Да продължа с някои разсъждения (тази тема е най-близка до идеята):
Времето, по начина, по който го възприемат мозъците на хора, че и животни, "споява" (за нас) микровремеви отрязъци от реалността, която запомняме и по този начин добиваме усещане за
протичане на процес!
Един пример - всеки има любими мелодии. Самата мелодия не съществува извън времето, тя е фикция на мозъка и функция на времето.
Ако мозъкът не "наслагва" в представата за време всеки следващ тон (а предходният вече го няма, "отминал"е), възприемането на мелодия няма да съществува!
Ако "увиснем" в един от тези микроотрязъци, ще чуваме само един тон.
Факт е обаче, че мелодиите се усещат и влияят и на животни и растения (даже и на водата)! Това е достатъчно показателно, че не са само човешко и дори само мозъчно възприятие. Това явно е информация - сглобка от честоти (звукова картина), която директно действа на растения, но се възприема от животни и хора като
процесуален акт!
Това само доказва, че сме неразривно свързани още от раждането си с така неясния като термин "
личен времеви дипол", който за мозъка е както пъпната връв за бебето в утробата! (Той също се явява и като известно обяснение за важността на астрологичните хороскопи.)
Ако разумът бъде "откъснат" от личния си времеви дипол, човек полудява или още по-лошо...
Имам известни предположения, че по време на сън (там няма логика и усещане за време, аналитичната част от мозъка спи) се получава частично откъсване и по-напредналите духовно могат да се свързват с други реалности и да получават информация от други времена и пространства.
http://mystics.eu/mistika-taini/56-eksperimentat-filadelfia-teleportirane-na-korab.html - тук има и втора страница, която е по-интересна
http://megavselena.bg/eksperimentyt-filadelfiya-zagovor-ili-legenda/Сега...да си представим човек, за когото времето би течало по различен начин, примерно - 1000 пъти по-бързо сред моментната реалност (много филми, макар и недообмислени, дават храна за подобна фантазия), какво ще "се наблюдава"?
1.Дали такъв човек няма да изразходи кислорода от една стая за няколко минути? Дали изобщо ще може да диша? Плътността на въздуха не би ли била 1000 пъти по-голяма за него!
2.Дали няма да се запали, ако ходи с 5 км/ч (на практика - 5000км/ч) ? Всъщност - въздухът ще е почти плътна материя за него!
3.Ако удари някакъв предмет с нормална за него сила (50 кг.удар) и скорост 100км/ч, дали няма да си строши ръката? Това е на практика "над куршумна" скорост...
4.Преместването на еднокилограмов предмет би било много трудно, понеже инертността на предмета ще е 1000 пъти по-голяма, а за спирането на този предмет на новото му място ще е нужна колосална енергия, което важи и за началното набиране на скорост. Изобщо започването на движенията ще е много по-трудно, отколкото в каца с гъст мед, с тази разлика, че и спирането ще е много по-трудно!
Масата на всякаква (извън тялото му) материя за него ще е нараснала неимоверно. Масата да не се бърка с тегло тук!
5. Ако скочи от 10-тия етаж, би оцелял, понеже ще падне за около 3-4 секунди (50-80 минути) по негово време. Получава се куриоз - гравитацията ще му действа "по-бавно"!
6.Всичко това би било реципрочно в обратния смисъл, ако времето тече по-бавно за някого, той би плувал (за себе си) в каца с мед, както нормален човек във вода, че дори и като във въздух, а много от материите ще станат "рехави" и дори безплътни за него!
Извод - масата нараства със забавянето на времето, "течащо" в нея!
Защо са тези размисли?
От посоченото в т.4 и т.6, следва заключението, че изместването на времевия поток, дори с хилядни от секундата е способно да породи невероятни по мащаб и въздействие енергийни флуктоации, влияещи при приемането и отдаването на енергия, както и в промяна на масата и плътността на телата!
Не е изключено и Хътчисън да постига точно това - промяна на времето за различните материи, в резултат на което при физически допир те стават като флуиди една спрямо друга и следва взаимно проникване/смесване на молекулите.
Тесла е забелязал олекване на дървената везна в тази част, която е била над трансформатора му. Ако приемем, че около ТТ се създава микроскопично забавяне на времето (вече говорим за поле), се оказва, че гравитацията в това поле действа "по-бавно", а не, че везната губи тегло по принцип!
Ако в някоя от многобройните тук разглеждани схеми (на Капанадзе и компания например), има макар и микроскопично "фазово изместване" на времето, това би било сериозна предпоставка за реална установка за СЕ!
Да "бръкнеш" в пространството (етера) и да извадиш енергия от "друго измерение" и да изпревариш времето в добива спрямо разхода на енергия е едно и също в крайна сметка, понеже времето и пространството са неразривно свързани, а според някои учени са едно и също нещо, макар и на по-високо ниво, което човек не може да разбере с "класическите си познания"!
П.П. Такава постановка, реализирана на
евентуално подобен принцип, не би могла да захрани себе си без помощен енергиен източник,(понеже ще се "самоунищожи" времевата разлика), но би била "извор на енергия"!
