Първо да кажа, че това което е писал Радико за образователната система, все едно че съм го писал аз. Отблъскващото в този начин на преподаване е, че се губи практическият смисъл от цялото зубрене на множество формули. Година след завършване на "висшето" ненужното "знание" се "изпарява" и ако човекът се яви повторно на изпити, ще бъде "скъсан" - звучи садистично. И понеже практическите занимания са твърде малко, "висшистът" излиза недоучен за практиката в производството и там го дообучават. Аз по принцип не съм против многото формули и математика, но те трябва да са към края на обучението и то за тези, които са решили да се занимават с наука, която решава твърде сложни въпроси. ... Но системата е тромава и аз не искам да се напъвам да я променям - ние да си гледаме в нашия "фор-умен" двор.
Сега по въпроса. Вземаме 100 м. кабел и навиваме на тръба бобина висока 1 м. Пускаме 10 А постоянен ток и мерим магнитното поле. После същите 100 м. кабел навиваме на бобина висока 20 см., пак пускаме 10 А постоянен ток и мерим магнитното поле. Оказва се, че една и съща жица с еднакъв ток в нея прави различно магнитно поле. Във втория опит то е по-голямо. Казваме, че това е така защото втората бобина е с по-голяма индуктивност L. Разсъждаваме - еднаква жица, еднакъв ток, следователно енергията на електроните е еднаква. Но енергията на магнитното поле се различава в двата случая. Извод - енергията се запасява в ефира. Защо като спрем рязко тока следва и рязко намаляване на магнитното поле? Защото в ефира има "триене" и ефирният флуид ако не му поддържаме движението отдава енергията си в съседство - енергията му се разсейва наоколо. Аналогия можем да направим с движение на гъста течност - примерно архимедов винт задвижва поток в средата на течността. Ако спрем винта, след кратко време спира и течността именно заради триенето и разсейване на енергията на потока в съседство. В жицата става същото - електроните се движат в гъста течност (ефир) и като се ускорят от електрическото поле чрез "триене" увличат ефира. Интересен е и терминът "потокосцепление", който в същността си говори за триене между две неща, които се зацепват (трият). Не ми е ясно обаче защо свръхпроводниците с ток и постоянните магнити не отслабват с времето. Явно веднъж завъртян, ефирът може да се върти вечно без триене и загуба на енергия. Излиза, че магнитното поле в бобината изчезва само защото ефирът се трие в спиращите електрони. Така го обясних, че чак на мен ми стана ясно.
Правя генерална констатация. Ефирът има свойствата на флуид с нищожно малко или никакво триене сам със себе си. Този флуид обаче се трие осезателно с електрически заредени частици (електрони). По всяка вероятност ефирът може да променя плътността си подобно примерно на газовете и именно така се разпространяват надлъжните вълни. Ефирът може да натрупва енергия в себе си чрез увеличаване на скоростта на ефирния поток. ... Продължавам да мисля по въпроса.