Парогенератора ми е в коридора, в специално шкафче от дървена ламперия, имам само вратичка за достъп до управлението. над него имам подвижен капак, ако стане нещо да мога да го извадя. Шкафчето ми от слепен чам и е много красиво, 35/35/90 см. От парогенератора през стената минава термоустойчивата шлауха и в стаята до радиатора ми върви през ПВЦ перваза на пода и с бърза връзка влиза в Правата тръба 3/4 на радиатора, който е под съвсем слаб наклон. На другия край на тръбата пак с бърза връзка и шлауха тръгва обратно кондензирана вода по същия скрит път. Около шлаухите в перваза има полиуретанова пяна, напълно термоизолирани са, това е важно за парната, и не е важно за обратната с водата. Налягането на парата от парогенератора си бута без проблеми кондензираната вода. Пак долу в шкафчето имам филтър за водата, приспособен горивен филтър като му е добавен и пясък. И тук вече системата ми се отвара от филтъра изтича в 5 литрова туба към която е и помпата, има нивомери за включване и изключване, някъде на към литър включва и прехвърля водата в казанчето-съда на парогенеротора и прехвърля някъде към 700 мл. Всичко има перфектна топлоизолация и шумоизолация, охлаждането на индукционката не се чува, само леко на помпата, малко е по шумна. Но тя включва само 3-4 пъти на денонощие, и не си спомням от кога не съм я чувал. Едно време в Русе имах квартира с водно дето му викат парно, със спрени и изключени радиатори. Зимата плащах само сградна инсталация, тръбите минаваха през стаите. За топлата вода, топла, но можеш да я хванеш и държиш. За зимата се пускаше само една духалка от време на време. Само тия две тръби без проблем поддържаха 18-20*. Но пак ме бръснеха едно 300-400лв. за отоплителния сезон.