lpoik, виждам че все още се чудиш, какво да реализираш. От въпроса, който задаваш към CPU за разтълкуване на схемата и тока през транзистора, разбирам че електрониката не ти е силната страна
. Хубавото е, че питаш. Макар, че в много техническа литература, а и в интернет има подробни обяснения аз ще се опитам да ти обясня принципа съвсем просто, доколкото мога.
. Първо транзистора не черпи ток
, токът преминава през него. Разглеждай транзистора в случая като ключ ON/OFF. Колкото е по бърз този ключ и с по-малко съпротивление, толкова по добре в нашия случай, защото трябва да затваря и отваря веригата захранване - дросел(бобина) за много кратко време. В този случай се използва основно свойство на индуктивния елемент , какъвто е дросела. Представи си следното: когато към незареден кондензатор подадем напрежение през него в началото протича много голям ток до момента в който кондензатора се зареди напълно и тока през него стане пренебрежимо малък /в идеалния случай ток не протича след зареждане на идеалния кондензатор/ . При индуктивния елемент /разбирай, бобина, дросел и т.н./ нещата са точно обратно на кондензатора. Когато подадеш напрежение на един дросел-бобина, както в случая чрез ключа (транзистора) в началото тока през дросела е пренебрежимо малък /в идеалния случай 0/ и с времето същия нараства до максималния възможен, през което време в бобината-дросела се натрупва магнитна енергия. Когато транзистора се запуши (ключа се отвори) натрупаната магнитна енергия се отдава под формата на напрежение което се сумира с входното напрежение и през диода (на схемата VD1) се натрупва в кондензатора C4 и се подава към товара. Натрупаната магнитна енергия в дросела зависи от неговата индуктивност и токът протекъл през него и може да достигне стотици волтове, ако не се спре подаването на напрежение в точно определеното време. За това имаш обратна връзка която да контролира точния момент на включване и изключване на ключа.
Естествено за правилна работа и ефективност на схемата имаме доста условия, които трябва да бъдат взети под внимание. Това са съпротивление на прехода на транзистора (възможно най-малко), скорост на нарастване на напрежението при включване (отпушване) и скорост на запушване (затваряне на прехода), максимален ток през дросела, и максимален ток на насищане на магнитопровода на дросела (в случая феритен пръстен) и мн.др. не чак толкова важни условия. Изброените неща се дават в справочниците. Има и доста формули за изчисление.
По отношение на конкретната схема която си изнамерил, най-големия недостатък е използването на таймера NE555. Тази интегрална схема не е в състояние да управлява директно мощен полеви транзистор, тъй като изходът и е с TTL ниво. За да се постигне голям ток на изхода, задължително полевия транзистор трябва да се управлява с драйвер, който може да бъде дискретен с транзистори или специализирана интегрална схема.
Вторият недостатък на схемата е нестабилното изходно напрежение което се получава не чрез ШИМ а с пакетни импулси, като големината (продължителността на пакетите) се определя от обратната връзка реализирана с транзистора VT2. Схемата няма токово ограничаване но има ограничение по мощност, която се определя от фиксираната честота на таймера. Обяснявам така: честотата на таймера е подбрана така че да получаваме на изхода 40V и ток 1А при 12V входящо напрежение. Когато токът стане повече от един ампер напрежението започва да пада (транзисторът VT2 си остава запушен), така консумираната мощност не превишава 40W. Още един недостатък е, че входното напрежение трябва да бъде в рамките на тези 12V иначе схемата ще бъде нестабилна. И още един недостатък при консумиран ток под разчетения, дросела ще шуми неприятно поради пакетните импулси с ниска честота.
И накрая, ще бъде добре да направиш тази схема ей така като хоби и сам да си направиш изводите
.
(да поизгориш няколко транзистора и таймера и така)
Поздрави.