Тенгрианската космология и митология - Небесната вяра
“Небесната вяра” или тенгрианството e най-старата религия на човечеството. Тя представлява най-ранната известна форма на нордическо-евразийската Традиция. Макар днес да е почти напълно забравена, нейните следи се откриват в митовете, легендите, преданията, обичаите и символите на народите от Евразия и Северна Америка, като най дълго е запазена при нас Българите. Най-ранните следи от нея се намират в йероглифичните изображения от пещерните култови комплекси и в мегалитните съоражения от каменния век.
Основни положения
За разлика от наложилата се като преобладаваща в съвременния свят адамическа (афро-азиатска) културна парадигма на южните народи, небесната вяра възниква в северните региони на планетата и се развива в Евразия, като това се отразява в характерния й светоглед. Условията на живот в един суров климат на севера, с ограничени ресурси принуждава човека да развие едно много фино чувство за баланса на силите в природата, за да може да оцелява. Освен това липсата на прекомерно множество външни дразнители (напр. през дългите зимни дни и нощи) обуславя съществената интровертност на характера на нордическия човек, довела до дълбоко проникновение в тайните на битието и изграждането на ценностна система, основаваща се върху стремежа по-скоро за вътрешни, отколкото за външни придобивки (присвояване на материални блага). Това характерно светоусещане (коренно противоположно на светоусещането на южните народи в техния топъл и задушаващ се в свръх - изобилната си виталност климатичен пояс) е почвата, в която покълват семената на божествената мъдрост, посяти там от един свръх Източник.
И тъй, основният принцип на небесната вяра (тенгрианството) е идеята за дълбоко вкорененото чувство за всеобщото равновесие. То се схваща и проявява в дуалистичните отношенията между всички неща - основен закон на битието. - светло и тъмно, топло и студено, дейно (активно) и почивно (пасивно), горно и долно, висше и низше, материя и антиматерия и т.н.. Основна грешка би било обаче към този тип отношения да се свеждат и по новите категориите “добро” и “зло” към изначалната Традиция. От гледна точка на автентичното тенгрианство “добро” е запазването на небесното равновесието, а неговото нарушаване - “зло”. Така че да се говори за някаква “необходимост” от злото за световното равновесие е все едно да се казва, че човек трябва да е болен, за да бъде здрав! А злото - нарушаването на равновесието - е именно нещо като “болест на битието”, която има за своя последица гибелта. Същността на „злото” е лъжата - като противоположност на Истината на битието. Лъжата представлява отричане на същността и замяната й с илюзия, отричане от себе си и “маскиране” под чужда форма - затова може да се каже, че от абсолютна гледна точка злото “не съществува” в действителност, а представлява една илюзия на низшия свят.
Принципът на всяко творческо действие е разликата (различието, неравенството). За да може да действа, една Сила се нуждае от разлика в потенциалите, а за да може да твори - от наложени граници - предели, които да запазват това неравенство постоянно. Защото неравенството е абсолютно и априорно, а “равенството” - само една илюзия на привидния свят и на придобиване на обилие от материални блага. Всеки стремеж към “равенство” в света по своята същност е лъжовен - той е стремеж към налагане на лъжата върху истината на битието и следователно представлява зло, което нарушава равновесието в творението, и неизбежно води към катастрофа.
В началото на всичко стои - Абсолютът (Принципът), който е “Великият Предел” или “Върховното Единство”- Ден грей, наричано и Тенгри (Тангра). Неговата същност е безкрайното различие - безкрайната Сила или Потенция, чието отражение откриваме в качествената диференциация (неравенството) на сътворените неща, чрез която Тангра създава и поддържа тяхното съществуване. Тази божествена енергия се проявява най-вече в “Челоовека” (понятие, което в този случай трябва да се схваща универсално, а не като отнесено към един обитаващ Земята биологичен животински вид), който като високоорганизирано същество в най-голяма степен се явява неин проводник. Истинският - духовният Челоовек - в тенгрианството е носител на трансценденталната форма на порядъка на битието - един микрокосмос, на когото това априорно познание дава възможността да осъзнае своето място в йерархията на макрокосмоса, от който той е част, и така съзнателно да участва в поддържането на вселенското равновесие. Затова истинският челоовек по начало от самото сътворение е“цивилизовано същество”, и не е резултат от “еволюция”. Навсякъде, където се заселва, той създава своя организация – а не “общност и общество”(т.е. чисто животинска общност на безлични биологични единици). Създава йерархична персонализирана структура, възпроизвеждаща “небесния порядък” - Държава, оглавявана от сакрален монарх (КанъАзъ-Княз), изпълняващ функцията на личен представител на Принципа. Такава е идеята за “свещената империя” (саракт), в която единиците от различни нива (колена, родове, индивиди) се намират в огранично единство и равновесие, действайки в хармония за запазването на своята хомеостаза - повтаряща небесния порядък .
Борбата за запазването на това равновесие във Вселената е било дълг на всеки Българин, като следствие на дълбоко мотивирания подтик за следване на будната му съвест. Тя се изразява в спазването на принципите на торе( Крумовите закони-принуден да ги спазва стриктно, които са от много по отдавна и изразяващи идеите за равновесието). Торе са нравствените принципи на “правилния начин на живот”, от активна безусловна защита на Истината (независимо от всякакви частни интереси и ефимерни нужди) и “постоянна свещена война” срещу тъмните сили на Лъжата (Злото), стремящи се да разрушат космическата хармония.
Съгласно тенгрианската Традиция различните родове и раси са произведени от различни духовни източници - еманации на висши енергии - или казано на митологичен език те са “потомци на различни алпове”. Последните представляват персонализираните вечни божествени енергии, присъстващи постоянно във Вселената като представители на Всевишния. Смъртните човеци имат възможност след края на земния си живот да се завърнат при Твореца (Тангра) и така да напуснат сътворения свят (Чел), докато безсмърните алпи са затворени в него дотогава, докато той съществува.
Тъмните алпи - дивовете - се разбунтували срещу този порядък и като последица изпаднали от божественото равновесие, като тяхната духовна траектория започнала да клони към небитието (саморазрушението). В своето падение те се стараят да увлекат и съблазнят със себе си поддалите им се челоовеци, надявайки се да унищожат сътворения свят, превърнал се за тях в мъчителен затвор. За да постигнат това, те се стремят да премахнат различията (неравенството) в него. Тези тъмни сили са невидимите вдъхновители на движението на айярите, последователи на Яга алпа - фанатична секта, отричаща частната собственост и социалното неравенство, породила множество разклонения в хилядолетната история на човешкия упадък (манихейство, маздакизъм, илюминизъм, комунизъм и др.). Крайната цел на айярите е да бъде премахната висшата порода - человеците, господарите и царете, с което да прекъсне връзката на челоовечеството с духовния свят (на чиито енергии висшите челоовеци са проводници) и по този начин, оставено без “захранване”, то постепенно да се изроди в аморфната маса на “всеобщото равенство” и да изчезне по закона на ентропията (което в крайна сметка да доведе и до гибелта на живота, света и вселената). За целта разрушителите разпалват най-низшите страсти на посредствената тълпа - завистта, алчността, амбицията, кариеризма, стремежа за себеизтъкване и присвояване, изобщо: “поривът към ставане на материалните неща” - чрез проповядването на лъжата за “всеобщото равенство”, с което се явяват като носители на Злото в най-чистия му вид. Те представляват “вируси” на болестта в тялото на Вселената и следва да бъдат третирани като такива.
Концепцията на трите свята, света троица и триединството на Твореца
Съгласно тенгрианската космология в Творението се различават три свята - горен (Устюгу урен), среден (Урта урен) и долен (Адакъ урен).
Средният свят представлява видимата Вселена (Чел), т.е. света на физически възприеманите явления, а останалите принадлежат към невидимия свят (Тун или Тунай).
Горният свят се нарича Кук (“Небе”) и представлява света на Отца, Сина и Светия Дух, обитаван също и управляван от висшите светли алпи.
Долният свят се нарича още Зъмя тъмна, т.е. “Преизподня” и се обитава от тъмните алпи - дивове и злите духове - йореги.
Връзката между трите свята се осъществявала под надзора на Бай-Терек - вестителя на Тангра, олицетворяван от Световното Дърво. Той отговаря за поддържането на вселенската хармония и борбата срещу злото – нарушаващо космичното равновесие.
Това в частност е първичното - тъмното начало(срещата на сперматозоидите с яйцеклетката). Единното – светлото начало(оплодената яйцеклетка се дели и специализира). Под върховното - божествено начало( ДНК структурата) се ражда человека, който трябва да се обучи на познанието-гносиса(Арийството-мъдроста), и да може да води Борбата за запазването на равновесие във Вселената.
Източното православието е надстройка над тенгрианството, и тясно свързано с езическите традиции и вярвания на Българите. В него няма нищо лошо. Може би Борис-Михаил е знаел какво ни очаква през тъмното Средновековие, и така успя да ни запази като род до днешни дни. Поклон пред Светлата му Памет . Така че отворете сърцата си за вярата и приемете Отца в тях. Ще се почувствате като господари на истината и светлината, и с голяма сила в себе си като безсмъртни. Усмихнете се, със знание и вяра в себе си всичко ще се оправи и поправи, света не е свършил. Усмихнатото лице дявола не го лови, бяга също като от тамян.
Бъдете живи и здрави в името на Отца, Сина и Светия велик български Дух! Амин!
Азъ Казъ.
