Скариди разлагат водата, като оръжие .

[врановски]

Изгледах филмчето кадър по кадър.
Наистина се вижда как щипката има Г образна подвижна част и кухина със същата форма. Кухината се затваря ножично. Щипката е голяма за да събира повече вода. При затварянето водата се изхвърля през затварящия се канал, като пътя на водата е около 3 пъти по дълъг от ширината на отваряне на щипката. Това означава, че скоростта на изхвърляната вода ще е 3 пъти по-висока от скоростта на затваряне на щипката, а тя никак не е малка.
След като се завихри от върха на щипците, водата образува имплозионен мехур, тоест водата се концентрира центробежно по повърхността между подвижната и неподвижната среда. В централната област се получава силно разреждане и разграждане на водата от ударната вълна. След като триенето на водата от граничните области отслаби вакуума, водород и кислород отново се превръщат във вода, но чрез взрив, този път експлозивен.
Горката скарида първо е подложена на имплозия, а непосредствено след нея идва фронта на ударната вълна на експлозията. Никой не може да издържи такава амплитуда.

[@praktik]

Природата, е доста по умна от нас, трябва да се учим от нея.

[juliang]

Абе някакви глупости говорите тук, че и в клипчето се опитват да ги покажат...
Последно - кога се разлага водата от ударната вълна (което всъщност е невъзможно, ма ... за това по-нататък)? Ако е момента на повишаване на налягането - да, тогава има повишаване на температурата, но при това налягане ... трудно ще стане. Ако е в момента на разреждането - тогава пък температурата се понижава, а за да се запали HHO сместа трябва ИСКРА. Тая смес не се запалва от само себе си, колкото и да я сгъстявате.
За разлагането на водата само с механично въздействие - забравете просто. Имате ли идея с колко оборота се върти витлото на една моторница? На ония, състезателните, дето развиват по 200+ км/ч? Знаете ли каква е скоростта на ръба на витлото спрямо водата? Ако ставаше така, тия моторници щяха да имат огнена диря след себе си.
А представяте ли си какво щеше да се случва при взрив на противокорабна мина или при удар на торпедо в целта? Имате ли идея колко хиляди бара е налягането, образувано при такъв взрив? Че и температура има ... ако така ставаше, в радиус 1/2 км от взрива водата би експлодирала.
Показаното на клипчето е просто изхвърляне на течност под някакво (вероятно сравнително високо) налягане в определена посока. Но звуковите и видео ефектите според мен са добавени допълнително. не може да има разлагане на водата от спадането на налягането. Дори и да пръскате вода в абсолютен вакуум, тя не се разлага на водород и кислород - само се изпарява. Наблюдава се такова явление - кавитация - при тела, движещи се с голяма скорост във водата. Изпаряването на водата по ръба на витлата и последващото й свиване ускорява капчици до толкова сериозни скорости, че те нанасят значителни щети по детайлите. Всякакви лопатки на водни турбини, корабни витла ... страдат ужасно от това явление. Но няма експлозии, просто ... доста висока скорост на водни капчици. удрящи със страшна сила материала.

[@praktik]

Не съм писал категорично, че водата се разлага от кавитация, просто си разискваме и всеки има право на своето мнение.
Хубаво е да се правят всякакви предположения, за да се виждат нещата от различни гледни точки.

[Иван Димов]

   Силната струя вода наистина прави чудеса. Ето такава работилница мисля да си направим по някое време в технологичното екоселище. Вижте сайта:

http://www.youtube.com/watch?v=HSV8vLGgnh8&feature=related

[врановски]

Не, не съм съгласен. Вижте внимателно формата на мехура. Острата част е навън, а заоблената е към щипката. Ако беше налягане щеше да е обратно. За мен това е вихър, а центробежните сили вакуумират вътрешността.
Имаме доста практически доказателства за загряване на водата при силно завихряне и кавитацията е следствие от това. Не съм сигурен за причината. Може да е триене между две среди с различна скорост, но по скоро не е това. Отново искам да ви насоча да мислите върху вълновите процеси и ударните вълни. Само те са способни да разрушават без високи температури.

[врановски]

P.S. Знам, че много хора от форума не харесват Айнщайн, но засега нямаме нищо по-добро. Е=м.с2 си е валидно, като е уточнено за релативистични скорости, демек близки до тази на светлината. Ако тази скорост не е достигната, то всяко разпадане на елементарна маса води до освобождаване на кинетична енергия и ускоряване до достигане на С. Тоест ако масата се разглежда като потенциал на частицата, то той нараства при изстиване,/забавяне/ на материята и обратно,се превръща в кинетична енергия при изчезването на маса. Енергията във формулата не е проста аритметика. При намалението на масата линейно, изменението на скоростта води до експоненциално нарастване на енергията.Затова, без да ангажирам никого с моето мнение, си представям този процес протичащ в Слънцето,като вихър в който се премила материя чрез тотален разпад и след това при излизане към периферията образуване на по-лека материя. Тоест преход не от водород към хелий, а обратно синтез на водород от разпадналия се хелий.

[PyroVeso]

Колеги, колеги... пак започнахме с грубата научна неграмотност...

Първо изразът E=m.C² няма нищо общо с Айнщайн, а е изведен далеч преди него от руския физик В. И. Вавилов, който разглежда въпроса за светлинното налягане, което оказва светлината върху материален обект, като стига до емпиричния извод, че то е равно на E/C и е съответно равно на импулса на светлината m.C. Оттам E/C=m.C или E=m.C².
Едва по-късно Айнщайн, базирайки се на своята Теория за относителността, обявява, че този израз е валиден не само за светлината, но и за всеки друг вид енергия. Оттогава се смята, че в дадената формула Е съответства на произволен вид енергия, m - масата на произволен материален обект, в това число и светлина, а C² е просто константа на пропорционалност между двете. Но забележете - в оригиналния израз става въпрос за НАЛЯГАНЕТО (или импулсът), което светлината оказва върху материален обект с маса m, а не че масата на същия този обект може да се обърне в светлина с енергия Е!

Второ, колега Врановски, къде видя в E=m.C² уточнение за релативистични скорости?! Къде изобщо виждаш в този израз някаква скорост, различна от C? Подобна зависимост се дава от съвсем друг израз, а именно:
m = m₀ / Sqrt (1 - V²/C²) , където m₀ е масата на тялото в покой, m - масата му в движение, V - скоростта на тялото, (Sqrt е "корен квадратен"). От него се вижда, че когато V клони към C, изразът в знаменателя клони към нула, а масата - съответно към безкрайност, но това се получава заради изкривяването на времето... Всъщност понятието "маса" е по-правилно да го разглеждаме като "концентрация на масата във времето" или "за единица време", т.е. когато относителното време нараства (за външния наблюдател), то относителната маса на движещото се тяло се увеличава (а не че то е станало по-тежко само по себе си...). Това е точно обратното на твоето съждение, че при забавяне или изстиване масата би трябвало да нараства.

Трето Енергия E=m.C² може да се отдели от един материален обект САМО при анихилация! Т.е. 500 грама вещество и 500 грама антивещество при контакт биха отделили енергия равна на тази от изгарянето на три милиона тона въглища! При термоядрен синтез се отделя едва около 1% от тази енергия (т.е. 1% от масата на веществото се превръща в енергия), при атомен разпад (уран, плутоний) - 0,1%, а при обикновеното химическо горене (в това число и най-мощната химическа детонация!) - едва супер-мижавите 0,0000001%! При механично движение със скорости достижими при условията на Земята (във въздух или вода, поради тяхното съпротивление), когато не става въпрос дори за горене, тази енергия е ОЩЕ НЯКОЛКО ПОРЯДЪКА надолу, примерно 0,0000000001%. Мислиш ли, че изобщо съществува измервателна техника, която би могла дори да детектне такова изменение на масата? Смехория!

А "синтезът на водород от разпаднал се хелий" изобщо няма да го коментирам, понеже той противоречи и на най-елементарната възможна логика, според която този израз може да се замени просто с "разпадане на хелий до водород", при който процес би се ПОГЪЛНАЛА същата тази енергия, която се отделя при термоядрения синтез на хелий от водород... и така Слънцето ни би изстинало много бързо.

[врановски]

Здравейте отново,
Благодаря ти PiroVeso за подробната информация. Напълно съм съгласен с теб, но говорим за различни неща. За да промениш масата трябва да я раздробиш. Това става с ъглова скорост, а не с линейно ускорение. Скаридата това прави.
Относно ядрения синтез как сметна този 1% от анихилацията, като никой не е правил синтез. Ако имаш предвид водородната бомба, още е спорно дали има синтез при нейното взривяване. За Слънцето написах "тотален разпад", а не разпад на хелия до водород. Имам предвид разпад на всякакви космически газове увлечени от слънчевата гравитация "етерен вихър" и получаване на частици като квази частиците на електрона- орбитон и спинон както ги нарекоха учените, фотони и неутрино, а може би се стига до етер. Тези частици са с много висока кинетична енергия за да се задържат в атомно ядро. Затова мисля, че частицо-образуването става след охлаждане. Това не означава, че синтеза ще доведе автоматично до отделяне на излишната енергия. Обикновено енергията се отделя като гама лъчи и след това се синтезира по студена и по тежка частица.

[ndm]

Като че ли имаше и тема -кой ще каже най-голямата ла..... . Закон ни е дал човечеца, от неговата теория, а не практика и ние естествено трябва да му се покланяме. И за да не се чудим как да го използваме на практика(закона му де), ни е показал и с кой орган да го практикуваме......Добре че не ни е показал и други части на неговото тяло. Практиката тогава щеше да бъде мааалко по-сложна от сегашната. 

[Радико]

ndm
Извинявай ама не може ли нещо по смислено.

[edin]

Аз не разбрах, кой и как е доказал, че скаридата разлага водата....Хелп плийз

[Иван Димов]

   В Природата всичко се трансформира. Безкрайно свиване на материя от сфера с радиус R до такава с радиус почти нула е невъзможно. При всяко свиване тече и обратен процес - разширяване. Слънцето се свива гравитационно, но излъчваната от него енергия (маса) се разширява. Газ в цилиндър с бутало се свива, но от него се излъчва топлинна енергия, която се "разширява" - излъчва се извън пределите на цилиндъра. При свиване на обема на определена маса, тя търси пролуки през околните стени за да се "измъкне" от този ограничен обем. Така колкото са по-тесни пролуките, толкова с по-висока скорост и по-малки частици успяват да се изстрелят навън. Ефирът е просто добре раздробена материя. Слънцето се свива гравитационно и през "пролуките" успяват да се "процедят" с висока скорост супер малки частици. Щом масата се превръща в ефир, значи и ефирът може да се превръща в маса. Казано по друг начин, масата може да се превръща в енергия, но и енергията може да се превръща в маса. Слънцето губи маса, но планетите май натрупват маса.
   Ето и един символ в житните кръгове, който показва подобни процеси. Прилагам файл.

[врановски]

Предлагам да спрем до тук. Наистина нямаме доказателства, че процеса при скаридата е еднозначно същия като при термогенераторите и витлата. Няма и теория как се получават кавитационните мехурчета. При вълновите кавитатори се добива водород, значи че все пак водата се разпада при шок. Нямаме информация какво става при имплозионните ударни вълни. Може би те възникват като отразени от стените на вихъра. Там в стените има повишена плътност и може да се разглеждат като гранична среда, годна да отразява надлъжни вълни "резонатор". При определени геометрични параметри е възможно възникване на стояща вълна. Като се има предвид, че средата в мехура е разредена, енергията на такава вълна би могла бързо да възбуди и разгради малкото водни молекули подобно на микровълнова печка, но със звукови вълни. Тази част от процеса би бил енергопоглъщащ за сметка на механичната енергия на рачето. Следва взривното възстановяване на водата, което освобождава същата енергия или по-малко но за кратко време. Рачето си възстановява силите като изяде скаридката и превърне хим. енергия отново в механична и т.н. докато има какво да яде.

[Ctah]

Щом масата се превръща в ефир, значи и ефирът може да се превръща в маса. Казано по друг начин, масата може да се превръща в енергия, но и енергията може да се превръща в маса. Слънцето губи маса, но планетите май натрупват маса.

Точно така г-н. Димов!
Аз това не мога да го обясня с прости думи... откъде идва енергията и други алабализми
Тези, които търсят, ще намерят и евентуално ще сътворят това което искат, освен онези платените продажници...