колко полюса са,  някои от нещата, които казвате не съвпадат с това, което се вижда на картинката със стружките затова и питам.
Казвате аксиално намагнитени, така е но магнита от задвижването на главите на диска има два магнитни полюса.

Така би трябвало да изглежда в поглед отстрани :

А формата на силовите линии на двете двойки изглежда някак си така:

Ясно се вижда стената на Блох между двата съседни полюса.
Тъй като погледнах Вашият пост #178 видях че малките магнитчета (по вътрешният диаметър) са срязани, от по-голям магнит, следователно в тях е останала само едната полюсна двойка.
Изобщо, какви магнити са използвани двуполюсни или четириполюсни?
Значи ако не бъркам нещо в логиката по външният кръг имаме 6 полюсни двойки ориентирани аксиално, а във вътрешният кръг имаме 3 полюсни двойки ориентирани аксиално. Мисля, че това се вижда ясно и на публикуваната от вас снимка със стружки за индикация на конфигурацията на полюсните накрайници. Сега кой е Северен и кой Южен не може да се разбере. Примерно, като имаме предвид че ползвате за магнитопровод, феритен магнит, вътрешните магнити не може да са обърнати. Обаче силните външни четириполюсни неодимови магнити като нищо може да са обърнати. След като се вгледах отново по внимателно, ми направи впечатление че външният четириполюсен магнит е обърнат ако примерно другите два вървят S/N, S/N той е N/S по посока на часовниковата стрелка. На това ме навежда мисълта че така наречената от вас HJ "магнитна пропаст" на този магнит който се намира на да кажем 7 часа по посока на часовниковата стрелка е по голяма във входящата си страна. Само за сравнение на останалите магнити входящата страна е с по малка HJ магнитна пропаст.
Нямам претенции да разбирам на 100% какво се случва, но това са неща които направо ми вадят очите. Според мен въпросът с посоката на магнитите е нещо важно а не виждам никъде да се дава никаква ориентир кой магнит с кой полюс накъде сочи - единствената информация е че всичко работи на "отблъскване".   
Не разбирам защо колегите които репликират устройството не задават въпроси. Може би тече някаква комуникация на лични. Ако е така нямам нищо против.
Ако прецените че прекалявам с критиките или въпросите... съжалявам, но наистина ми трябват някой логични обяснения на процесите.

П.П. За междината между двата магнита в радиална посока го разбрах Явно не съм чак толко зле

[Иван БГ]

Здравейте,
аз съм готов да отговарям на всички въпроси по този проект, стига да са в синхрон с етапа, в който се намираме!
Вие питате за нещо което съм разглеждал в отговор #45, 51, 57, 60, 89, 107, 126.
Отговор # 119 - как се смята.
Отговор # 124 - начин на въртене.
Отговор # 126 - метод на въртене.
Отговор # 169 - формули.
Отговор # 178 - защо станаха два магнита радиално.
Аз разбирам, че вие гледате да си спестите от времето, но по този начин отнемате от моето.
ВСИЧКИ МАГНИТИ СА ЕДНОИМЕННИ.
А що се отнася за стените които се получават по средата на големите магнити, между другото тях ги има и на малките, те се получават благодарение на форматирането. Това не е стената на Блох, но може да  се кръсти "стената на Иван", или по-добре "стената на Иван-глупака". Защото само един ГЛУПАК може да започне такава тема и то във форум изпълнен с такъв позитивизъм, такъв позитивизъм, че просто нямам думи.
Публикувам следващият етап на ротора. Отстоянието между магнитите е запълнено с кит за кола. Изравнено е. Отгоре съм залепил прозрачно фолио, за да се виждат магнитите, когато залепвам светло-отразяващите пътеки. Те ще регулират коя бобина, кога трябва да дърпа. Трябва да се знае с колко милиметра ще се измести статора, за да се получи въртеливото движение. Днес ще форматирам магнитите на статора.
Бъдете!
Иван