На 4 октомври 1957 г. СССР изстрелва първия спътник около Земята. Това е факт! Радиолюбители по света улавят неговите сигнали в продължение на 22 дни.
На 12 април 1961 г. СССР обяви Юрий Гагарин за първия човек извършил полет в космоса. Това факт ли е? Е как да не е – ще ми се изсмее почти всеки – целият свят знае това! Добре. Да видим, тогава, как стоят нещата наистина: полетът на Гагарин е признат от Международната авиационна федерация – FAI (Fédération Aéronautique Internationale) в резултат на документи представени от комисарите по спорта И. Г. Борисенко и В. А. Плаксин, които удостоверяват… ЛЪЖИ!
Лъжата на единия комисар:
В. А. Плаксин удостоверява, че „Восток-1“ излита с Гагарин в кабината. На това той няма как да е свидетел, защото не е сред хората, които са присъствали при затварянето на главния люк на кораба. Изследователят Александър Ярмолович е открил 10 варианта на списъка от хора, които са опълномощени да присъстват при затварянето. В нито един от тези списъци не присъства Плаксин!
Лъжата на другия комисар:
И. Г. Борисенко твърди, че на 12 април 1961 г. в 10:55 часа Юрий Гагарин се е приземил на 26 км от град Енгелс, Саратоска област, близо до селото Смеловки. Комисарят хукнал към капсулата, където го очаквал усмихнатият Гагарин, наобиколен от горди колхозници. Тук, до кабината на кораба, след като проверил документите му, Борисенко зарегистрирал три световни рекорда: продължителност – 108 мин; височина на полета 322,7 км; товар на целия кораб 4725 кг.
Фактите:
Дълги години СССР криеше, че капсулата на космическия кораб се приземява празна. Гагарин се спуска с парашут на 4 км от нея, в колхозното поле на село Узморье! Изследователят В. И. Россошанский разкрива лъжата на Борисенко и доказва, че той вижда за пръв път Гагарин, чак на военното летище в град Енгелс! Разобличеният Борисенко отговаря: „Така трябваше. Какво да напиша и говоря – решаваха отгоре!“
Първата капсула, приземила се с екипажа в нея, е на Восход-1, 12 октомври 1964 г. В нея катапултиращият стол и оборудването са махнати и трима космонавти, възможно най-слабичките, без скафандри(!), са натъпкани като копърки. Никой на света, не е и предпологал, че тримата космонавти са летяли в едноместна кабина, без защитни екипировки! Забравили, че до този ден са лъгали, руснаците с възторг заявяват, че за първи път екипажът е приземен в капсулата на кораба!
Лекарят В. Волович, който преглежда Гагарин 3 часа след предполагаемото претоварване от 9-10 g при балистическото спускане, казва следното: „В салона на самолета пристъпих към прегледа на Гагарин. Кръвоизливи, които възникват при високите претоварвания, не открих. Дробовете бяха чисти. Дишането – умерено. Температура 36,6 градуса. Пулс – 65. Кръвно налягане – 125/75. Казах му: като на младенец, все едно не си летял в космоса.“
– А може би и наистина, не съм летял? – произнася Гагарин.
Лекарят споделя това в последното си интервю, малко преди да почине. Човекът бил крайно възмутен от груба лъжа в “Комсомольская правда” през 1997 година, че той е участвал в група издирвала в продължение на час капсулата с Гагарин. И когато отворили люка, видяли космонавта лежащ със затворени очи. Свалили му скафандъра и след като дошъл на себе си, първите му думи били:„Я – на Земле?”.
Неизброими са публикуваните лъжи за приземяването на Гагарин: пъстри, различни и съвсем противоречиви. Интересното за мен е, че при радиус от 300-400 км на зоната за приземяване, в ненаселен район, Гагарин се оказва в населена местност, над която не само е летял, но и където миналата година е проведено обучението му за скокове с парашут: на двайсетина километра от офицерската столова, в която познатият старши лейтенант е посрещнат, вече като майор, със сок и ябълка. Късметлия!?
Гагарин е симпатяга, чувствал се е неловко да лъже. На първата пресконференция – три дена по-късно, на въпроса как се е приземил, в капсулата или отделно от нея с парашут, той се смущава и под яростния шепот на човека до него (Михаил Крошкин), започва объркано да обяснява, че и двата варианта били предвидени от главния конструктор. Отговор на този най-обикновен въпрос – не дал. Че е свестен, показва и липсата на неговия подпис на врата от хотела „Космонавт“ в Байконур. Космонавтите, преди полет, се подписват на вратата на стаята, в която са настанени. След като се изпълни с автографите им, вратата се прибира и пази. Има подписите на всички космонавти с изключение на Гагарин. Говори се, че чистачка го е изтрила. И така да е. Ако беше летял, нищо не пречи да се подпише отново, нали? Даже колегите му биха го насилили да го направи – та нали е първия. Той обаче не го прави. А не след дълго, лъчезарният млад човек, се пропива, започва все по-често да губи контрол върху себе си и ругае не само началниците си , но и самия Леонид Брежнев. Нещо любопитно: съветският лидер е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“, за приноса му към „космическия полет“, но тайно(!), с непубликуван указ!? Постепенно от бляскав символ, пиянстващият Гагарин, се превръща в неудобен и опасен враг за родината си.
На 27 март 1968 г. на Гагарин е наредено да извърши изпитателен полет на вехт УТИ МиГ-15. Той обаче заподозрял нещо и поискал техническата документация. От сведенията в нея се ужасил: 12-годишният самолет е минал два капитални ремонта, а двигателят му (RD-45 FA производствен номер 84445a), не само не бил оригиналния, но се оказва с още две години по-стар и е претърпял 4 генерални ремонта. Полетът следвало да бъде кратък, само 20 минути, а към самолета имало допълнително прикрепени два контейнера с гориво, очевидно – съвсем ненужни. Гагарин отказал да се качи на този летящ ковчег. Вдигнал скандал. Наложило се инструкторът, полковник Владимир Серегин, да го успокои, заявявайки, че ще лети с него. Едва при петия опит самолетът е приведен в движение. 11 минути след излитането, Гагарин иска разрешение да се върне. Малко след това самолетът се разбива в земята и избухва. Няма да се спирам на официалните версии за смъртта на двамата пилота, защото при тях и двамата биха могли да катапултират. Причината те да не каталпутират е, че са изпаднали в безсъзнание, поради незатворен докрай вентил осигуряващ хермитизацията на кабината. Това е версията на инженер-следователя Игор Кузнецов, който в продължение на 9 години разследва катастрофата.
И така, няма нито едно доказателство за космическия полет на Гагарин. Никакви документални кадри. Нито дори една малка, черно-бяла снимчица, от този „велик“ 12 април 1961 г. Всички филми, снимки и приказки са постфактум, произведени след това с пропагандна цел. Очевидно руснаците се решават на тази лъжа, притеснени от американците, които след успешния полет на шимпанзето Хам (31 януари 1961 г.), подготвят Алън Шепърд за първия му полет – отложен от 6 март за 5 май 1961 г.
Възможно е, Гагарин да е искал да лети, да е настоявал, но те не са били готови за този полет, на този ден. Лъжата не е първата и няма да бъде последната. При полета на кучето Лайка, всеки ден, в продължение на 7 дни, руснаците осведомяват света за „самочувствието“ на кучето. Гадното в случая е, че Лайка е била мъртва – на седмия час от полета, след продължила няколко часа агония, поради повишаване на температурата в кабината. Седем дни руснаците поднасят на света лъжите за самочувствието на мъртвото куче.
Когато питат Гагарин, ще публикува ли снимки от космоса, той казва: „На кораба нямаше нито един фотоапарат или друго фотографиращо устройство.“
На кораба обаче имало магнетофон(?), на който Гагарин записвал наблюденията си!?
И вместо снимки руската пропаганда ни пробутва думи, които Гагарин казал: „Наблюдавам облаци над Земята, малки, купести, и сенките от тях. Красиво, красота! Внимание!Виждам хоризонта. Един изключително красив ореол. Слънчева дъга от самата повърхност на Земята. Много красиво!“
Уважаеми слушатели, пардон, читатели. Всички тези неща съм ги виждал и аз, без да съм бил никога космонавт. Предполагам и мнозина от вас, които като мен, си избират място до прозорец в самолета.
На въпроса на британката Андриа Роуз, дали Елена Гагарина е израстнала с разказите на баща си за първия полет в космоса, дъщерята отговаря:
– Не. С мен той разговаряше за детството си прекарано в Смоленския край и за войната.
А на въпроса, дали е питала баща си за това, какво изпитва първият човек полетял в космоса, Елена отговаря:
– Ние знаехме, че това е много опасно. И че по време на полета има редица опасни ситуации, но по-късно, от публикациите. Баща ни никога не ни е говорил за това. Той обаче искаше да лети отново и беше нещастен, че не беше избран за друг полет.
Да-а… Гагарин споделя с целия свят наблюденията и чувствата, които имал на космическия кораб, но не и с малките си дъщерички!? Нито веднъж!??
Елена оправдава баща си, че е бил уморен да разказва това на толкова много хора. Съгласявам се с нея. Гагарин беше разкарван по целия свят като примадона. Посети десетки страни, както и България. Но, кой ще оспори истината, човешката истина, че ако някой полети в космоса за първи път, той, ако не веднага, то при първия удал се случай, независимо от всякакви обстоятелства, ще намери начин да сподели изживяванията си със семейството си и най-вече своите деца. Както разбираме, Гагарин не го е направил. Никога! А той е имал и време, и възможност, а по-късно и повод – докато е писал книгата си „Пътят към космоса“. Предполагам, че се досещате защо? Защото не е искал да лъже безсрамно, най-скъпите за него същества на Земята!
Убеден съм, че Гагарин, от всичко най-много на света, е искал да извърши наистина този полет. Искал е, ужасно силно го е искал, за да може приклекнал пред своите малки момиченца, гледайки ги честно в очите, с чисто сърце, да им разкаже какво е, да летиш в космоса…
Руснаците както леко създадоха, така и убиха един голям и сантиментален измамник – летецът съгласил се да лъже милиони хора по света, но не и своите деца. Когато научих, че Гагарин нищо не е споделил с дъщерите си за този „велик полет“, се убедих окончателно, че не е летял. Вас, уважаеми читатели, ще попитам: има ли разумен човек, който да приеме, че измежду фотоапарат, филмова и телевизионна камери, руските конструктори са избрали… магнетофон, като доказателство за извършен първи полет в космоса от човек? Ще се съгласите, че няма конструктор на света, който да направи този избор! Твърдя също, че ако на 12 април са могли да изстрелят и върнат невредим космонавт, то следващият, щеше да полети също през април или най-късно в началото на май, но, не чак през август! Полетът на човек, за първи път в космоса, е далеч по-значим, от полета на животни! Тогава, къде е логиката в кабината на кучетата Стрелка и Белка да има телевизионна камера, а при първия космонавт – не? Камерата е предавала в реално време поведението на кучетата и тези кадри са записвани от наземни станции върху филмови ленти, които по-късно, са показани на света. Гагарин обаче се „качил“ на космическия кораб, да осъществи първия полет в историята на човечеството, без дори един мъничък Смена 8, изключително популярен и много евтин руски фотоапарат по онова време. Абсурд!
Грубата, руска манипулация с магнетофона показва, че някой много уплашен, някой ОТГОРЕ, е разпоредил, че Гагарин е летял с този кораб, за да не бъдат изпреварени от американците. И този някой „отгоре“ е, Никита Хрушчов – „селякът“, който вече се е уверил (с Лайка), че светът приема без съмнение каквато и да е космическа лъжа. Освен това, той е бесен на междунардната общност и му се иска да й го върне, заради нейната реакция на съобщението, че Лайка е евтанизирана преди капсулата да навлезе и изгори в земната атмосфера. Възмутена от убийството на кучето, тя препоръчва на руснаците вместо животни, да изстрелят в космоса Хрушчов. Тази спонтанна, човешка реакция, е по повод на руското изявление, че Лайка е живяла седмици, през които учените „натрупали“ безценни данни относно възможностите за живот в космоса. Куп руски лъжи! Мисията на Лайка, е следвало да приключи на десетия ден, чрез умъртвяване с храна. През 1998 г. Олег Газенко, един от учените изпратили кучето в космоса, казва: „Колкото повече време минава, толкова повече съжалявам за това. От тази мисия не научихме достатъчно, за да оправдаем смъртта на кучето.“ Фактът за смъртта на кучето – на седмия час от полета – става известен на световната общност почти половин век по-късно – октомври 2002 г. Какво ли би било възмущението, ако светът е знаел наистина истината?
Измамата, със „живата“ Лайка, довежда Америка на космическата писта, където СССР вече 9 години се надбягва със… себе си. На създателя на Фау-2 – Вернер фон Браун – най-после е дадено разрешение да изстреля спътник на Земята, след три отказани му през 1946, 1954 и 1957 години. Причината за неразрешените изстрелвания е, че американците не са предугадили възможността, изкуственият спътник да има военно приложение: Студената война е в своя разгар! След по-малко от 90 дни, първият американски спътник на Земята, е изстрелян (31 януари 1958 г.)! За разлика от руския, който няма никаквъв научен принос, американският изпраща ценна информация за атмосферата и радиационните пояси на Земята. А, получилият пълна свобода на действие, Вернер фон Браун, отправя поглед към Луната, изпращайки мислено своите благодарности към руснаците, осигурили му дългоочакваната възможност за изява.
Мнозина от вас, драги читатели, ще продължат да настояват, че полетът на Гагарин се е състоял. Че не е невъзможно да се лъже така, че е ненормално, отвратително, че това е абсурд. Не е възможно ли? Отвратително било. За кои? За европейци, американци, канадци… да! За руснаците това е навик изродил се в традиция! Национална традиция! При това и многовековна. Да се върнем хиляда години назад: известната като втора руска книга „Изборник Святослава 1073 года“ въобще не е руска. Това всъщност е „Съборникъ от Х век“ на българския цар Симеон I. Руснаците са изстъргали думите „в чест на великия между царете Симеон” и написали отгоре „ в чест на великия между князете Святослав”. И дълго, упорито, нагло – по руски ЛЪЖАТ. Хиляда години отричат съществуването на българския сборник! За наш късмет се оказа, че има запазен оригинал, съхраняван от Държавната библиотека в Берлин.
За да се уверите сами, че руснаците са най-наглите и най-големите лъжци в целия свят, ето още руски, световни „постижения“ от „Большая Советская Энциклопедия“.
* Първият велосипед е изобретен от крепостния селянин Артаманов през 1801 година, цели 16 години преди барон Карл фон Драйс. Най-интересното на този самоделен велосипед е, че е направен от стомана произведена… след 1860 година!
* Електрическата крушка, също била измислена от руски крепостен селянин – Лодигин през 1872 г. И разбира се, без никаква връзка с изобретенията на много други, преди него, като например сър Джозеф Уилсон Суон, който още през 1860 г. получава патент за такава крушка.
* Несъществуващият руски изобретател Крякутный, пък полетял на въздушен балон още през 1731 година, далеч преди братята Монголфие да го направят през 1782 г.
* Александър Фёдорович Можайский изпреварил братя Райт с 21 години и полетял през юли 1882 г. на самолет, който дори теоретически не може да полети, щото мощността на двигателя му била два пъти по-малката от необходимата.
* Всички, които сме били ученици през 70 – 80-те години на миналия век, знаем, че радиото е изобретено от А. С. Попов. За сър Оливер Джозеф Лодж и маркиз Маркони – не сме и чували. А първият радиоприемник е патентован от Маркони. Преди това обаче Едисон въвежда термина „безжична телеграфия“, а Херц открива електромагнитните вълни, благодарение на което, Тесла нарисува принципната схема на радиото. По тази схема, Лодж конструира първото радио.
* Иван Ив. Ползунов изобретил парната машина… половин век след Томас Нюкомън.
* Братята Черепанови изобретили парния локомотив… след като го видели в Англия.
* Завършилият 7-ми клас Калашников изобретил автомат АК 47… след като буквално го взел от ръцете на Хуго Шмайзер, който конструира и осъществява изработването на „руския“автомат с помощта на отвлечените, специално за тази цел, още 500 германски инженери. За разлика от Гагарин, малограмотният сержант не изпитва срам от лъжата. Напротив, от ден на ден, все по-добре се чувства в ролята на Шмайзер и достигна невиждана, направо невъзможна за руския мужик възраст – 94 години. Незаслужената, фалшива слава, прави живота на Гагарин нещастен и прекършен, а за Калашников – все едно, че се е оженил за царската дъщеря.
* Ломоносов открил Закона за запазване на масата: написал в писмо до приятел, че ако нещо се появи на едно място, значи е изчезнало от друго място.
* Циолковски – доказан психопат със завършен 4-ти клас, повтаряйки един от тях – „измислил“ ракетите… известни на човечеството от преди 500 години. „Уравнението си“, за движение на ракета, той взел от дисертация на Иван Мещерский. Далеч преди Мещеррский обаче това уравнение с лекота решавали на изпитите студентите от Кембридж, през целия 19-ти век. Точно 50 години преди да се пръкне руският „гений“, полковникът от английската армия, Уйлям Конгрийв, унищожава крепостта Булон във Франция с… ракети!
* „Основоположник“ на практическата космонавтика бил Сергей Павлович Корольов, щото за 10 години и с 300 (триста!, не е игра на думи) опита, успял да пресъздаде… Фау-2, ракетата на великия Вернер фон Браун – истинският баща на всяка космонавтика, появила се на света. Било е тежък, сизифовски труд: Сергей Павлович се потил по 16 и повече часа в денонощие. Не ме разбирайте погрешно, уважаеми читатели, Корольов е бил наистина добър конструктор и би постигнал бързо много повече, ако е оставен да работи свободно. Принуден е бил, от страх (прекарал 6 години в затворите на НКВД и ГУЛАГ), да изпълнява стриктно и безапелационно „гениалните“ идеи на диктатора Сталин, който му осигурил като изпълнители и 8 хиляди германски инженери, отвлечени от Германия заедно с машините и техническата документация. С германска техника и чертежи, германските инженери създадоха руските космически ракети от семейството Фау-2.
След време, руските конструктори ще си споделят: ако нашите бяха пленили барона (фон Браун), на Луната нямаше да стъпи никой!
Историята на Русия, минала и днешна, е изплетена от лъжи, безкрайни лъжи, безсрамни лъжи, непонятни лъжи, страшни лъжи, просташки – руски лъжи, без които фалшивото, кухо, руско самочувствие ще се спихне като изхвърлен след употреба презерватив.
Ще приключа, непълния и съвсем кратък списък, с една просташка, руска лъжа:
Путинските информационни средства накараха милиони хора да вярват, че за ракетите Атлас-5 американците купуват „руски“ двигатели РД-180, защото не можели да си ги направят. Истината е, че двигателят е американски и правата върху него са на General Dynamics и съдружната й Pratt & Whitney, а се сглобява в Русия, върху шаси на съветски двигател РД-170. Руснаците не могат да използват или продават на други двигателите, защото ключовите елементи в тях са американски патенти: US Patent 6244041, US Patent 6226980, US Patent 6442931… Управляващата автоматика и механика са американски разработки, собственост на Lockheed Martin. Руснаците се опитаха да направят руски аналог, без американските патенти и разработки, РД-180В и… не можаха! Пълен провал! Затова няма руска ракета с този двигател. Заради наложените санкции, производството се прекратява и двигателят ще бъде заменен с чисто американски, през 2019 г. Дотогава за Атлас-5 ще се използват и последните заявени 18 броя РД-180. Защо се правеше от руснаците? Защото през 1995 година «НПО Энергомаш» печели търга на General Dynamics с цена, в пъти, по-малка от тази на конкурентите: гладни, бедни и безработни са били.
Все едно Китай да се хвали, че Apple купува китайски айфони, щото не може да ги прави. Путинска му работа!
