Атос, не са необходими черни дупки за поглъщане на етероните (енергийните концентрации, изграждащи вихърчетата на материята). Това поглъщане става в много от вихрите на най-обикновената материя, където те се "оттичат" в друго измерение. Има и поток, който идва от там.
Кристализация или проекция... по-точно казано е групиране на етеронните вихрите по начин, по който въздействат на траекторията на светлината
(отклоняват я, пречупват я или я спират напълно – свойства, присъщи на материята) и тази групировка ние наричаме "материя" в някое от агрегатните й състояния. Можем донякъде да направим сравнение с торнадото – то е колона от въртящ се невидим въздух и е видимо само заради кондензацията (интеграцията) на вода в него. От друга страна този въртящ се въздух оказва огромно влияние върху околната среда, посредством "силовото поле" което създава. Подобни "силови полета" възникват и между вихърчетата на материята и по този начин те си взаимодействат по най-различни начини. В основата на всичко стои основния тип движение – вихровото.
Етерът около едно масивно тяло се разрежда, но се повишава плътността на полу-материалната субстанция около него. Последната възниква от дезинтеграцията на тялото (която е толкова по-интензивна, колкото по-плътно е то) в низходящ ред на все по-малки "клетки" материя (доста по-малки от атома) и затова могат да се нарекат полу-материални. При едно свръхмасивно тяло може да имаме толкова голяма полу-материална плътност около него, че светлината напълно да промени траекторията си поради рефракция, причинена от различните плътности. И оттам възниква илюзията за "черна дупка".