Когато луната минава над определена зона на земята, там нейното гравитационно влияние се увеличава и се получава прилив.
Коментара има същност но изобразява неточна динамика на взаимодеиствието на небесните тела. За да се разбере процеса е добре да се прочете статията на Тесла отностно въртенето на Луната публкувана през 1919г в "Елетрически Експериментатор". (тук:
https://teslauniverse.com/nikola-tesla/articles/moons-rotation , и тук:
http://193.251.6.244/nikolatesla/documents/1919_moon2.pdf ). В статията този въпрос е дериватвино засегнат, в цел преследване на по-интересния, и завоалиран въпрос, по отношение на "въртенето" на Луната около оста си. Публикацията прекрасно израява елегантността на мисълта на Тесла както и неговите фуднаментални физико-математически аргументи, както и реален експеримент, защитаващ тезата му.
На кратко, Тесла представя динамиката която се получава от това, че Луната и Земята имат общ гравитационнен център (предствете си че техните геометрични центрове, предполагаемо съвпадаши с техните гравитационни такива, се намират разположени на една обтегната нишка с краища тези центрове) който се намира на 3/4 нагоре (по радиуса) от гравитационния и център на Земята. Или семи-нагледно:
Гцл---Рл------------Рз--Гцдс---Гцз
Гц(л,з): гравитационнен център (л:луна, з:земя)
Р(л,з): радус (л:луна, з:земя)
Гцдс: грвитационнен център динамичната система (Луна-Земя)
--: изразява метрично разтояние, но не според мащаби
Така в тази динамична система Гцдс се движи по една орбита вътрешна за земята (1/4 радиуса от повърхността), предполагаемо с (леки) надлъжни и напречни колебателни движения (около тази вътрешна орбита), и имайки това в предвид, може вече лесно да си представим динамиката на движещтата сила на приливите (и отливите). Просто водната маса мигрира, така изразено, към повърхнстта на Земята която е моментно по-близко да този Гцдс.
В по горни коментари беше засегнат въпроса как топенето на ледове може да се отрази на движението на Земята. Имайки в предвид горната динамика може да се види как (определеното количество) вода вече преминала в една по-свободно движеща се флуидна маса ще бъде повляно по-силно от тази динамика и самото и нарастване, взето в отношение (на нарасване),към останалата, предишно движеща се, флудина маса, под това влияние, ще определи процента на динамично отклонение от вече установеното динамично равновесие в тази сложна система.
Но на точно обратната страна на Земята отново се получава прилив. Там вече се дължи на екранирането на лунната гравитация от земята.
Ще ми бъде интересно да се посочат източници за тази теза.
В допълнение, по темата, няколко от предишните коментари засягат инерцията като явление. За колегите интересуващи се по темата бих препоръчал статия публикувана през 1896г. в "Електрически свят". Там се постулира интересната хипотеза как инерцията е дериватва на динамиката от рекурсивното взаимодествие на диелектричното и магнитните полета, произлизаща от тяло което има относително движение
("An Electromagnetic Theory of the Inertia of Matter", p. 672 "The Electrical World", Vol. XXVII , June 6, 1896.):
https://books.google.com/books?id=yglRAAAAYAAJ&pg=PA669&lpg=PA669&dq=An+Electromagnetic+Theory+of+the+Inertia+of+Matter&source=bl&ots=HiTwjxmJ4O&sig=j3zCvMfiGt7FFd3wwr2mgynzdmM&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwj3qLuZrPbKAhXFHB4KHWqUAyQQ6AEIHDAA#v=onepage&q=An%20Electromagnetic%20Theory%20of%20the%20Inertia%20of%20Matter&f=false