« Отговор #65 Майстора
Братко, само ти ме разбра!!! При всеки исторически случай се повтаря една и съща ситуация- първо се създава нещо съвършено, светло и перфектно- Създава се еврейската нация при Моисей- по- късно в черупката на същите тези евреи, които Бог е избрал за благословение на целият свят, влиза сатанинската помия и те с луд ентусиазъм през персийско, римско и ннам кво робство, вкарват помията в целия свят още тогава. През цялата еврейска история, показана в Библията те са в състояние на някакви грехове и наказания от Всевишния. В самият край на държавността им, се случват събитията описани в Новия Завет, където и Исус и апостолите с малко различен от нашия речник обясняват, че фарисеите всъщност не са носителите на светлината, а само безсмислена вече черупка- като започнем от Исус, минем през учениците му и стигнем до наши дни, забелязваме колко хора са убити мъченически, именно от служителите дето са зад тази черупка.
Заражда се християнството и апостолите предупреждават какво ще стане- обстойно и с примери. Само 300 години по- късно то вече съвсем очаквано започва да става и от онова светлото остава просто черупка на онова, което е било в началото и всичко истинско и свято бива обявено за ерес и горено на клада. Следват тъмните векове и изгревът на исляма, където като антипод на християнството по онова време се е запазило малко нещо свято. В нашите земи огънят се поддържа от богомилите- оцеляла като по чудо ерес, поради факта че православната черупка е с малко по- смекчени разбирания. Следват ордените, ярък пример от които са тамплиерите. Добро и светло начало от което е останала само черупката зад която стоят отново те- онези с помията! Следва реформацията, контрареформацията и отново историята се повтаря- деноминации, секти, черупки гонещи мъртви души и мъртви държави. Следва отново манипулация, чрез която иде ред на еволюционната теория(теория не само защото не е доказана, а и защото е недоказуема) После световните войни и комунизма. Отново същата светла идея почти веднага превърнала се в светла черупка. Те вече имат богат опит!
Просто е- тези хвърлящи помията от черупките са почти винаги евреи- Божиите хора от Моисеевата нация- "варосаните гробници, рожбите ехидни", които оцеляват винаги, но никога ненаказани- предаващи си щафетата един на друг до наши дни.
Не всеки евреин е масон, но всеки масон е евреин- с други думи не може човек да избира дали да се роди евреин, но всеки евреин може да избира да бъде масон. Масоните са същата тази черупка, зад която в началото не, но по-късно пак ги изместват те- настоящите владетели на света- онези, за които е писано, че трябва да носят светлината, стотици пъти обвинявани и наказвани от самата светлина, поради това, че носят само мрак и помия.
Въпреки всичко културата ни, моралът ни и дори езикът ни не биха съществували без тези черупки и онова, което е и онова което е било зад тези черупки през вековете. Така всеки от нас има избор- до колко ще е честен със себе си и с хората около себе си и до каква степен има способността да прояви съпричастност и емпатия към ближния и да не му причинява онова, което не иска да причиняват на самия него.
Десетки умни глави и философи противопоставят стария и новия завет и не се замислят над това единствено просто правило лъхащо от цялата библия, валидно за всички общества-"око за око зъб за зъб""прави това което искаш на теб да правят""не прави това което не искаш на теб да правят"и"обичай ближния както себе си"- едно и също нещо, валидно и за атеистите и за християните, но невалидно за пръскащите помията, които го използват срещу останалите.
Говорете и пишете колкото и каквото искате, но от това никой до сега не е избягал, няма и да избяга, а тези правила, макар да са част от психологичната ни структура, тъй като всеки от нас има висше аз(свръх аз, морал, съвест) и стаден инстинкт, са в пряк конфликт с еволюционната теория, според която сме във вечен сблъсък в името на това да оцелее най- силния. Нещо изключително удобно за "действие- противодействие- анхилация"(action-reaction-anhilation) (И тук отново споменавам световните войни и студената война)
И накрая остават всички онези мъченици, забравени и непризнати от никой, които пръскат светлината- зидарите без кавичките, за които споменава Майстора са едни от тях.
Защо винаги е така? Защо добрите го отнасят винаги? Защото така е устроен светът и така сме си устроили обществото. За първото не сме виновни ние, но за второто сме виновни, понеже нещата зависят до голяма степен от нашите колективни избори и решения, а светът е устроен така, не за да просперира злото и помията, а за да се изявят противоположностите- ако няма горе, няма да има и долу- ако няма смърт, няма да има и живот, ако няма нещастие, няма да има и щастие. Разбира се всяко от обществата ни може да се размине само с представата си за нещастие, ако бяхме малко по-добри хора, но това се случва само при бушмените, чукчите и още някой племена по Амазонка, в Африка и към северния полюс- там масонски крак не стъпва, просто защото тези хора не го заслужават, тъй като са си подредили обществата по такъв начин, че помията не ги мори.
Ние можем ли го? През историята сме доказали, че го можем, но в момента не сме в такъв период! Иска ми се да вярвам, че между 1878 и 1944 година е изявена истинската светла същност на българина като създател на квалитетно общество, но истината е че това е случаен щастлив миг от историята ни- възможност да се изявим, която сме пропуснали. Сега също имаме възможност да се изявим, но обвиняваме тези зад черупките за по- удобно, а в момента те не хвърлят ресурс по нас- те отдавна са ни научили да бъдем, не хора, а ментета и да хвърляме помий едни срещу други.
Системата им е доказана и работеща. Комунистите могат да се обединяват, но останалите не могат, а тук не може да обвиняваме, че нямаме равен старт- народа е този, който избира властта! Казвал съм го и пак ще го кажа- нужно е да се съберат 1 000 лева от 1 000 човека за да пробием обръча от фирми и тези 1 000 човека да печелят от това по нормален начин. Нужно е 1 000 човека да направят партия и да си изберат за лидер някой от гореописаните непризнати, пръскащи светлина и народа да ги избере и да изринат помията и лайната от властта- защо това не се случва? Отговорете си сами!!!
И правилната форма на управление откак свят светува винаги е била диктатура- кан, цар, съветници, институции подчинени пряко и непряко на кана, на царя и на съветниците му, но съветник се става по заслуги, а царят трябва да внимава с данъците за да няма бунтове и като води война да разчита на тоя народ, от който се състои войската му!
За това нямаме и не можем да имаме и за това няма и не можем да сме нормални. Само се следете колко различни поста ще постнете след това писание- всичките с индивидуални разбирания, около които не можем да се обединим, защото са различни!
