Автор Тема: valex теория  (Прочетена 115107 пъти)

Неактивен valex

  • Специалист
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 512
  • Пол: Мъж
  • изчислителна техника
Re: valex теория
« Отговор #75 -: Юли 14, 2015, 07:50:40 am »
mzk
И мен това ми е идеята, но нямам достатъчно свободно време и затова малко се забавят опитите.
А с каква електроника се клати най-лесно и бързо ТТ според теб?
От къде е най-удобно да се вземе проводника ?

Неактивен mzk

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 1 622
  • Пол: Мъж
  • http://analogov.com
    • analogov.com
Re: valex теория
« Отговор #76 -: Юли 14, 2015, 08:40:35 am »
Здрасти.

Използвай сигнал генератор (по възможност с DDS, за по-голяма точност), чист синус. Най-удобно е за изследване!

По принцип убеждението ми е, че трябва да се използват правоъгълни импулси, но трудничко се наглася Кзап за фундаменталната честота вторичната и стават едни грозотии. И на това ще му дойде времето!!!

Velektra

  • Гост
Re: valex теория
« Отговор #77 -: Юли 14, 2015, 12:13:58 pm »
mzk
...
А с каква електроника се клати най-лесно и бързо ТТ според теб?
.....

valex, какво става бе човек? Пак ще те питам: ТТ - Тесла Траф ли е?

Здрасти.

Използвай сигнал генератор (по възможност с DDS, за по-голяма точност), чист синус. Най-удобно е за изследване!

По принцип убеждението ми е, че трябва да се използват правоъгълни импулси, но трудничко се наглася Кзап за фундаменталната честота вторичната и стават едни грозотии. И на това ще му дойде времето!!!

mzk, какво става бе човек? За Тесла Трансформатор ли говориш?

Извинявам се на двамата ако не съм разбрал правилно. Все пак вие сте уточнявали нещата по телефона и под ТТ може да имате предвид нещо друго а не Тесла Траф.

Неактивен valex

  • Специалист
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 512
  • Пол: Мъж
  • изчислителна техника
Re: valex теория
« Отговор #78 -: Юли 14, 2015, 12:31:12 pm »
За едни други цели поръчах този модул http://www.analog.com/en/design-center/evaluation-hardware-and-software/evaluation-boards-kits/EVAL-AD5933.html#eb-overview
Ще пробвам с него да намеря резонансната честота на бобината.
« Последна редакция: Юли 14, 2015, 01:05:48 pm от valex »

Неактивен valex

  • Специалист
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 512
  • Пол: Мъж
  • изчислителна техника
Re: valex теория
« Отговор #79 -: Юли 21, 2015, 01:17:53 pm »
Направих следния експеримент:
Намерих навита намотка с ПЕЛ 0.55мм на ППР тръба с диаметър 26мм и дължина 330мм. На нея отгоре  в единия край навих 10 намотки едножилен 2.5мм2 и направих постановката на картинката.
Вторичната бобина се получи с индуктивност 830uH, с изчисленията от калкулатора по-долу трябва да е 700uH. Не знам от къде е разликата.
За съжаление генератора ми е до 2MHz. , а по калкулатор резонансната честота е 2.942 MHz. Но се получава измерен резонанс и на 452KHz.  и то много отчетлив.
Като гледах на скопа напрежението и тока забелязах, че имат фазова разлика при резонанс, което не трябва да е така. Оказа се шунтовото съпротивление като се увеличава се променя фазата и при около 33к съвпадат фазите.
Извод : не става да се мери тока със шунтово съпротивление. С капацитетите се получава фазово изместване.
Сложих токов трансформатор 50А/0.05А. Подобри се картинката, но си остана някакво фазово изместване. То вече може да бъде от индуктивността на токовия трансформатор.
Извод : трябва да се вкара някаква фазова корекция за да може да се настройват по фаза.

Проблема на този начин на измерване е, че се вкарва грешка от капацитета на сондата и може би затова ми е ниска резонансната честота?
Все пак трябва да измъдря някакъв генератор на по-висока честота!
« Последна редакция: Юли 21, 2015, 05:13:22 pm от atos »

Неактивен mzk

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 1 622
  • Пол: Мъж
  • http://analogov.com
    • analogov.com
Re: valex теория
« Отговор #80 -: Юли 21, 2015, 04:26:47 pm »
Здрасти. Не съм гледал точно кой калкулатор ползваш, но този ( http://www.classictesla.com/fantc/fantc.html ) е много добър.

Пробвай с правоъгълник на първичната и виж с доближена сонда (незаземена) в горния край на бобината какво се получава като затихващо трептене. Давам една графика за референция (това е една от големите ми бобини Ф400).

ПС: на първи канал измервам сигналът от втория изход на 3525, поради което двата канала не са във фаза.
ПС2: в един преден пост си писал за проводник - малко са скъпи, най-евтино видях в olx, но беше 40 кг и нямаше как да си я купя. По принцип съм навит за комбина, макар че сега имам достатъчно бобини за експериментиране.  :-[
« Последна редакция: Юли 21, 2015, 05:13:54 pm от atos »

Неактивен valex

  • Специалист
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 512
  • Пол: Мъж
  • изчислителна техника
Re: valex теория
« Отговор #81 -: Юли 21, 2015, 04:52:29 pm »
mzk
Днес ходих до Техническия университет и си измолих от един приятел една макаричка 0.2мм . Смятам с нея да пробвам за сега.
Това с теста с правоъгълник го бях забравил като възможност. Мерси, че ми го напомни!
Ще те помоля да разгледаш руския калкулатор и да провериш дали е верен и става ли за работа?

Неактивен mzk

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 1 622
  • Пол: Мъж
  • http://analogov.com
    • analogov.com
Re: valex теория
« Отговор #82 -: Юли 21, 2015, 05:57:07 pm »
Ами като цяло за "нормални" считам резултати +/- 10% от измереното, като има грешка и от калкулаторите, и от изработката и от разстоянието на оператора до намотката и т.н.

Твоят калкулатор ми допада, но не е съвсем ясен, например това с 1/4 и ЛЦ резонанс, не съм сигурен какъв смисъл се влага.

Освен това виждам, че грешно изчислява активното съпротивление (при мои входни данни, които съм пресмятал и измервал), например 43 ома съпротивление (изчислено и измерено) по този калкулатор са 31...

FanTC е доста достаден откъм входни параметри и Java, но като му свикнеш и става. Внимавай и за избора на метрични или имперски единици, винаги го забравям.

FanTC е базиран на една библиотека (GeoTC), която в един скрипт изчислява резонансът на вторичната. Имам един matlab/octave скрипт, който използвам и дава не лоши резултати.

Неактивен valex

  • Специалист
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 512
  • Пол: Мъж
  • изчислителна техника
Re: valex теория
« Отговор #83 -: Юли 21, 2015, 07:35:49 pm »
Доколкото разбирам 1/4 се пресмята от дължината на вълната базирана на дължината на проводника.
А активното съпротивление може да е разлика от заложената специфична проводимост на медта за проводника.
Пускам калкулатор на съпротивлението на проводник.
И един информационен pdf.
« Последна редакция: Юли 21, 2015, 08:16:05 pm от valex »

Неактивен valex

  • Специалист
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 512
  • Пол: Мъж
  • изчислителна техника
Re: valex теория
« Отговор #84 -: Юли 24, 2015, 03:03:18 pm »
Попаднах на Игорь Кузнецов. В този клип много добре показва как търси резонанс https://www.youtube.com/watch?v=lz9hnPU0_QY

https://www.youtube.com/watch?v=YkoyMhNIVhE
Като си пусне системата ала Руслан стига до момент в който при три импулса към ТТ се получават свободни трептения във вторичната с много продължително време  (както и трябва да бъде :) ).
Според мен въздействието от ТТ няма смисъл да се ограничава във времето, а както се вижда на снимката и не може да се контролира като определени импулси.

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Re: valex теория
« Отговор #85 -: Юли 25, 2015, 09:15:41 am »
Здравейте,
Поради непознаването на историята на електротехниката скоро време ще се открие топлата вода във форума.
Електромагнитните вълни са открити през 1888г., а електронната лампа е открита през 1906г. и транзистора през 1948г. Следва важния въпрос, "Какво е направил Херц да открие електромагнитните вълни като не е разполагал нито с лампи нито с транзистори"?
Отговор: Ползвал е затихващи трептения показани на предишната картинка, постигнати чрез искрище.
Опитната постановка е била следната: имало е индуктор на 1-10кВ и искрище. Работел на резонансна честота около 300МХц, дължина на вълната около 1м, така, че е демонстрирал отражение и пречупване на лабораторна маса. Резонанса автоматично се е настройвал.
 Сега парата отива в свирката, прави се сложна електроника да се намери резонанса.
Тук не е форум по електротехника за глупави писания, тук е форум за свободна енергия!
Когато имаш действие-противодействие стабилно положение, това е добро, имаме материален свят
Когато имаш действие-съдействие нестабилно състояние, това е добро, имаме свободна енергия!   
Трябва евристични идеи, а не схемотехника!   
« Последна редакция: Юли 25, 2015, 10:54:50 am от atos »

Неактивен valex

  • Специалист
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 512
  • Пол: Мъж
  • изчислителна техника
Re: valex теория
« Отговор #86 -: Август 04, 2015, 01:45:18 pm »
Поизморих се един предиобед да навия една бобина на тръба 50мм. Проводник 0.2мм и дължина на бобината 230мм.
Получиха се следните параметри:
По калкулатор   Измерени
12.9mH               10.65 mH
65 om                  92 om
732KHz     Fres.    791KHz

Резонанса мерих по два начина:
Първия само бобината към генератора с едно съпротивление (47к оптимално) и скопа там.
Другия вариант с допълнителна намотка за генератора и сондата на скопа без да се докосва във върховата част на бобината. Там е най-голяма амплитудата.
И двата начина дадоха резонанс около 800KHz (точното уточнение е 791 със спектроанализатора). Но при първото измерване се получава спад на нивото на сигнала и по-трудно се отчита резонансната честота. Резонанса страшно много се влияе от странични капацитети (основно от положението на ръката или ако се сложи сондата).
При заземяване на бобината се получава резонанс при 940KHz и някакъв при 555KHz. (?)
На провоъгълник се получава резонанс около 800KHz и долу на около 200KHz ( 1/4 резонансна честота?)
По изчисления 1/4 дължината на вълната на бобината трябва да е около 415KHz.
Калкулатора ми изчислява, че ако сложа отгоре кондензатор във вид на тороид с диаметър 180мм от алуминиева тръба 50мм ще се изравнят резонансната честота и 1/4 дължината на вълната.
Другия вариант за сваляне на честота май е с ферит само в основата на бобината.

Следва да пробвам с генератор на импулси каква е резонансната честота и отклика на бобината.
Направих и качер, но не съм го свързвал към бобината. Това е за после :)
« Последна редакция: Август 04, 2015, 03:55:18 pm от valex »

Неактивен valex

  • Специалист
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 512
  • Пол: Мъж
  • изчислителна техника
Re: valex теория
« Отговор #87 -: Август 05, 2015, 09:54:53 pm »
Сглобих едно генераторче с NE555 със следните параметри импулси от 2uS..7uS и пауза 4uS..180uS. Сложих накрая един MOSFET и го свързах към "генераторната" бобина. На скопа на дрейна се получиха затихващи генерации. В началото са по-голени и размазани от разни паразитни трептения, но към края е малка чиста синусоида на окло 800KHz. Сондата във въздуха показва по-чиста генерация на 800KHz.
Подтвърждава се резонансната честота на бобината.

Неактивен valex

  • Специалист
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 512
  • Пол: Мъж
  • изчислителна техника
Re: valex теория
« Отговор #88 -: Август 06, 2015, 09:22:24 pm »
Поекспериментирах си малко с бобината и импулсното въздействие. Ще напиша неща , които ми направиха впечетление:
1. малък ферит поставен в основата на бобината не влияе почти в никаква степен на резонансната честота !!! Не съм пробвал с голяма феритна пръчка (нямам такава в момента)
2. понеже резонансната честота на бобината се различава от честотата на дължината на вълната (около 180м е 1/4) трябва да се намали резонансната честота. Пробвах с алуминева тръба 1500мм диаметър 50мм. навърха. Честотата падна на 500KHz. Същото е с бобина от 1.5мм2 кабел , 3.5 навивки на върха на бобината. Тогава честотата пада около 490KHz. в зависимост как е разтегната бобината. Това е антената/кондезатор. Руслан не напразно го нарича кондензатор.
3. забелязах нещо важно според мен: важно е предния фронт на импулса да е в точно определена фаза на синусуидата на сигнала генериран в бобината от импулса. Ако е където трябва се получава усилване на сигнала по време на платото на зареждащия импулс от MOSFET-а, в противен случай намаля. А и задния фронт от запушването трябва да е на съответната фаза от синусуидата за да не се намали амплитудата на сигнала. Ако не е където трябва се получава до 2 пъти (визуално) намаляване амплитудата.
Така, че тези които пускат поредица от импулси към бобината трябва да синхронизират добре с генерираните импулси.
4. проблема основно е че резонансната честота се колебае доста от странични влияния :(

Неактивен valex

  • Специалист
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 512
  • Пол: Мъж
  • изчислителна техника
Re: valex теория
« Отговор #89 -: Май 11, 2017, 02:34:38 pm »
От темата за Тестатика
Тази идея съм я описал и в друга тема, но тя се отнася според мен с пълна сила
и за принципа на Тестатиката :
1. Имаме 3 метални сфери (fig1). Двете са свързани и се въртят като се доближават последователно до третата. Двете са заредени със статично електричество с противоположни заряди. Третата е неутрално  свързана към земя през товар.
2. При въртенето на заредените сфери спрямо третата се получава промяна на електростатичното поле, което периодично зарежда/разрежда сферата със съответния поляритет (fig2,fig3). Тоест през товара минават електрически заряди,  с други думи има протичане на ТОК.
3. Зарядите на сферите не се губят.
4. Вид реакция на Ленц нямаме защото при приближаване на заряд към сферата се увеличава нейния заряд с противоположен заряд и става привличане между разноименни заряди създаващи сила на ускорение на въртенето  F+. По подобен начин при отдалечаването на заряда следва намаляване на заряда на сферата от там намаляване на привличането и намаляване на спиращата сила F-.
Естествено F+ = F- . От тук НУЛЕВО  общо въздействие относно въртенето на рамото.
Тоест нямаме намаляване на скоростта на въртене. Нямаме и допълнителен разход на енергия!
5. Остава да се сложи токов преобразувател и да се помисли за източници на променливо електростатично поле (fig4) (като ТТ или въртящи се електростатични машини).
Продължавам да си мисля:
1. Как може да се използва електростатичния заряд генериран от някакъв тип електростатична машина?
2. Как може да си взаимодействат електростатично поле и електрически ток в проводник така, че да се получи повишаване на някой параметър (напрежението или тока)?
3. Колко все пак електрическа енергия може да се свали чрез електростатичен принцип?
« Последна редакция: Май 11, 2017, 07:26:18 pm от Maistora52 »