Димов, това е вярната геометрична схема, важи и за двата варианта (А и В):
Според мен предположението ти е много близо до същността на нещата, само още малко "избистряне" трябва.
Но...смени израза "гравитационни лъчи" с "етерно налягане" и всичко си идва на мястото.
Лъчите имат посока и интензитет, те са ВЕКТОРНИ величини, докато налягането е...във всички направления
И...Радико, как така "не става ясно какво ще се случи с трето тяло засенчено едновременно от двете планети"
Представи си го. В момента точно водата в океаните е такова тяло и затова има приливи и отливи с преминаването на Луната над съответната зона!
Въпросното трето тяло би се подчинило на "по-голямата" сянка. Гравитационното му привличане към тази по-голяма сянка би било равно на разликата в "сенките"/масите или както щеш ги наречи, като се отчита и отстоянието, разбира се!
Има обаче един мнооого интересен казус в твоя въпрос, а именно:
Дали тяло, поставено в етерната сянка на много по-големи обекти (между тях)си променя МАСАТА от това?
Ако аз и Димов сме прави, би следвало тяло в такава позиция да е с ПО-МАЛКА маса?!?!
Не тегло, а именно МАСА!
Това би се получило поради ПО-НИСКА ПЛЪТНОСТ НА ЕТЕРНОТО НАЛЯГАНЕ, ако то е причината телата да имат маса!
Кофти е, че не се сещам с какъв експеримент може да се провери?
Същото нещо действа и на микро-ниво. Етерът се устремява в безкрайно малки вихрушки, въртящи се с неизмерими скорости, които вихрушки си формират собствени пътища, въртят се в орбити една около друга, а тези микро-системи пък се въртят около други в най-различни конфигурации. Цялата тази феерия от вихри и спираловидни траектории, формира т.нар. атом. Неговата "стена" всъщност е като стената на торнадото - субстанцията й се върти страшно бързо и по този начин си образува "силово поле". Това създава илюзия, че твърдата материя е "твърда" - скупчване на много атоми на едно място, зацепени здраво като зъбни колела. Когато ръката ни се докосва до твърд предмет, всъщност се докосват тези свръхтънки полета (на ръката ни и на предмета) като две предпазни ципи, които не позволяват да се наруши вихровата структура на атомите.
С едно леко доуточняване - не "етерът се устремява в безкрайно малки вихрушки", а енергиите в (излизащи от) него.
Да, това е същността на ТОРСИОННИТЕ ПОЛЕТА и това, че не са признати съвсем от "официалната наука" е просто смешно!
Все едно да твърдят, че ако натиснеш два предмета един в друг, молекулите на единия свободно ще влязат в междумолекулните пространства на другия, т.е...ще се "смесят" в пространството без проблем, както водата попива в дунапрен, примерно...
И...kall, не е лошо човек да се позовава на разни енциклопедии, но това, че някоя била "много реномирана" е пак...смешно!
Нали именно в тези енциклопедии попада всичко след свирепото СИТО на съвременната ("фундаментална", "мастита", велика", "конвенционална")
НАУКА?
А тази
НАУКА не допуска "ерес", която да и събори фундаментите!