F.∆t=∆p
Тази формула е оригиналния запис на Нютон на неговия втори принцип на механиката. Отляво е импулса на силата,от дясната страна е промяната на импулса на тялото. Трябва да се подчертае,че силата е векторен резултат от всички сили действащи върху тялото. Чрез тази формулировка знаейки силата и времето й
на действие ,както и първоначалния импулс на тялото много лесно можем да изчислим крайния импулс и съответно промяната в кинетичната енергия, което се явява работата на силата.
Например сила от 10 Нютона приложена в хоризонтално направление в продължение на 1секунда върху тяло с маса1килограм намиращо се в покой ще промени импулса му с 10 Н.сек и скоростта му ще се увеличи до 10 м/сек. Кинетичната му енергия ще е 50 джаула, което е работата на силата.
Сега да видим работата на същата сила върху същото тяло, но посоката на силата е вертикално нагоре. Приемаме, че тялото е получило първоначален импулс от 1м/сек. Тъй като имаме и втора сила- силата на тежестта, чиято посока е срещуположна на приложената от нас сила, то резултатната сила действаща върху тялото ще е равна на нула. След една секунда тялото запазвайки първоначалния си импулс ще се е издигнало на височина 1 метър. Потенциалната му гравитационна енергия ще е m.g.h=10 джаула.
Вижда се, че една и съща сила, действаща върху едно и също тяло, за едно и също време , но в различна посока извършва различна по големина работа.