Сега ми хрумна нещо... Все пак във вихровите токове в диамагнетици може и да има нещо вярно. Идеята ми дойде от ефекта на кухинните структури на Гребенников. Теорията там е, че във всяка кухина/клетка, се проявява циркулационно движение на електроните, което автоматично формира вихрово магнитно поле и съответно гравитационен вектор, перпендикулярен на електрическия и магнитния. Оттук започва и излъчването на репулсивните "вълни на дьо Бройл".
Да вземем за пример обикновено привличане на феромагнетик (например желязо) от магнит. При попадане на желязото в полето на магнита, в неговите атоми се генерират подредени циркулационни електронни движения + магнитни такива. В желязото се образуват милиарди "кухини", излъчващи вълни на дьо Бройл, насочени противоположно на магнита (защото иначе ще го отблъснат). Възниква гравитационна сила, която прилепя желязото до магнита.
При диамагнетици пък трябва да имаме противоположния процес - грав. векторите на медта/алуминия да сочат към магнита, но са сравнително слаби. Силните се проявява при пиролизният въглен, бисмутът или свръхпроводниците.
Докарахме магнитното поле до гравитационно
Само че постигнато по по-различен начин, което го отличава от това на масивните космически тела до някаква степен.