Темата е актуална но на друго ниво на човешкото ни познание. Бих нарекъл това въображаемо ниво "гигантоскопия" и в пространствен и във времеви аспект.
През един такъв поглед гледаме на Земята като през микроскоп - т.е много отдалеч и заедно с всичко заобикалящо я - планети, слънце и прочие галактически и вселенски образувания.
Първото което забелязваме при разглеждането на Земята е, че тя прилича малко на "едноклетъчно същество", но само формално... т.е. представлява нещо като мехурче обвито с ципа - аналогия с балонче пълно с течност.
Според теорията на фракталните кластери (още и клъстери) всичко в природата формално се повтаря през три нива на структурираност.
Така достигаме до визията, че - в посока към по-голямо - космосът представлява съвкупност от вселенски "мехури" сближени дотолкова, че представляват нещо като сапунена пяна, където всяка "вселена" споделя своята "ципа" със съседната вселена.
Забележителното тук е, че тези "ципи" се въртят около своеобразните центрове на "мехурите" - без да може да се каже, как и защо се въртят, Знае се само, че ВЪРТЕНЕТО е фундаментално свойство на всичко съществуващо.
В случая с "ципите" въртенето им около въображаемите центрове е съпроводено и от повърхностни "въртопи" (бели и черни дупки) представляващи сингуларни преходи между "мехурите".
Разглеждаме Земята (заедно с нейната атмосфера, йоносфера, магнитосфера и пр.) точно като такъв "мехур" и забелязваме твърде сходни "образувания, които се въртят и преместват - движейки се уж съвсем произволно, но по привидно постоянни дестинации - разните там урагани, циклони, водни течения, северни и южни сияния, потъвания и изпъквания на земната кора (ципата) която видимо измерваме като сближаване и раздалечаване на сушата (континентите), вулканични и земетръсни явления, приплъзвания на една "плоча" над или под друга съседна и т.н.
Това, че някъде в тази кора имало "сгъстъци" от желязо, или никел, или мед, или друг метал с т.нар. магнитни (вкл. пара и диа-магнитни) свойства е само и единствено строго локално явление, също подлежащо на въртене и преместване, което ние в нашия времеви и исторически поглед не можем да забележим.
Да не говорим за въобще необозримите нам явления във вътрешността на Земята, където условно назоваваме разни образувания като мантия и ядро - привидно и предполагаемо течни в някаква степен и подвижни в много по-голяма - и работата с теориите ни къде, какво, как и защо става - се разбива на пух и прах - и то най-вече, защото разглеждаме явленията стационарно и локално и губим общата представа.
В аспекта на тези разсъждения - всички тези по-горе на основните дискутиращи са верни, но само в привидно локален и кратък геологически и исторически отрязък.
В крайна сметка, хипотезата на Радико е съотнесена към видовете магнетизъм наблюдаеми от човека на Земята и нейните структури, вкл. общи такива магнитни явления като "полета" (ареали) около други космически тела и обекти.
Изписах тези си мисли с идеята да предложа един едновременно микро, мезо и макро поглед върху наблюдавани магнитни явления, с приеманата от мен теза на английски учени, че електромагнетизма и магнетизма (а защо не и самата гравитация!!!) имат една и съща природа - Природа подчинена на всеобщото явление - ВЪРТЕНЕ...
Подсказвам мисълта си, че където и да наблюдаваме магнитни явления - всъщност наблюдаваме Въртения и Въртопи на съответното ниво на структурираност - без значение метал ли е (и какъв) течност ли е (и каква), газ ли е и въобще КАКВО!? - всичко на определено ниво има своите магнитни свойства, но го проявява - както подсказват Фракталите - през ТРИ нива - и не само про-форма, но и като принципиално свойство.