Знам ги, Скъли, всичките тези "шмекерии"...
Докато "номера" се прави на ръка, всичко е лесно!
Трудното идва, когато трябва да се стационират (вградят в конструкция) съответния статорен пакет и спрямо него роторния.
Проблема идва от това, че "ние си мислим", че ръцете ни, които държат единия пакет УЖ са неподвижни, но всъщност, КОЛКОТО ПО-НЕЖНА, ПО-ЧУВСТВИТЕЛНА, ПО-МАЛКА е една постановка, толкова по-лесно става завъртането - защото дори и неусетни трептения на ръцете ЗАДВИЖВАТ роторния пакет.
При стациониране, това треперене, този "тремор" на ръцете липсва, и тогава се оказва, че идват НА МОЕТО... т.е. трябва да осигурят външно накланяне на актюаторния пакет. Още повече, че това накланяне не е еднократно, а за всеки оборот най-малко по един или два пъти - зависи от принципа на нареждане на магнитите.
КПД над 1 (единица) може и да не изкараме, но ще я докараме поне до 90%, ако не и повече!
Мислете за хибридни такива конструкции и постановки - с участитето на тоци (украинския "Вега" - концепция Адамс), или гравитация (класическия V-Gate), или Стърлинг, или Водонапорни инст. или Фотоволтаични и въобще, кой с каквото разполага.
Другото - като при М.Йълдъз, "Перендев", и тия дето не се сещам - ИЗТОЩАВАТ МАГНИТИТЕ СКОРОПОСТИЖНО!