Както Валекс ти писа в по-горен пост морската сол в случая е термо акумулатор, защото изстива доста по-бавно от огнеупорната пръст, приятел археолог ми е казвал, че са намирали подобни конструкции при разкопки. При изпичането на тестени изделия изключително важно е температурата да е постоянна, защото ако изстива фурната в края на печенето се получава дебела кора (старите пещи нямат система за впръскване на вода и се получава изсушаване). Още повече, че този тип фурни се нагряват еднократно, а се зареждат с печиво няколко пъти, затова е необходимо да се задържи по-дълго време висока температура. Сигурно се и отделят някакви ароматни вещества от солта, които да попадат в изпичания продукт, но това е вторичен ефект.
Иначе съм съгласен, че щом е нагрято едно вещество, то ще излъчва в инфрачервения спектър, но си е един вид нагревки, които действат съдоразширяващо и от там по-лесно отделяш песъчинките. Само внимавай с разстоянието защото ако си прегрял солта и я доближиш до себе си прекалено близо, вярно ще получиш като бонус и кожен ефект (подмяна на епидермиса
).Има готови термовъзглавнички на които можеш да направиш двоен калъф и да поставиш сол вътре, така хем ще имаш регулируемо нагряване, хем ще можеш да дръпнеш една следобедна дрямка докато трае релакса!
