Автор Тема: Re: Субквантова Кинетика (СК) - Обща Теория на Полето  (Прочетена 22015 пъти)

Неактивен hyparh

  • Сериозен Експериментатор
  • Сериозен
  • ****
  • Публикации: 1 013
  • Пол: Мъж
  • As above, so below
Пускам ъпдейт, включващ симулатор на дисипативни солитони (субатомни частици), представящ ги в едномерен вариант.


"Написано от: Пол А. ЛаВиолет
01.03.2014

Първо – кратко резюме на Model G

Model G представлява нелинейна етерна реакционно-дифузна система, която СК разглежда като формираща нашата вселена. Тя е проста и елегантна. Тя е “философският камък”, който физиците търсят за моделиране на обща теория на полето. Въпреки, че в основата си е много проста, реакционно-дифузната (Р-Д) схема проявява сложно поведение, като успява точно да предвиди множество структурни черти на субатомните частици, наблюдавани през последните 15 години чрез ускорителите на частици.
СК предполага, че пространствените и времеви вариации в концентрациите на X, Y и G, съставляват материята и енергията във физическата вселена. Тези три етерни променливи, както и “вливащия” поток (A и B) и “изтичащия” (Z и Ω), определя концентрациите на дискретни етерни компоненти, наречени етерони, за които се смята, че изпълват цялото пространство. Етероните са прекалено малки, за да бъдат наблюдавани с каквито и да е инструменти, но се предполага, че се разпространяват/разливат свободно в пространството, както и спонтанно реагират един с друг. Смята се, че както “празното” пространство, така и материята, са изпълнени с тези етерни компоненти. Цялостната среда, съдържаща тези взаимодействащи си етерони, наричаме видоизменящ се етер.
При подходящите условия (подходяща етерна концентрация, кинетични константни, дифузивни коефициенти), тези реакционно-дифузни процеси са способни да формират пространствени структури, наречени дисипативни (разпръскващи) солитони, които представляват субатомните частици.
Потенциалните полета, формиращи материална частица, представляват концентрирани етерни структури, поддържани от реакциите, протичащи в етера. Най-малките наблюдаеми обекти – субатомните частици – всъщност не са твърди тела, а устойчиви концентрирани структури, съставени от много по-малки компоненти. Чрез реагиране и дифузиране едни с други, етероните образуват субатомни частици точно както реагиращите и дифузиращи молекули парафин и кислород формират устойчивата плазма на пламъка на свещ. Тези примери спадат към отворените системи. Техните структури постоянно се генерират и обновяват от процеси, протичащи на определено под-ниво в йерархичната система.



G етероните в Model G, отговарят за наблюдаваните вариации в гравитационния потенциал, а X и Y етероните отговарят за вариациите в електрическия потенциал. Взаимното, допълващо се действие на X и Y, създава биполярността, която проявяват субатомните частици: положителен-отрицателен заряд,  материя-антиматерия. В резултат на електро-гравитационното обединяване в Model G, същата биполярност характеризира гравитационното потенциално поле на субатомните частици, което поражда положителна и отрицателна маса. Магнитните ефекти се проявяват при движение на електрически полета, т.е. X и Y потоци.

Симулатор на Model G

По-долу е поместен симулатор на Р-Д системата на Model G, симулираща трите частични диференциални уравнения, показани по-горе. Може да се наблюдава спонтанно появяване на структурата на частицата от “празното” пространство. Имайте предвид, че симулацията върви най-добре на по-нови компютри – от 2010-та насам, с най-новите браузъри. Симулаторът е конфигуриран да генерира едноизмерна версия на дисипативен солитон, т.е. представя спонтанно раждане на първичен неутрон от ZPE (zero-point energy) флуктуация. Просто натиснете бутонът “Run” в долната част. Параметрите на Р-Д системата трябва да бъдат близки до тези изписани в лявата част на симулатора. В противен случай системата няма да генерира солитонна структура. Може да експериментирате с различни стойности и чрез натискане на “Run” да видите резултатите. Когато приключите може да рестартирате симулатора с оригиналните стойности чрез рефрешване на браузъра. Мат Пулвър публикува подобен симулатор на: http://blue-science.org/sims/reaction_diffusion/
Параметрите вляво обозначават:
dx и dy са стойностите за X и Y дифузен коефициент, отнасящ се към дифузния коефициент на G, т.е. dx = Dx/DG и dy = Dy/Dg. Параметрите a и b обозначават концентрационните стойности на първоначалните реагенти A и B, а u и w показват концентрациите на финалните продукти Z и Ω. Параметрите g, p, q и s са съотношенията на различните кинетични константи. Хомогенните стабилни концентрации за реакционните променливи G0, X0 и Y0, са определени по следния начин: G0 = (a + gw)/(q – gp),  X0 = (pa + qw)/(q – gp), Y0 = [(sX02 + b)/X02 + u]X0. За нагледност симулаторът чертае X реагентът като 1/10 от неговата реална концентрация така, че неговата изобразена вълнова амплитуда да бъде сравнима с вълновите амплитуди на реагентите G и Y.

Симулатор: http://starburstfound.org/model-g-transmuting-ether-simulator/

Експеримент №1: Показва възникване на частица в резултат на флуктуация в етерната среда, която е: a) средно свръхкритична; b) подкритична; c) силно свръхкритична.
Чрез тестове ще откриете, че стабилна частица се формира, когато параметър g е в областта 0.092 – 0.1025. Когато g > 0.1025, реакционната система навлиза в подкритичната зона, където всяка подредена структура прогресивно ще се разпада. Изберете например g = 0.1026 да видите какво ще се случи. Поради краткотрайния свръхкритичен регион, създаден от флуктуацията, временно ще се формира субатомна частица. Но когато тази флуктуация изчезне, амплитудата на частицата постепенно ще намалява докато не изчезне съвсем. Симулаторът трябва да се остави няколко минути, за да покаже този процес. Колкото по-високи стойности над този праг избираме за g, толкова по-подкритична ще бъде реакционната система и породената частица ще изчезва все по-бързо.
Когато g = 0.1025, системата е на прага на своята стабилност. При такава стойност Model G е сравнително стабилен или можем да кажем, че се намира в състояние на Ляпунова стабилност (Lyapunov stability). Във физиката това е равносилно на състояние на перфектно запазване на енергията, където даден фотон ще запази стабилна дължина на вълната (без изместване към синия или червения спектър). Основавайки се на едно от уравненията по-горе, за избраните стойности на параметъра, този праг отговаря на стабилна G етерна концентрация G0 = 15.59889. Идентифицираме тази концентрация като нулев гравитационен потенциал, т.е. φG = 0.
Когато G падне под този праг, т.е. φG < 15.599 или негативен гравитационен потенциал (φG < 0), Model G ще бъде свръхкритичен. Все пак има диапазон в този G отрицателен свръхкритичен домейн, където Model G е в състояние да формира частичко-подобен дисипативен солитон. Този диапазон обхваща 15.419 < G < 15.599 или взимайки предвид гравитационния потенциал (φG = 15.599 – G), покрива стойностите от -0.18 до 0.
Когато g параметърът падне под 0.092, полето на частицата генерира осцилация в най-вътрешната си “обвивка” от стабилни тюрингови вълни, което евентуално води до прогресивно увеличаване на обвивките и бързо зародишо-образуване на съседни частици, долепени ядро до ядро. Този праг на нестабилност отговаря на G концентрационна стойност G < 15.419 или гравитационна потенциална стойност φG < -0.18. Можете да наблюдавате този процес като изберете 0.091 или по-малко за стойност g. Както може да се види, външните Y обвивки на солитона, израстват в ядра на частици. При намаляване стойността на g или по-негативни стойности на φG, тази периодична структура ще нарасне и ще формира обширна пространствена структура, подобна на тази, генерирана от Brusselator модела в свръхкритично състояние. При 3D симулация, така настроеният модел ще образува низ от ядра на частици (т.е. сбито подредени неутронни ядра) и всъщност може да бъде реалистично представяне на неутрониум (неутронно изродена материя). Преобладаващото свръхкритично състояние ще направи неутроните по-стабилни и ще предотврати разпадането им в протони.
Забележете, че параметър g със стойност 0.091 отговаря на  φG = -0.197 така, че нулева стойност в симулацията, ще бъде под прага на стабилност с 0.197. По този начин дори φG хълмовете в солитона тип “тюрингова вълна”, ще се намират в свръхкритична среда.

Експеримент №2: Показва как при вариране на дифузивните коефициенти на X и Y реагентите, може да повлияе на нивото на етерна критичност и да промени процесът на формиране на материя.
Чрез увеличаване стойността на дифузивния коефициент на Y (увеличаване на параметър dy) или намаляване стойността на дифузивния коефициент на X (намаляване на параметъра dx), системата става свръхкритична и формира структура, обхващаща целия екран на симулатора. Опитайте. Ако се направи обратното системата става подкритична и солитонът се погасява. Например, опитайте да намалите dy или да увеличите dx. Това поведение съответства на моделът Brusselator. Уравнения 3-4 и 3-6 от книгата “Субквантова Kинетика”, се отнасят към този модел. Показва, че съотношението Dy/Dx, в отношение със стойността на концентрацията на първоначалния реагент B, е много важно в определянето критичността на реакционната система; т.е. (Dy/Dx)½ > [(B - 1)½]/(B½ – 1), което позволява формирането на организиран патерн. Подобно уравнение може да се използва и към Model G, като трябва да се вземат предвид кинетичните константи за обратната реакция (в моделът Brusselator са приети за нула).

Експеримент №3: Показва как при вариации в концентрацията на B етерони, може да се промени критичността на пространството, което от своя страна да породи обемни структури във вселената чрез създаване на прясна материя.
Забележете, че при увеличаване на параметър b, съответстващ на концентрацията на реагент B, реакционната система става повече свръхкритична, а при намаляване на параметър b – повече подкритична. Опитайте. В предишни публикации предположихме, че периодичните пространствени вариации в B етероните (обхващащи стотици мегапарсека), могат да създадат свръхкритични региони, разделени от подкритични такива, което може да обясни формирането на нишки и стени от галактически струпвания, които заедно формират космическа мрежа; виж по-долу. Това означава, че B директно влияе на скоростта, с която се материализират частици в пространството."


« Последна редакция: Август 19, 2014, 09:24:14 am от Maistora52 »

Неактивен Аtos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 4 290
  • Мисля, следователно...мисля!
Re: Субквантова Кинетика (СК) - Обща Теория на Полето
« Отговор #16 -: Август 19, 2014, 12:15:56 am »
Хипарх,малко се натоварвам от осмислянето на последния ти пост,може би умственият ми капацитет не е като твоя(или огромната ти база данни),а може и просто да съм уморен...
Когато имаш време (обмисли го първо),може да ми кажеш как се вмества концепцията за холографската същност на вселената в тази теория?Има ли основни противоречия или подкрепа?
« Последна редакция: Август 19, 2014, 09:24:35 am от Maistora52 »

Неактивен hyparh

  • Сериозен Експериментатор
  • Сериозен
  • ****
  • Публикации: 1 013
  • Пол: Мъж
  • As above, so below
Re: Субквантова Кинетика (СК) - Обща Теория на Полето
« Отговор #17 -: Август 19, 2014, 08:48:38 am »
Нека се прехвърлим тук да не цапаме другата тема.

Хипарх,малко се натоварвам от осмислянето на последния ти пост,може би умственият ми капацитет не е като твоя(или огромната ти база данни),а може и просто да съм уморен...
Когато имаш време (обмисли го първо),може да ми кажеш как се вмества концепцията за холографската същност на вселената в тази теория?Има ли основни противоречия или подкрепа?

В основата си СК е много проста и интуитивна, по-скоро останалите теории са сложни и често изискват нагаждания по различни фронтове, за да бъдат състоятелни. Общо-взето СК разглежда всичко около нас като жива отворена система - субатомните частици (реакционно-дифузни самоподдържащи се вълнови патерни) се хранят с първичния етерен поток, който се влива в нашето пространство от друго измерение, и изхвърлят отпадъчните продукти под формата на друг вид етерна субстанция, отново в друго измерение. Това, което остава тук, ние засичаме като субатомна частица. Оттук следва, че всичко се поддържа от метаболитна система (и се размножава по определен начин) и по това не се различава от живота, който ние познаваме. Това е, че материята живее много бавно и на нас ни изглежда като мъртва. Не можем да видим и храната и отпадъчните й продукти. Този процес се поддържа от кинетичните реакции, протичащи в етера, подобно на необятна химическа супа. Всичко това се захранва от жизнената енергия (genic energy), която е навсякъде около нас. Това е в общи линии.
С холографската теория не съм запознат, но на харда имам едно научно-популярно филмче от 2011-та с Браян Грийн, където се разглеждат тези хипотези. Ще го изгледам когато мога.

А именно-хипотетичния център на взрива и продължаващото с нарастваща скорост разширяване!То е доказано,лесно се измерва и всеки опит да бъде отречено би бил един вид "самонагаждане" към определена теория.Освен това,ако приемеш разширяването за оптична илюзия,защо пак ще има хипотетичен център???Всички вектори на промените са насочени в една точка!
Светлината не се уморява,не забавя и скорост,единствено може да промени честотата си...разбирай-спектъра.

Не съм запознат до момента някой да е открил или изчислил хипотетичен център.
Светлината не се забавя, но се променя енергетичността й. За нелинейната Р-Д система на Model G, запазването на енергията на квантово ниво е по-скоро изключение отколкото правило. Енергийни Р-Д вълни, като фотоните, прогресивно се енергизират в свръхкритични региони от пространството (повече гравитация) и губят енергия в подкритичните региони (по-малко гравитация). Това поражда червените и сини отмествания.

За черните дупки, според мен е възможно да съществуват космически обекти от такъв характер с достатъчно голяма гравитация, която да не позволява дори на светлината (светлинните кванти) да успее да я преодолее. Всичко зависи от съсредоточаването на достатъчно голяма маса в достатъчно малък обем.

Да, съществуват тези свръх плътни звезди с масата на милиони или милиарди слънца. Колапс няма как да стане поради мощния обратен на гравитацията (но все пак малко по-слаб от нея) поток, който изхвърля огромно количество материя и жизнена енергия в космоса. Този поток причинява и слънчевият вятър, който преодолява гравитацията на светилото ни. Как точно изглеждат свръх плътните звезди-майки никой не може да каже, но със сигурност има сериозно изкривяване на светлината около тях, вероятно самата им повърхност е невидима, а се вижда като светене прясната материя, която раждат и изхвърлят. Например околността на нашата централна звезда (SgtA*) е прекрасно място за зараждане на нови звезди. Един вид люпилня/инкубатор.
Звезди като SgtA* може да са съставени от непозната за нас материя, изградена от хипер-тежки частици - хиперони. Тези частици могат да живеят само в чудовищното грав. поле на такава звезда. Ако някой съумее да откъсне парче такава материя и да я изведе от полето, то тя спонтанно би се трансформирала в по-лека и позната материя.
« Последна редакция: Август 19, 2014, 04:11:19 pm от Maistora52 »

paparosko

  • Гост
Re: Субквантова Кинетика (СК) - Обща Теория на Полето
« Отговор #18 -: Август 19, 2014, 11:24:46 am »
В основата си СК е много проста и интуитивна, по-скоро останалите теории са сложни и често изискват нагаждания по различни фронтове, за да бъдат състоятелни. Общо-взето СК разглежда всичко около нас като жива отворена система - субатомните частици (реакционно-дифузни самоподдържащи се вълнови патерни) се хранят с първичния етерен поток, който се влива в нашето пространство от друго измерение, и изхвърлят отпадъчните продукти под формата на друг вид етерна субстанция, отново в друго измерение. Това, което остава тук, ние засичаме като субатомна частица. Оттук следва, че всичко се поддържа от метаболитна система (и се размножава по определен начин) и по това не се различава от живота, който ние познаваме. Това е, че материята живее много бавно и на нас ни изглежда като мъртва. Не можем да видим и храната и отпадъчните й продукти. Този процес се поддържа от кинетичните реакции, протичащи в етера, подобно на необятна химическа супа. Всичко това се захранва от жизнената енергия (genic energy), която е навсякъде около нас. Това е в общи линии.

Гениалните неща наистина са прости.
Според мен не съществуват паралелни светове и други измерения в прекия смисъл на думата.
Всичко е тук (около нас) и сега. Всичко трепти, всичко вибрира от макротела до микрочастици. Само че колкото едно тяло или една частица е на по ниско ниво (атомно, субатомно и т.н.), толкова честотата на трептене е по-висока. Затова основополагащата енергия/материя (най-фината) остава "невидима" за нас. Все още няма създадени съответните технически средства за регистрирането и.

С холографската теория не съм запознат, но на харда имам едно научно-популярно филмче от 2011-та с Браян Грийн, където се разглеждат тези хипотези. Ще го изгледам когато мога.

В общи линии идеята на Холографската теория е, че "частта съдържа информация за цялото", например във всяка отделна клетка на даден организъм се съдържа информация за целия организъм.
А защо тази теория е наречена Холографска? Защото за разлика от фотографията в холографията съществува следния ефект: При експониране на една холографска плака със заснет обект, то обектът се появява в пространството - дотук всичко е нормално. Ако разрежем на две холографската плака и експонираме едната половина, то тогава в пространството няма да се появи половината от обекта (както е при фотографията), а ще се появи отново целия обект. Същото се повтаря, ако продължим да разрязваме половината холографска плака още на половина и т.н.
Всъщност Холографската теория ми е любимата.

Да, съществуват тези свръхплътни звезди с масата на милиони или милиарди слънца. Колапс няма как да стане поради мощния обратен на гравитацията (но все пак малко по-слаб от нея) поток, който изхвърля огромно количество материя и жизнена енергия в космоса. Този поток причинява и слънчевият вятър, който преодолява гравитацията на светилото ни. Как точно изглеждат свръхплътните звезди-майки никой не може да каже, но със сигурност има сериозно изкривяване на светлината около тях, вероятно самата им повърхност е невидима, а се вижда като светене прясната материя, която раждат и изхвърлят. Например околността на нашата централна звезда (SgtA*) е прекрасно място за зараждане на нови звезди. Един вид люпилня/инкубатор.
Звезди като SgtA* може да са съставени от непозната за нас материя, изградена от хипер-тежки частици - хиперони. Тези частици могат да живеят само в чудовищното грав. поле на такава звезда. Ако някой съумее да откъсне парче такава материя и да я изведе от полето, то тя спонтанно би се трансформирала в по-лека и позната материя.

По този въпрос мога да кажа следното:
Според теорията за зараждането, живота и смъртта на звездите, след "изгарянето на горивото" на най-масивните звезди във Вселената - звезди от типа на свръхгигантите; и последващия го колапс (свиване) на изграждащата звездата материя, се зараждат така наречените "черни дупки".
Доколкото си спомням пак според теорията, след известно време, като набере критична маса, засмуквайки достатъчно материя от околното пространство, черната дупка би трябвало да избухне, изхвърли част от масата си и даде началото на нови космически формирования, като в случая се превърне в "бяла дупка".
« Последна редакция: Август 19, 2014, 04:11:54 pm от Maistora52 »

Неактивен hyparh

  • Сериозен Експериментатор
  • Сериозен
  • ****
  • Публикации: 1 013
  • Пол: Мъж
  • As above, so below
Re: Субквантова Кинетика (СК) - Обща Теория на Полето
« Отговор #19 -: Август 19, 2014, 12:15:19 pm »
Лека корекция - централната звезда на галактиката ни се нарича Sgr A* (съкратено от Sagittarius A*): www.wikipedia.org/wiki/Sagittarius_A*

Учените са доста объркани от нейното поведение. Например пишат, че хем е черна дупка, хем около нея се раждат млади звезди, което е пълно противоречие :) Второто е вярно, съответно това образувание си е просто свръхмасивна първична звезда, както ги разглежда СК. Не поглъща материя, а само я създава и изхвърля чрез акреационен диск и от време на време с джетове от полюсите. Ако звездите си изяждаха планетите (или по-малките звезди в близост), въобще нямаше да съществуват слънчеви системи и галактики. Все едно някакво животно да си изяде малките (не че няма такива отделни случай де :D), но идеята е ясна. Просто няма нужда от претоварване с черни и бели дупки, така дълбоко вкоренени в научните среди. Само се усложняват нещата.
Иначе свръхновата не е смърт за звездата. Така тя само се подготвя за по-нататъшна еволюция. Тежкото остатъчно ядро започва да образува нова материя и нараства до още по-плътна звезда. По някое време пак има пулсация като свръхнова, после ново създаване на материята и така звездата постоянно нараства на плътност и маса, като накрая си формира собствено "гнездо" - нова галактика.
« Последна редакция: Август 19, 2014, 04:14:19 pm от Maistora52 »

paparosko

  • Гост
Re: Субквантова Кинетика (СК) - Обща Теория на Полето
« Отговор #20 -: Август 19, 2014, 03:02:57 pm »
Иначе свръхновата не е смърт за звездата. Така тя само се подготвя за по-нататъшна еволюция. Тежкото остатъчно ядро започва да образува нова материя и нараства до още по-плътна звезда. По някое време пак има пулсация като свръхнова, после ново създаване на материята и така звездата постоянно нараства на плътност и маса, като накрая си формира собствено "гнездо" - нова галактика.

Така е.
Звездите се раждат, живеят и умират. После отново се раждат и т.н. Или в общия си вид еволюцията на звездите може да се определи като пулсираща.
И тъй като според Принципа на съответствието нещата би трябвало да са аналогични както на микро, така и на макро ниво, то може да предположим, че по същият начин се държат галактиките, метагалактиките..., т.е. извършване на пулсации с определен период от време.
« Последна редакция: Август 19, 2014, 04:14:36 pm от Maistora52 »

Неактивен Аtos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 4 290
  • Мисля, следователно...мисля!
Re: Субквантова Кинетика (СК) - Обща Теория на Полето
« Отговор #21 -: Август 19, 2014, 06:35:16 pm »
"В общи линии идеята на Холографската теория е, че "частта съдържа информация за цялото", например във всяка отделна клетка на даден организъм се съдържа информация за целия организъм.
А защо тази теория е наречена Холографска? Защото за разлика от фотографията в холографията съществува следния ефект: При експониране на една холографска плака със заснет обект, то обектът се появява в пространството - дотук всичко е нормално. Ако разрежем на две холографската плака и експонираме едната половина, то тогава в пространството няма да се появи половината от обекта (както е при фотографията), а ще се появи отново целия обект. Същото се повтаря, ако продължим да разрязваме половината холографска плака още на половина и т.н."

И не само!
Теорията за холографската същност на вселената твърди,че вселената с всичко познато ни в нея НАИСТИНА е триизмерна холограма,проектирана върху екрана на много по-плътния етер,както кинопрожекцията в киното проектира двуизмерен образ върху твърда стена,например!

Човечетата от филма(ако можеха да мислят),няма как да имат идея,че съществува нещо по-плътно от техният виртуален свят.
Или аналогия с компютърна игра-стратегия-човечетата,по-близък е примерът даже,защото има различно развитие на сюжета в рамките на софтуера и написаните от програмистите закони и рамки на играта.
Не ви ли приличат тези рамки (софтуера) на откритите досега физични закони ,приемани за константи десетилетия наред?
http://sebepoznanie.com/vselena/holografskavselena/

"...При превес на гравитационната долина в материята в нашата вселена, имаме постоянен дефицит на G-они в близост до масивно тяло. Този дефицит създава поток от G-они, които нахлуват от околното пространство и
се стремят да възстановят “загубите”, формирайки по този начин неспирен радиален поток около тялото. Този поток притиска всички нас към Земята и ние го идентифицираме като гравитация."

Това означава, че именно въпросните "G-они" са пряко свързани (главните виновници) с поддържането на материята, като вид енергиен консуматив (гориво), което реализира проектирането и в екрана-етер!
« Последна редакция: Март 07, 2017, 08:29:16 pm от atos »