1939год - реплики на Ганчев, Млеченков и Макс1962

[Иван Димов]

   Покрай многото фейкове може и да се роди някоя сполучлива идея. Ето за това говорих преди време, че има много съмнителни в неговия канал. Тук обаче се впечатлих.
http://www.youtube.com/watch?v=FO566k4nA3g

[Аtos]

За идеите си прав, впечатляващи са първият, вторият и последният механизми.
За останалите е ясно, че са пълен фейк.
За другите съм 50 на 50 - там,при първия, силата, нужна при триенето за завъртане на колелата предполагам се уравновесява от тази, която върти голямото колело.При всички случаи обаче подобен механизъм не може да е с толкова равномерно въртене (ако работи, де). Би трябвало движението на голямото колело да е на "тласъци" имайки в предвид движенията на малките махала и влизането и излизането им от механичен резонанс.

[juliang]

1-я - на 0:23 се вижда как едно от черните търкаля се преобърна наобратно но това изобщо не повиля на движението на механизма като цяло.
последния ... ясно се вижда как хоризонталното рамо, на което е закачено махалото винаги спира доста напред спрямо колоната, на която се навива конеца. На забавен кадър също се вижда че почти няма момент, в който рамото да е зад махалото. Явно е че рамото дърпа махалото след себе си, демек някой върти рамото.
За втория вижте прикачената снимка по-долу и ми кажете как като отляво има 2 тежести а отдясно само една колелото ще има желание да се върти по часовниковата стрелка...
Но ... евала на човека че е положил толкова труд. Може да се цани за илюзионист.

[ddimitroov77]

не натрупваш, а изместваш ъгъла на оста и позволяваш на силата на тежестта (гравитацията) да смени точката си, но..."я лъжеш постоянно" и се получава въртене. И центробежната сила оказва съдействие но е по - малко от 50%. Двигателя е доказан и използван при спътниците, но е ниско потенциален в този му вид. Ако се разложи силата на тежестта+центробежната сила и се умножи по рамото и оборотите се вижда  производителността. Постоянно трябва да се следни натоварването, има максимум на работа според ъгъла на захождане на тежестта.

[Аtos]

не натрупваш, а изместваш ъгъла на оста и позволяваш на силата на тежестта (гравитацията) да смени точката си, но..."я лъжеш постоянно" и се получава въртене. И центробежната сила оказва съдействие но е по - малко от 50%. Двигателя е доказан и използван при спътниците, но е ниско потенциален в този му вид. Ако се разложи силата на тежестта+центробежната сила и се умножи по рамото и оборотите се вижда  производителността. Постоянно трябва да се следни натоварването, има максимум на работа според ъгъла на захождане на тежестта.

Почти идеалното обяснение е това!
Само едно допълнение-няма "под и над" 50% влияние, ползват се и гравитация и центробежност ЗАЕДНО! Ако премахнем една от двете - няма да работи!

[макс1962]

Добре, прочетох и разгледах всичко или почти. Но не ми стана ясно защо повечето от вас са силно скептично настроени към идеята. Умувам по въпроса от месеци и мисля че може и да се получи. При всички положения ще опитам. Даже вече накупих малко железа. Ще ми отнеме време, защото ще правя всичко сам и при гаражни условия. Ако някой от вас има желание да помогне, нека ми отговори на следния въпрос- имаме вертикална ос и рамо на 90 градуса с дължина 100 сантиметра. Какви трябва да са оборотите на оста, за да се движи стотния сантиметър с 5метра в секунда.

[Аtos]

Макс, при рамо 1 метър и периферна скорост 5 м/с имаш ли идея какви ще са центробежните сили, дори с 1 кг. тежест?
Установката ти ще излети!
Тук трябва баланс между обороти, рамо и тежест!
Ако оборотите са много високи, центробежната сила ще "погълне" гравитационния вектор, като го измести в положение близко до хоризонталното! По този начин няма да можеш да използваш гравитацията като фактор!
Тук се намесва "ефектът на пумпала" - при високи обороти гравитацията "заспива"...но като намалеят, в процес на спиране, центробежните се изравняват за миг с гравитационните-имаме СИЛНА ПРЕЦЕСИЯ, системата се вади от равновесие, този момент търсим. Само че тук го създаваме и поддържаме изкуствено, а за да е ефективен и да действа, прилагаме и ексцентричност-изместен център на тежестта.
Търси сбора от вектори, който ще "дърпа" на 45 градуса=идеалният сбор от двете сили.
Това може да се установи опитно, като свържеш рамото на шарнир с оста и развъртиш. Оборотите, при които рамото се вдигне до 45 градуса са ефективните, като не забравяш, че при неподвижно свързано рамо, дължината му ще е ПРОЕКЦИЯТА върху хоризонталата!
Пробвай с по-малък макет е съветът ми. Когато намериш сполучливите пропорции, тогава прави голяма установка, излишно е да казвам защо...

Иначе лесно се смята-радиус 1 м, окръжността е 2nr=6.28m.
5:6.28=0.796 об/сек=47.77 об/мин.

[макс1962]

atos, благодаря за светкавичната ти реакция. Съгласен съм с всичко написано от тебе. С макет няма как да проверя и експериментирам, защото играчката е почти същата. Конструкцията ще бъде от двойно "Т", някъде към 15 сантиметра е. Ще бъде яко забетонирано и няма да "излети". Карданът е от някакъв камион, метър и половина е и тежи към 25 кг. 90 градусовото рамо  ще е 1метър и заварено за кардана. Тежестта - маховик от лека кола ще може да се монтира и мести по рамото от 20 до 80 см. Освен това имам идеи за 2-3 подобрения, в сравнение с това, което се върти по клипчетата. Идеята ми е при подаване на максимум 1 киловат горе, да се получи достатъчно  мощност долу за да върти 5 киловатов генератор. Сещам се какви ще са реакциите, или поне на повечето, но ще опитам. Ако някой може да ме убеди че няма да стане, да говори аргументирано сега или да замълчи завинаги ( това съм го чувал по сватбите).

atos, забравих, за оборотите, по-малко от оборот за секунда изобщо не ми изглежда нещо страшно. Сигурен ли си за сметката?

[Аtos]

Сигурен съм в сметките, колегите ще потвърдят!
Няма да е страшно, ако не ти е толкова дълго рамото. В случая имаме 2 метра диаметър (размах). По-добре го измисли с по-късо рамо и по-голяма тежест.
Вземи 2 кг. тежест, завържи я за въженце 1 метър и я развърти ръчно с около 1 оборот в секунда, ще видиш на практика за какво ти говоря:)

Имай в предвид, че рамото с работещата тежест (баластът) трябва да е в долната част на основния ти вал. Тъй като за самата работа се иска въртене с промяна на наклона на този вал, има вероятност еднометрово рамо при накланяне да опира в пода!
Затова измисли някакво повдигане на цялата конструкция, което пък ще и намали устойчивостта (каза, че е "бетонирана").

Най-добре скъси двойно рамото за сметка на тежестта...

П.П.И друго - двуметров диаметър на въртене ще изиска огромна по мащаб цялостна конструкция, ако не сега, като започнеш, ще ме разбереш:)

[макс1962]

Да, големичко се очертава да е. Основата ще е равностранен триъгълник. От центъра до кое да е рамо е над 1,20 при страни от 2 метра (мерих грубо с рулетка, начертано на земята). Понеже трябва рамо, ъгъл и тегло, затова ще го правя ниско (до 1,60) и широко (около 2 метра).
 Радиусът е метър, а не два.
 Няма да опира на пода, защото в горния край ще се движи по контролирана траектория. Както са го направили тези пичове няма да стане. При сериозна тежест и обороти ще се счупи отгоре всичко от центробежната сила.
 Защо баластът трябва да е долу? На 80-100 см над карето на кардана ми изглежда най-добре. Ако е по-долу се губи "полезен работен ход" и силно ограничава ъгъла, до който е възможно да се наклони валът. А ако е по-високо може да се наклони до около  30-40 градуса. Което би трябвало да е достатъчно.

[GreenHulk]

Е може хората да са го видели в ютуб или другаде и да са пробвали реплика, но ако опита да се патентова това дали няма да е в случая под въпрос.
Според мен така имаме наслагване на инерция и гравитация - като понеже е под ъгъл, силата  ще действа в различни направления, не само надолу.

[макс1962]

Шефе, мисля, че грешиш. Гравитацията идва от постоянната промяна на ъгъла на кардана (нека така да наричаме полувертикала, та да не стават грешки). Нещо като магарето и моркова. Точно когато тежестта на хоризонталното рамо си мисли, че е стигнала най-ниската точка, карданът се накланя и тежестта остава назад от ДМТ. И от гравитацията отново се стреми да иде надолу. Да, много неща трябва да се синхронизират. Като например да се намерят оптималните обороти. Мисля, че трябва да се тръгне от 9,81 метра в секунда и да се намаляват докато отговорят на ъгъла. Затова вчера питах за обороти при 5 метра. Ако са по-малко ще се губи ефект, ако са прекалено ще се получи завихряне. Друго - елмоторът горе трябва да е вързан шарнирно за кардана т.е само да променя ъгъла, а не да определя оборотите му. Лагеруването в долния край на кардана също е сериозен проблем. Но.....радвам се, че темата тръгва и с удоволствие и внимание ще прочета всички мнения.

[Брадатия]

Поне на клиповете които гледах ми се вижда не повече от 2-2,5 об/сек. Ако търсиш 5м периферна скорост при радиус 1м, то се получават 0,8 об/сек. Незнам дали трябва да коригираш рамото или ще пробваш при тези обороти, но сигурно има златно сечение обороти/рамо за да не стане някой Голиат. Виж това задвижване как е решено. Практически двигателя тръгва без товар.
  http://www.youtube.com/watch?v=pw3lpFvuzps

[макс1962]

Това го гледах няколко пъти, но е доста по-различно. Струва ми се, че тук се разчита повече на инерция, отколкото на гравитация. Освен това е много съмнително каква мощност ще излезе долу.

[Аtos]

Макс, същия е основният принцип тук, само че въртенето на основния вал се стимулира чрез клатене, не чрез директно завъртане.
Добавена е втора тежест, за да компенсира отчасти биенето поради голямата ексцентричност и за увеличаване на баластната маса. Единственото, което ми е мътно е радиалният луфт между тежестите...като идея ми е почти ясно, но като изпълнение...?

Ъгъл от 30-40 градуса е огромен и няма да ти трябва чак такова отклонение на централния вал!При ъгъл около над 15 градуса ще трябва огромна сила отгоре за поддържане на въртенето, защото се изместват векторите яко!
Обяснявам го така - ако имаш 300-400 кг. греда вертикално изправена, ще ти трябва малко усилие да я държиш изправена с ръце, дори ако е наклонена на 5-6 градуса.
Ако я "изпуснеш" да се наклони под по-голям ъгъл вече-няма удържане и може да те смаже!
" Гравитацията идва от постоянната промяна на ъгъла на кардана" - тя си е постоянна, само че сменяйки ъгъла на оста, просто я насочваш да действа в различна посока.
Посоката на гравитационното действие не се променя спрямо Земята, а спрямо установката, в това е целият принцип. Но това ти е ясно, отдавам го на неточно изразяване:)
Колкото до електромотора горе - точно той определя оборотите, затова трябва да се намерят оптималните обороти за най-голям ефект и да се фиксира ел.мотора на тях.
Трябва да се предвиди и компенсация за енергията, подавана в мотора при натоварване на осн. вал от консуматор! Тук ще трябва някакъв контролер за поддържане на постоянните обороти, подобно на автоматичните системи в автомобил на празен ход-като включиш фарове или чистачки, автоматично се подава по-висока мощност, за да компенсира пада на обороти.
Нека колегите, занимаващи се с електроника да се изкажат за варианти.

Както са го направили тези пичове няма да стане. При сериозна тежест и обороти ще се счупи отгоре всичко от центробежната сила.
 Защо баластът да трябва да е долу? На 80-100 см над карето на кардана ми изглежда най-добре. Ако е по-долу се губи " полезен работен ход" и силно ограничава ъгъла, до който е възможно да се наклони валът. А ако е по-високо може да се наклони до около  30-40 градуса. Което би трябвало да е достатъчно.

Тук грешиш малко! При сериозни обороти, просто ще се "стопи" гравитационната компонента и излизаш от принципа-няма да работи, споменах ти го по-горе, не си го забелязал!
Баластът трябва да е възможно най-долу, за да се ползва по-голямо рамо на лоста (лост от втори род) и по-малко усилие за задвижването.