П Р О Д Ъ Л Ж Е Н И Е ВТОРА ЧАСТ
В предлаганата втора част ще повторим за кратко най-важното от първата част, тъй като явно не сте я разбрали добре, според коментарите. Не е необходимо да се коментира нещо, което не си видял и да го мериш със своя аршин. Необходимо е не да коментирате с гадаене, а да питате, да се изясни същността.
На кратко:
В представената схема трябваше да се обърне внимание кога и как се получават енергиите във всяка намотка от трансформатора Н1 и Н2. Повтарям, ЧЕ ПЪРВИЧНАТА РАБОТИ САМО КОГАТО Е ВКЛЮЧЕН КЛЮЧА Кл1. Тогава тя се намира включена паралелно изцяло към токоизточника Ба и през нея тече ток, който зависи единствено от максимална стойност от АКТИВНОТО СЪПРОТИВЛЕНИЕ НА НАМОТКАТА Н1 и от нищо друго. ЗАЩО?
? Ако в началото поради индуктивният ефект тока започва от минимум, то в кая на цикъла индуктивното съпротивление намалява до Н У Л А, оставяйки само активното съпротивление на проводника. Е Л Е М Е Н Т А Р Н О!!! Ето защо тогава имаме максимален ток и максимален магнитен интензитет. Това – меко казано го знаят и първолаците! При този процес на нарастване на тока в индуктивността Н1 във вторичната се индуктира съответна електрическа енергия еквивалентна на породилата магнитното поле. ЗАКОН ЗА ТРАНСФОРМАЦИЯТА – припомнете си го. ТОГАВА по дяволите КАК СИ ИЗЧИСЛЯВАТЕ ТРАНСФОРМАТОРИТЕ?
!!!!
През това време кондензатора С1 не може да се зарежда от никъде защото точка (1) посредством ключа Кл е дадена на МАСА! В момента, когато тока стига своя максимум ключа Кл се отваря. Тогава поляритета се обръща и на диода Д1 вече импулса не е с положителна стойност, а отрицателна и той се запушва. Кондензатора С1 преустановява своя заряд и освобождава товара на трансформатора от намотката Н2., ПРИ КОЕТО ТЯ ВЕЧЕ НЕ ВЛИЯЕ НА НАМОТКАТА Н1. Намотката Н1 остава сама и цялата натрупана енергия остава в нея, превръщайки се в енергоизточник с обратен поляритет и последователно свързан с енергоизточника Ба. Тяхната сумирана енергия през диода Д2 се прехвърля на кондензатора С1 без да ангажира нито един друг детайл от схемата. Е по-просто от това не мога да го кажа!
След като протече и този процес имаме два кондензатора С1 и С2 заредени от ЕДИН И СЪЩ ТОКОВ ИМПУЛС.
НЯМА СВОБОДНА ЕНЕРГИЯ! ИМА МАТЕМАТИКА И ОТЛИЧНО ПОЗНАВАНЕ НА ЕЛЕКТРОТЕХНИКАТА !!! Казвал съм ви го не един път: НЕЩАТА СА ПРОСТИ! ПРОСТИ ДО НЕМАЙ КЪДЕ! Къде се навирате в дебрите на науката!? За там си има други хора! Така, че не търсете под вола теле или калта под ноктите.
ХАЙДЕ СТИГА ТОЛКОВА!
Да продължим:
Имаме вече два кондензатора заредени с някаква енергия. Не е важно колко! Сбора на двете енергии е много по-голям от вложената енергия от основният енергоносител Ба. Как ще я употребим?
Погледнете старата схема дадена тук вече, като Фиг.1! Свързваме двата кондензатора С1 и С2 последователно, както е дадено на схемата. И ги отделяме от схемата. Изграждаме още един такъв комплект А и Б. Тези два комплекта свързваме посредством ключовете К1 и К2 КЪМ ОСНОВНАТА СХЕМА, ТАКА КАКТО Е ПОКАЗАНО. Тях от своя страна свързваме към товара / консуматора/ РТ ПОСРЕДСТВОМ КЛЮЧА К3. И трите ключа са двуполюсни. К1 и К2 включват последователно група “А” или група “Б”. До като едната група се зарежда, другата се разрежда през товара. Така се постига непрекъснат процес. Ако се постави товара постоянно свързан към схемата - няма да работи. Всяка група първо трябва да се зареди и тогава да се употреби по предназначение.Това е задължително условие!!
При положение (1) се зарежда група “А”, а при положение 2 се зарежда група “Б”. Ключа К3 действа противоположно, включвайки се винаги към заредената група.
Следващото представяне вече няма да бъде описателно. Схемата от Фиг.2 ще придобие друг, вече същински вид. Тя ще бъде технологична и ще съдържа в себе си подробна конфигурация на всички градивни елементи със съответните стойности.
Възможностите на схемата са големи, въпреки простотата си, но и капризна по отношение на градивните елементи. Не търпи стари елементи или случайни – най-малко не дай БОЖЕ – ОТ “ВЪЛШЕБНАТА КУТИЯ ИЛИ ПРИЯТЕЛИ. А Б С У Р Д !!!
Схемата ще бъде функционална, но без управлението, което ще ВИ дам отделно с пояснения, но за запознати хора с богат опит и знания.
ТРЕТА ЧАСТ – ТЕХНОЛОГИЧНА
С теорията свършихме. Сега по същество!
Ще работим върху последната схема и постепенно ще я усъвършенстваме.
Тези устройства – импулсните – работят с големи токове за много кратко време – микросекунди и дори по-малко. В резултат токовете достигат до невероятни стойности. Магнитните полета и техният интензитет, скин ефекта, загубите в ядрата и пр. са съответно също сериозно големи.
Захранващият източник Фиг.1 ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ТРЯБВА ДА Е С ВЪЗМОЖНО МНОГО НИСКО ВЪТРЕШНО СЪПРОТИВЛЕНИЕ. Ако не се вземат мерки, схемата може да премине в генераторен режим посредством захранващата верига. За това е наложително да бъде шунтиран с голям капацитет кондензатор, безиндуктивен, неполяризован и с възможно най-малки тангенциални загуби. Обикновените електролитни кондензатори са навити и внасят сериозен индуктивен елемент, създаващ неприятности за цялата изпълнена схема. Решението е да не се допуска употребата им. Капацитета им трябва да бъде не по малък – за в случая – от 10 – 20 мкф и за работно напрежение поне два пъти по –голямо. Този кондензатор трябва да бъде с възможно дебели изводи, тъй като неговото предназначение е да посрещне началото на токовият импулс, който ще се консумира. Тези импулсни токове могат да достигнат до 50 и повече ампера. Ето защо
Поради високите цени и големи размери, а и да се снижи индуктивният елемент до минимум се прилага паралелното свързване на няколко или повече кондензатори до достигане на необходимият капацитет. Така комплектованият захранващ блок се свързва с импулсното устройство задължително през дросел Др1 с индуктивност, която се определя от работната честота на самото устройство. В нашият случай около 15 -25 микрохенри с дебел и къс проводник разчетен за ток 5А на кв.мм средна консумация. В противен случай ще загрее. А спадът върху него ще повлияе върху резултатите. В самата точка на свързване с импулсното устройство също трябва да се постави неполяризован кондензатор – задължително!!!
ИНДУКТИВНОСТА Н1: Фиг.2 Тук нещата са малко по-сложни, защото това е сърцето на устройството, от което ОСНОВНО зависят крайните резултати.
Ядрото /сърцевината на трансформатора/ задължително да е феритно за работна честота в най-лошият случай 400 – 500 кхц. Мощността се изчислява при В = 50 млТ /ПРИ 50 МИЛИТЕСЛА?/. Също така задължително условие е да бъде тороид.
Проводника с който ще се навива индуктивността трябва да бъде съставен от усукани 20 бр. проводници с диаметър 0,2 мм и лакова изолация. Втората индуктивност Н2 трябва да бъде навита на срещуположната страна от същият проводник. Не се допуска успоредно навиване. Броя на навивките за нашият случай е Н1 = 5, Н2 = 7. Не допускайте проводници от тороида до мястото на спойките да са по-дълги от 15 мм.
Тук вече забелязвате нови елементи към схемата, която вече е технологична. Това са диода Д3 , кондензаторите С6, С7, С8 И дросела Др2. Те са филтражни елементи, дросела Др2 е за подобряване на изправителният процес, който повдига КПД още с около 0,2 – 0,3 единици. Капацитетите С6,7 и 8 не за товарни зарядни елемента. Те са предназначени само да притъпят зарядните импулси и създадат условия за БУК схемата.
Тези кондензатори са с малък капацитет около от 0,2 до 068 микофарада. И задължително керамични с високи качествени показатели. Утечката на кой и да е от тях може да срине всички изходни характеристики. Много трудно това се улавя с мултицет, дори невъзможно, освен със специални уреди и то при високи напрежения. Също така точно тези кондензатори трябва да са с работно ПРОМЕНЛИВО напрежение поне няколко пъти по-високо от това което ще се получава – не по-малко от 450 волта променливо. Защото в момента на превключване напрежението върху тях отскача до няколко стотин волта!
Диодите Д1, Д2 и Д3 ТРЯБВА ДА СА ЗА ТОК ТРИ ПЪТИ ПО-ГОЛЯМ ОТ ТОЗИ, КОЙТО ЩЕ СЕ КОНСУМИРА !!!!!! И ДА СА ЗА ВИСОКИ ЧЕСТОТИ. Фронтовете трябва да са не повече от 50 наносекунди. Инак ще се загряват доста, предизвиквайки големи загуби.
Особено важен елемент това е ключовият транзистор Кл! Предупреждавам ви! Преходните характеристики трябва задължително под 15 – 20 НАНОСЕКУНДИ!!! За предпочитане са тези под 10 наносекунди.. Употребявайте само МОСФЕТ ТРАНЗИСТОРИ , при които не надвишавайте командният импулс на гейта повече от 12 – 13 волта и с ток от драйвера не по-малко от 1,5А, дори и повече.!
Схемата на управлението ще ви я дам отделно. Там е още по-завързана работата!
Това е само част от схемата. Към тая ще прибавим изходната част, която е също така специфична по построение.
НЕ ОЧАКВАЙТЕ С ДВА ТРИ “ШИР-ПОТРЕБА” ТРАНЗИСТОРА И НЯКОЛКО РЕЗИСТОРА ДА НАПРАВИТЕ ЧУДЕСА!!!!! МИНА ОНОВА ВРЕМЕ!!!! ИАКАТ СЕ ЗНАНИЯ! ЗНАНИЯ И ОПИТ! И НЕ НА ПОСЛЕДНО МЯСТО – ИЗМЕРВАТЕЛНА АПАРАТУРА! Затова, както виждате на фотосите личната ми лаборатория е зарината с уреди, И това не са всички! Ами платките с киселина ли ще ги правите или със сол и син камък??!!!!!!!! Ето защо наблягам да ви обяснявам колкото се може по-простичко и без усложнения, за да си начешете крастата и не само това, а и да го УПОТРЕБИТЕ ЗА ПОЛЕЗНИ НЕЩА ВЪВ ВСЕКИДНЕВИЕТО НА СЕМЕЙСТВАТА СИ И ЗА БЛИЗКИ И ПОЗНАТИ!
Тази схема работи много добре до 15 киловата, а и детайлите се намират на пазара. Но не на БИТАКА! И НЕ В КВАРТАЛНИТЕ МАГАЗИНИ ИЛИ СВАЛЕНИ ОТ НЯКЪДЕ. ЧУДЕСА НЯМА! ЛИМИТА СВЪРШИ! АЗ ЗА ДА ЗАКУПЯ 5 ИЛИ 10 КОНДЕНЗАТОРА КУПУВАМ ПО СТО! МОГА ДА ВИ ПОКАЖА ФАКТУРИТЕ, И ОТ ТЯХ ВЕЧЕ ПРОБИРАМ ДЕСЕТИНАТА, КОИТО МИ ТРЯБВАТ, Другите ги събирам в един кашон и хайде на скрапа! Не че не работят, но не ми вършат работа.
НО НЕКА НЕ РАЗВОДНЯВАМЕ НЕЩАТА!
