Аз не съм химик, но имам някои наблюдения, че вода с примеси (NaOH или NaCl) по-лесно отделя водородните си атоми в електрическо поле. Това е лесно да се съобрази и теоретически. Прилагам картинка. Вляво е молекула чиста вода, вдясно е морска и се вижда молекула NaCl (натриев хлорид - сол). С "пружинки" символично съм означил връзките между атомите без да претендирам за прецизност. Обръщам внимание на дължината на "пружинките" (дължината на връзките). Вижда се, че вдясно при морската молекула вода "пружинките" са по-дълги. Това е така поради влиянието на натриевия положителен йон. Когато прилагаме електрическо поле за отделяне на водорода, ние влагаме по-малко енергия в сравнение с енергията, която бихме употребили за отделяне на водород от чистата вода. Може да се каже, че при морската вода водородът вече е частично отделен (намира се по-далеч от кислорода). Влагаме малко електричество и водородът е отделен напълно. Следва обратният процес - водород и кислород се свързват до вода, но този път до чиста вода с по-къси "пружинки". И така при целия процес имаме печалба на енергия, която е равна на разликата между дългата и късата "пружинка". Можем да направим и сравнение със сходен процес в гравитационното поле. Нека имаме една топка на 5-тото стълбищно стъпало и като я ритнем тя може да подскочи до горния етаж и нека после предположим, че тя пада и остава на 3-тото стъпало (по-ниско от първоначалното 5-то стъпало). Значи ние влагаме енергия за да се издигне до горния етаж, после тя връща обратно вложената енергия като пада обратно до 5-тото стъпало и сега вече отдава още малко енергия докато пада до 3-тото стъпало. Получената енергия в повече е тази от 5-тото до 3-тото стъпало. При водата положението е същото и е важно какво има във водата като примес (катализатор). Да не забравяме, че Стефан Найденов слагаше "зелен" катализатор, при който водородните атоми се отделят твърде лесно. И това е елементарна химия като тук не включвам евентуалните студени ядрени синтези.
