@kd_dinev, нека първо да коментирам цялостно дисертацията с опита който имам от една доста солидна докторска програма, най-малко в частта на писане на научни публикации.
Първото впечатление че не се посочва детайлно откъде са взети графиките (и формулите), за всеки който чете дисертацията да може да отвори въпросния източник (обикновено индексиран) и да ги провери. При положение че графиките са авторски то трябва да бъде обяснена физическата установка на замерванията както и колко замервания са направени и статистическите методи за минимизиране на грешките.
В допълнение, когато се вижда, в края на дисертацията само няколко собствени публикации като източници на референции, това обикновено се счита за сравнително не добре развита дисертация, понеже няма достатъчно широко застъпени научни публикации потвърждаващи идеите. Да не говорим че къде се публикува е също много важно, а както се вижда тези публикации са сам в България и Сърбия (което само по себе си не е проблем, стига това да сан най-напредналите конференции, да кажем в Европа, за такъв вид изследвания).
Когато бях в една докторска програма имахме ограничения за големината на труда представен при докторската защита на не повече от 100 страници, понеже при положение че една основна идея, каквато трябва да е дисертацията (а не обзорни виждания) не може да се синтезира в такъв обем, то тя се размива и трябва да се преразгледа. В това отношение винаги ни даваха пример за 1 страница дисертация на колега от MIT, като той беше забелязал забележително нова зависимост която се изразяваше с няколко уравнения написани на една страница и затова му беше присъдена докторска титла. Разбира се хората като него са малко но идеята е, че когато човек има нещо смислено да каже то той не трябва да прави това на много страници.
Това е генерално по дисертацията, а сега конкретно:
А между другото Пикси как бихте коментирали фигури 3.8 3.9 3.10 от стр 13 от въпросният дисертационен труд ?
Тези графики изглежда да са генерирани през "Matlab Simulink" както автора е написал и не са базирани на реални замервания, а само на параметрите заложени през блоковата схема, и по такъв начин софтуера изплюва това кето е програмирано в него и така при промяна на схемата изходните величини могат да са коренно различни.
На мен нещата ми изглеждат така-големината на пусковият ток от 710 А се достига за около 2 хилядни от секундата,максималният пусков въртящ момент от 124.5 Н.м според графиките е налице към 5 хилядни от секундата след началото на пусковият процес.
Не виждам откъде вземате тези 0.002 от секундата. Графиките показват че за около 0.0125 се достига максималния ток (поне по това което аз виждам ), тоест за приблизително 1 стотна от секундата а не 2 хилядни. За пусковия, симулацията показва подобно нещо, че се получава за около 3 стотни от секундата а не за 5 хилядни . Отново това са симулации на база на зададената схема "Matlab Simulink" а не авторски замервания. Всякакъв симулиращ софтуер може дамо да покаже вече програмирани взаимодействия и релация но не и нови. Точно и затова съм много против използването на CFD софтуер, за фундаментални изследвания, понеже може да дава само определено събпространство, от всичко възможни решения, и то само тези на които флуидите взаимодействия са предварително зададени с познати формулировки.
Ако товара на двигателя е тяло с маса 1кг намиращо се накрая на лост с дължина 1метър като другият край на лоста е куплиран към вала на двигателя каква ще е кинетичната енергия на товара получена в резултат на приложения пусков момент?
Направете някаква рисунка тук за да представите схемата на свързване за да не се говори на посоки.
