Текстови документ от Чоби:
" Драги колеги! В началото ще бъда малко скучен за едни – по-напредналите – а за други, надявам се интересен. След което ще премина по същество. Темата е доста сложна и широка по обхват. Поради това ще съм принуден да приема, че всички ВИЕ имате някакво средно ниво и само ще споменавам или премълча някои факти, за които ВИЕ може да намерите отговорите в Интернет. И така:
Всички имат някаква информация за правотоковите преобразуватели. Наречени в техническата сфера DC/DC конвертори. Те биват, според схемното решение различни видове, но ние ще се спрем само на един вид, така наречен “Бостер”, който има предназначение да повишава потенциала на входната енергия в изхода си, който изходящ потенциал е ограничен единствено от градивните елементи. Такъв един преобразувател е представен на (фиг.1), който фактически работи много добре въпреки простотата си!
ЗАБЕЛЕЖКА: Предпочитам да представям съдържанието с български определения.
Функционални описания за този вид DC/DC конвертор има достатъчно подробно в Интернет.
Преди това едно малко отклонение: Според (фиг.1) имаме енергиен токоизточник (Ба), който е свързан посредством два проводника с последователно свързаният ключ (Кл1) и кондензатора С1. При включване на ключа Кл1 кондензатора (С1) се зарежда до ниво на потенциала равно на енергоизточника (Ба). СПОР НЯМА!!! Проводниците (А) и (Б) са с някаква дължина…1м примерно. Ако увеличим тази дължина от 1м. на 10м. и повторим включването на кондензатора нещо ще се промени ли? НЕ! Или ако нещо се промени, то това ще бъде времето на заряда на кондензатора, но не и неговата енергийна стойност / която зависи от капацитета/ според формулата:
J = 1/2 . U^2 . C (1)
Както тук в случая, така и за напред акцента е върху ЕНЕРГИЯТА, която единствено ни интересува, независимо от измеримите величини!
С други думи: независимо от съпротивлението на свързващите елементи с кондензатора и времето на заряда, в крайна сметка кондензатора ще се зареди с енергия чийто потенциал ще бъде равен на енергоизточника (Ба).
А някой да ви е спрял да навиете цялата тази дължина на свързващият проводник, като индуктивен елемент (фиг.2)? А ако го направите какво ще стане? Нищо! Резултатът ще бъде същият: кондензатора ще си се зареди до потенциал равен на Ба, ще има същата енергийна стойност, независимо от времето на заряда.
Ами ако тази индуктивност е съставна част от трансформатор (фиг.3), като първична (Н1) и прибавим още една намотка, като вторична (Н2)? Какво ще стане? Пак нищо! Кондензатора отново ще се зареди до потенциалната стойност на енергоизточника (Ба) и отново ще бъде зареден до пределната си енергийна стойност, според капацитета, с единствена разлика във времето, което не ни интересува в случая.
До тук спор няма! Да обърнем сега внимание на двете индуктивност (Н1 и Н2) свързани, като трансформатор (Тр)! Приемаме, че броя на навивките са равни. Въпросът е: в процеса на заряд на кондензатора какво ще стане с трансформатора? Какво ще се получи там? ДАНО ДА СТЕ СЕ СЕТИЛИ!!!!! ТОВА Е!!!!
Но да продължим:
Зарядният ток на кондензатора течейки през свързващият проводник т. е. първичната намотка (Н1) на трансформатора, създава концентрирано магнитно поле, което индуктира еквивалентна мощност във вторичната индуктивност (Н2) минус сбора от всички загуби: магнитно разсейване, активно съпротивление, топлина и т.н. и т.н. или:
Рс = Ртр + Рзагуби (2)
Ха сега! Излезе, че един енергиен поток се проявява, като Фантом два пъти!
Ами добре! Хващаме единият. Хващаме другият. Впрягаме ги в ярема и……хайде на оране!!!
Добре! Но как ще ги хванем? Ето това е ключа на бараката!!!!
Знам,че съм много кратък, но не ми е възможно в няколко страници да предам един обем обхващаш поне стотина страници. Дано технически образованите, четейки тези редове схванат същността и ВИ я предадат по разширено! Всичко до тук е само за да схванете идеята.
ПРОДЪЛЖАВАМ:
Ако към вторичната намотка (Н2) включим през един диод (Д1) друг кондензатор (С2) този кондензатор също ще се зареди до потенциална стойност, но вече не на енергоизточника, а до 1/2 от енергията индуктирана в нея. (Н2) /причината е формула (1)/, защото в случая тя играе ролята на енергоизточник. Следователно енергията в кондензатора (С2) ще бъде равна на ½ от енергията в кондензатора (С1). По този начин сумата от двете енергии ще бъде равна на 1,5 от енергията получена в кондензатора (С1).
Тук разбира се ще срещна първото противоречие от ВАША страна. И имате право, според начина по който разсъждавате. Ще бъда кратък: Резултатната характеристика на зарядният ток на кондензатора (С1) през индуктивността (Н1) има триъгълна форма, поради което и във формулата (1) в знаменателя има двойка. ВСЕКИ ТРИЪГЪЛНИК Е 1/2 ОТ НЯКАКЪВ УСПОРЕДНИК. ОСВЕН ТОВА ФОМУЛАТА ЗА ЕНЕРГИЯТА НА ИНДУКТИВНОСТТА Е:
J = 1/2 L . I^2 (3)
Taka в крайна сметка получаваме половинка от половинката!
Но….нека оставим това за математиците, а за нас е важно, че сме получили малко повечко енергия от енергоизточника.
А сега да направим анализ! Какво дадохме и какво взехме. Дадохме две единици енергия на кондензатора (С1) и според формулата получихме една.От това преминала през индуктивностите получихме 0,5 или общо 1,5 единици енергия от две подадени, което е КПД = 75% . Добре! 25% кой ти дава!? Но все още е твърде малко.А МОЖЕМ ЛИ ПОВЕЧКО?! РАЗБИРА СЕ! Дай на българина проблем, той ще реши и друг ще създаде!
Този проблем е решен още 2007 година с БОЖИЯ ПОМОЩ!
Както виждате всичко това до тук сте го знаели. Дори някъде и сте го ползвали! Но до там! Нищо ново под слънцето! Нищо друго не остава, освен да му ударим една “шпакла” за лустро! Защото и останалото всички го знаете не по-зле от мен!
Да видим:
До тук вече знаем за какво и къде трябва да идем. При схемата на правотоковия преобразувател от (фиг.3).който ще изясним как работи и какво може да се получи от него:
Схемата и принципа на работа е прост по построение, но сложен в изпълнение.
Схемата е съставена от няколко елемента; енергоизточник (Ба), индуктивност (Н1, Н2), диодите (Д1, Д2) и ключът (Кл1).
Функционално схемата работи по следният начин: От енергоизточника Ба, клема (+) електрическата верига се затваря през индуктивността (Н1), ключа (Кл1) и клема (-) на токоизточника. При затваряне на ключа (Кл1) индуктивността (Н1) се явява включена паралелно към токоизточника (Ба). Максималният ток протичащ през нея се определя от активното съпротивление на индуктивността, създавайки електромагнитно поле около себе си с поляритет плюс към токоизточника и минус към ключа. Когато ключът (Кл1) се отвори, магнитното поле се свива към центъра на индуктивността, индуктирайки електродвижеща сила с обратен поляритет – минус към енергоизточника (Ба) и плюс към противоположният край т. е. към диода (Д2). По този начин индуктивността играе ролята на втори енергоизточник свързан последователно с първия (Ба).. Така към кондензатора (С1) се подава сборът от двете енергии през диода (Д2) и съгласно формула (1) кондензатора (С1) се зарежда до потенциал равен на сумата от потенциалите на двете енергии и една втора от сумата на двете енергии. Енергийно погледнато, което ни интересува нас, получава се следният механизъм: първи такт – енергийно зареждане на индуктивността; втори такт – преобразуване на магнитната енергия в индуктивността в електрическа с обратен поляритет; - сумиране на двете енергии от енергийният източник (Ба) с енергията от индуктивността (Н1) и последващо зареждане на кондензатора (С1) с тази енергия;
( ЕБа + ЕН1) /2 = ЕС1
По този начин енергийният заряд на (С1) се приближава до енергийният разход от първият такт. Естествено при тази ситуация коефициента на ефективност се приближава до единица, но поради загубите винаги е по-малък от единица – от 75 до 96%. Както се вижда този коефициент се подобри още с 21% , което не е никак малко! Тук е мястото да отбележа, че в момента едно КПДеф от 97-98% е вече обикновено достижение.
Но това не е всичко! Целта е да се достигне границата от 100%, която от до скорошната наука се смяташе за ПРЕДЕЛНА и всички, които поглеждаха крадешком към този предел се анатемосваха.
Така или иначе, намериха се хора, които с тухли от старата къща построиха нова! С техните камъни по техните глави! Оказа се, че този преобразувател доведе техническите достижения до вратата на бъдещето. Но! БОГ ДАВА, НО В КОШАРА НЕ ВКАРВА! Трябва просто да се направи само още една крачка и вратите към ефективното използване на енергията над 100% ще се отворят сама. Според мен “свободна енергия” няма и не може да има, защото това противоречи с вековечни закономерности не променили се във времето и пространството. Според Платон “ свободата съществува само в ХАОСА, А НАШАТА ВСЕЛЕНА Е ЕДНА СТРОГО ОРГАНИЗИРАНА МАТЕРИАЛНА СЪЩНОСТ!” Няма религия, която да потвърди под някаква форма съществуването на свободната енергия, защото това ще разруши самата нея!
Нека да спрем до тук! И да отворим вратата към бъдещето!
ТУК МОГА ДА СИ ПОЗВОЛЯ ДА БЪДА МНОГО КРАТЪК, ЗАЩОТО ВИЕ ВЕЧЕ ЗНАЕТЕ ПЪТЯ МНОГО ДОБРЕ!!!
Той беше описан още в началото, за да знаете къде отивате. Сигурен съм, че не му обърнахте внимание! Прочетете първата страница, където се говори за проводници, кондензатор и енергиен източник, Там включихме един трансформатор (Тр). Припомнете си защо и как! Каква беше неговата роля?! Какво се получи?! Хайде сега приложете това към тази малка невзрачна схемичка! Пресметнете внимателно всичко! И тук е 25%, с тази разлика, че е вече спрямо 100%. Следователно, ефективността ще се покачи с ОЩЕ 50% или общо ще се получи около 140 до 150 %. Останалото вече е елементарно!
Както всичко до тук!
ВСИЧКО ТОВА ГО ЗНАЕХТЕ И ТО МНОГО ДОБРЕ!!!!!!
В останалите две глави ще ВИ покажа как можете практически да си построите тези “чудесии” , които след този ден, вече няма да са “чудеса”!"
