Кадуцеус, тъкмо тези дни пак се зачетох из разказите на ВСГ и вниманието ми привлече инцидентът с НЛО-то в Далнегорск. Този път реших да се поровя по-дълбоко относно този случай и излязоха интересни подробности.
Този цитат е на ВСГ:
"Нека си припомним инцидентът в Далнегорск от 29-ти януари 1986г. – очевидно завършил трагично за изобретателите, когато апаратът се взривил на парчета, разпръснати на голяма площ. Открити само малки филтърни клетки, които се оказали невъзможни за химически анализ (както и трябва да бъде!)."
А ето и повече инфо за тези филтърни клетки, както ги нарича Гребенников. Те би трябвало да са именно от типа на мрежичките, които се използват за създаване на тяга в блок-панелите и при неговия гравитоплан.
"...Подробното им изследване показало много необичайни свойства. Една от “малките мрежички” съдържала много тънки (17 микрометра) нишки. Всяка нишка била съставена от още по-тънки влакна, заплетени в плитка. Открити били и вплетени много тънки златни проводници. Руските учени, като например от Омския клон на Академията на Науките, анализирали всички събрани отломки. Без да навлизаме в подробности, може само да се каже, че технологията, необходима за производство на такива материали, все още не съществува на Земята...
Най-мистериозното свойство относно всички отломки, било тяхното изчезване след вакуумно разтопяване до злато, сребро и никел, и появяване от нищото на молибден, който първоначално не е присъствал в камерата."
И малко повече подробности от друга статия:
"...Това, което озадачило специалистите най-много, били късчета материя, които нарекли “мрежи” (“сита”). Те били изградени от аморфен въглерод. Редкоземните атоми били сепарирани един от друг. Учените открили 18 елемента в състава на мрежите. Съдържанието на злато било в съотношение, еквивалентно на 1100гр. на тон материал (необходими са само 4гр. на тон за стартиране експлоатация на златна мина); сребърното съдържание било еквивалентно на 3100гр. на тон. С изследване чрез електронен микроскоп, било установено, че повърхностния слой на мрежата съдържа кварцови нишки с дебелина 17 микрона. Нишките били прецизно оплетени в здрави корди. В една от нишките открили златна секция – извънредно тънка златна линия, разположена в средата на мрежата. По-късно златни линии били открити и в други от събраните отломки. Когато учените опитали да разгърнат/изправят едно клупче, за да го разгледат по-добре, клупчето изчезнало (“подскочило”) от поглед и повече не могли да го открият. Един от изследващите учените (Алексей Куликов) споделя относно мрежите, че е невъзможно да се разбере какво точно представляват. Приличали на стъклен въглерод, но не е известно как точно е създаден; най-вероятно свръхвисоки температури са отговорни за създаване на подобен стъкловиден въглерод."
Това са сложили като снимка на мрежичките, които изглеждат силно деформирани от пожара:
Източници:
http://www.thinkaboutitdocs.com/the-dalnegorsk-ufo-crash/http://www.alienjigsaw.com/anomalies/Mantle-Stonehill-Dalnegorsk-UFO-Crash-1986.htmlМрежите при ВСГ едва ли са били същите, но вероятно сходни до голяма степен. Може би споменатата промяна в материала се случва по време на полет, когато около мрежите възникват особените полета, под въздействието на които съставът им се променя (импрегнират се с други елементи от околната среда или пък директна трансмутация на метала), и въпреки, че той е изработвал елементите на гравитоплана собственоръчно, изглежда, че неговата конструкция е била по-съвършена дори от тези “невъзможни за създаване материали” според учените
Излъчването от катастрофиралия апарат е било изцяло в червения диапазон (точно като гравитолета на Авион), което създава мнощно негативно влияещо поле, докато при ВСГ имаме по-балансирано (макар и все пак не безвредно) излъчване в богата цветова гама.
Juliang, тягата като цяло е много слаба. На клипа съм закачил кондензатора да виси на дълги и много тънки проводници (0,2-0,3мм), вързани към черното и червено кабелче, които се виждат. Това е с цел да се даде по-голяма свобода на движение, за да се види ефекта. Също така до голяма степен "влизам в резонанс" като следя люлеенето и включвам в подходящия момент за по-силно разлюляване. Тази конструкция е само за демонстрация и изисква много усъвършенстване.