Огледалото на Козирев-директен преход към медитативно състояние на съзнанието ?

[hyparh]

Под мощно имах предвид някое като на неутронна звезда например Ако наблюдаваме от Земята космонавт до такава звезда, той ще се движи много бавно, заради силно забавените процеси в тази среда.

[mi68]

Здравей колега Hypard,
Представи си, че се движиш с близка скорост на вятъра, тогава турбината едвам едвам ще се върти и бавно ще се износва. Остава момента ще издържи ли на тази скорост турбината? На материално ниво всичко е дуално!

[Аtos]

Аз не смятам, че ние определяме дали вселената съществува или не. Че кои сме ние? Абсолютно никои. Някакви частици разум на зрънце пясък сред безграничната пясъчна пустиня. Абсурдно звучи, поне за мен, да се приеме такава идея.
........................................
По-висшите реалности всъщност може да са достъпни чрез свръхмикроскопичните преходи към друг вид пространства...

Кои сме ние ли? Ние сме Вселенският разум, който дава облик на ВСИЧКО!
Или поне тази форма от него, която познаваме (и не дотам) - СЕБЕ СИ!
И съвсем не твърдя, че останалите възможни реалности трябва да са ПО-ВИСШИ, да не забиваме в еднопосочност:)

Майсторе, вярно е, че се опитвам да изразя това, което мисля и да обясня нещата с "класически понятия", с други за обяснение не разполагам, макар и да съм си ги изградил вътрешно!
Опитвам се да го правя не за себе си, иначе няма смисъл да пиша тук, нали?
И нямам "бариера" за прескачане, поне засега (имал съм няколко в различно време).
Ти сам го каза-РАЗБИРАНЕ...когато обаче опре до обясняване - зор работа:)
Колкото до медитативните състояния, тези, които съм достигал леко са ме плашели досега...нямам думи, за да ги обясня, няма и да опитвам...а и кой ли ще ми повярва!

[hyparh]

Привет mi68,
Примерът с турбините е по-скоро приблизителен, за да направим аналогия с нещо познато. В действителност, вместо поток, имаме "сгъстеност" и сравнителна хомогенност на ефира в пространства, лишени от материя. При внясане на материя (например космически кораб), навсякъде в него и в близост около него започва да се засмуква етер, със скорост зависеща от плътността/масата на кораба. Т.е. не би трябвало потокът да идва само от една посока, а от всички страни едновременно. Вече при движение, процесите се променят по някакъв начин.
Аз все още се затруднявам да си обясня по този метод защо се изпитват инерциални сили при ускорително движение, а такива липсват при равномерно движение (колкото и бързо да е то)?
Ти също си навътре в материята, може да успееш да хвърлиш светлина по този въпрос

[Аtos]

Хипарх, единственото логично обяснение е, че не корабът засмуква, а ИЗЛЪЧВА нещо!
По тази причина при ускорение етерното съпротивление пред него е по-голямо отколкото зад него-получава се вид гравитация обратна на ускоряването!
И това явно, че е свързано с масата без значение от обема (респективно-плътността).
Може би при равномерно движение имаме постоянен етерен компонент, само трябва да го открием как се проявява?

[hyparh]

Добра идея. Етерът пред обекта се сгъстява, а зад него се разрежда, което причинява сила обратна на посоката на придвижване, която се усеща като натиск върху пасажерите. Имаме етерен градиент като при Бифилд-Браун ефекта, но в обратна посока.
Да, трудността идва в размислите върху равномерното движение. Дори да се движи с някакви огромни скорости, но равномерно, няма да се усещат инерциални сили. Оттук следва въпрос с повишена сложност - как етерът запазва хомогенното си състояние при такъв вид движение?

[Аtos]

А може би самите ни "размисли" са с други изходни данни, базирани на назубрено за познатата ни материя, маса, скорост и ускорение, различни от реално протичащото явление? И ако караме според тях, може да се чудим още 100 години...

Всъщност...сетих се за възможна постановка, която би те удовлетворила- хахаха:)

Представи си, че праволинейното и неускорително движение не е само по себе си отделно, а е в резултат на ЕТЕРНА ВЪЛНА, която носи обекта?
При ускоряване на тялото възниква етерна вълна в посоката му на движение, която го "носи"...ускорява се не самото тяло, а самият етерен поток, който предизвиква масата му във всеки един атом.
Докато не спре ускорението то се усеща в етерното съпротивление, защото се променя постепенно СИЛАТА на тази вълна и статичния етер и противодейства!
Когато това ускорение спре, етерът се е "засилил" достатъчно, за да носи обекта, който спрямо него е с нищожна плътност!
Представи си го като малка играчка-лодка в басейн. Побутвайки я и даваш ускорение и усещаш съпротивлението. Ако обаче раздвижиш достатъчно мощно водата пред или зад нея, за да предизвикаш носеща вълна, тя ще се движи заедно с раздвижената част от водата и няма да има съпротива от нея.
Все едно да се пуснеш с кораб на дрейф по течение като Гълфстрийм, но (течението) да е създадено по време на ускоряването.
Ейиии, добре, че съм си умен...
А може и пък изобщо да не е така и това да са пълни глупости. Все пак сега учените казват, че тъмната материя и тъмната енергия не са едно и също нещо, поне в проявленията си. Не е изучено още как си взаимодействат.
Я си представи, че тъмната енергия е RAM паметта на огромен компютър, а тъмната материя му е харда?
Остатъкът - 20-25% - видимия познат ни свят (Вселена) е една временно отворена програма да работи?
Луда работа, а?
 

[Петър]

Я си представи, че тъмната енергия е RAM паметта на огромен компютър, а тъмната материя му е харда?
Остатъкът - 20-25% - видимия познат ни свят (Вселена) е една временно отворена програма да работи?
 

Това горе ти ли го измисли или си го чел (чул) някъде !!!!!!!!!

[Иван Димов]

   Изумен съм как хабите толкова много думи за да опишете такова просто нещо като времето. Ето моето определение за време - времето е периодичен процес, който се използва за сравнение с други, изследвани от нас процеси. Този периодичен процес можем да наречем часовник, в който броим периодичните движения. А когато засичаме време, правим сравнение между движенията на нашия часовник и движенията на изследвания процес. Процесите в часовника и в изследвания обект текат паралелно, просто ние броим обиколките на часовника докато наблюдаваме изследвания процес. Генерално - имаме сравнение на известен периодичен процес с неизвестен процес, който изучаваме. А часовници има най-различни. Примерно обиколките на Земята около Слънцето, обиколки на механична стрелка по циферблат, обиколки на електрони в атома и т. н. И ако искаме да мерим точно времето, трябва да имаме точен часовник и да внимаваме да не го поставяме на "ветровито" място в ефира.

[Аtos]

Това горе ти ли го измисли или си го чел (чул) някъде !!!!!!!!!

Осени ме "свише"...хахаха
Да, спонтанно ми хрумна тази шантава идея, когато нещо от някъде съм чул, прочел, обикновено го казвам, че е така-това е просто един пример, колко далеч може да сме от същността на нещата. Надявам се, че не си го приел за някаква моя убеденост или верую?
Би било идиотско...

[edin]

Каквото и да говорите за времето, то не съществува. УСЕЩАНЕ за време има само в гъстата материя, т.е. там където светлината има ограничена скорост или такава липсва. От тази гледна точка, времето е ОГРАНИЧЕНИЕ на съзнанието, което е закотвено в дадена три или четириизмерна матрица. Какво става, при дълбоки нива на медитация? Съзнанието е освободено от триизмерната матрица и  УСЕЩАНЕТО за време не съществува или е променено.
Между другото, ако някой от вас е гледал филма "Люси", нека сподели, дали не му се е сторило, че филмът е само половин час. Мислех, че само на мен ми се струваше така, но който и от познатите да питам, всички казват, че са имали УСЕЩАНЕ, че филмът е само 20-30 мин. Два пъти изгледах филма и двата пъти, усещането беше, че времето не тече нормално.

[hyparh]

Представи си, че праволинейното и неускорително движение не е само по себе си отделно, а е в резултат на ЕТЕРНА ВЪЛНА, която носи обекта?
При ускоряване на тялото възниква етерна вълна в посоката му на движение, която го "носи"...ускорява се не самото тяло, а самият етерен поток, който предизвиква масата му във всеки един атом.
Докато не спре ускорението то се усеща в етерното съпротивление, защото се променя постепенно СИЛАТА на тази вълна и статичния етер и противодейства!
Когато това ускорение спре, етерът се е "засилил" достатъчно, за да носи обекта, който спрямо него е с нищожна плътност!

Ей това са много добри разсъждения... благодаря за което Съществува голяма вероятност нещата, ако не точно такива, то да са много подобни.
От ускорителите на частици знаем, че нуждата от енергия за все по-бързото ускоряване, нараства експоненциално с доближаване скоростта на светлината. Сега можем да си го обясним с големия етерен градиент около частицата (или кораба) и на този градиент става все по трудно да се повлияе.
Може да се каже и така - центърът на тежестта на движещ се обект се измества, и в процес на ускорение или намаляване на скоростта, центърът се "колебае" в съответната посока, което предизвиква инерциалните ефекти.
При някои антигравитационни апарати се създава "изкуствен" център на тежестта извън тялото, което задвижва апарата в пространството без да е необходимо той да се тласка и да набира скорост по конвенционален път. Затова при тях липсва инерция, защото тялото запазва собствения си тегловен център непроменен, а се "води" по новосъздадения по-силен.

[hyparh]

Между другото, ако някой от вас е гледал филма "Люси", нека сподели, дали не му се е сторило, че филмът е само половин час. Мислех, че само на мен ми се струваше така, но който и от познатите да питам, всички казват, че са имали УСЕЩАНЕ, че филмът е само 20-30 мин. Два пъти изгледах филма и двата пъти, усещането беше, че времето не тече нормално.

Гледал съм го и сега като се замисля действително присъстваше подобно усещане. Трябва пак да го изгледам на домашното кино, вече да го има на BRRip.

[paparosko]

Между другото, ако някой от вас е гледал филма "Люси", нека сподели, дали не му се е сторило, че филмът е само половин час. Мислех, че само на мен ми се струваше така, но който и от познатите да питам, всички казват, че са имали УСЕЩАНЕ, че филмът е само 20-30 мин. Два пъти изгледах филма и двата пъти, усещането беше, че времето не тече нормално.

Това вече трудно се вмества в твърдението време = скорост на процесите.
Тук отчетеното време не се е променило, но усещането за протичането (изтичането) му е различно.
Според отчетеното време, скоростта на процеса не би трябвало да се променя, но "илюзията" сочи друго.

Мога да споделя, че през последните 5...6 години, моето лично усещане за времето се е променило осезателно - просто много бързо се изнизват денонощията, а всъщност едно денонощие е една обиколка на Земята около оста си.
Или процесът си е същия, но усещането за бързината му е променено.
Това, което споделям за ускоряване протичането на времето в последните няколко години не е само мое наблюдение, а и на доста мои познати.
В допълнение, този факт (ако мога така да го нарека) бива описан в последно време и в някои книги от езотеричната литература, третиращи настъпващите промени на съществуването ни след 2012 година.

Как можем да си го обясним?!
Слънцето изгрява и залязва както винаги, часовникът отбелязва едни и същи часове, а на хората се струва, че секундите, минутите, часовете, дните текат осезателно по-бързо.

[hyparh]

Paparosko, това е субективно усещане. При всеки човек е така - докато е дете времето му се струва, че тече по-бавно (всъщност нормално за него), защото усещанията и възприятията му за света около него са по-различни. С минаването на годинките, започва усещане за забързване хода на времето, което предполагам продължава да се засилва до края на дните на човек.
Като си спомня само как минаваха дните в детските ми години, нямат нищо общо със сега. Тогава денят беше като за два сегашни, а пък да не говорим за една седмица - направо огромен период!
Има начини чрез медитация и/или култивиране на енергиите в тялото отново да се върнем към това състояние (което според мен е по-реалното от това на възрастните). Аз съм се връщал към това чисто състояние, при което буквално целия ти мироглед се променя. Усещането ти за време се забавя, всичко около теб ти се струва хубаво и приятно, дребните и незначителни неща ти стават интересни, всички видове осезания се засилват. Общо взето ставаш ъпгрейдната версия на себе си - запазваш наученото до сега и същевременно се връщаш към чистото детско съзнание. За съжаление е доста трудно това състояние да се поддържа постоянно, защото култивираните енергии стават прекалено силни и започват да пречат, ако не се контролират правилно.