Да, Bat_Vanko, квантовият хармоничен осцилатор
по дефиниция е perpetuum mobile, но в това няма нищо чудно и то от чисто физически съображения: електронът на охладения до абсолютната нула водороден атом няма да падне върху ядрото, нито ще замръзне на орбитата си, а ще продължи да си обикаля (или каквото в действителност прави там...), само че с най-ниската възможна енергия, при която все още е възможно това да става. Това обаче изобщо не означава, че ние можем да докопаме, източим и въобще по някакъв начин да използваме за наши цели тази остатъчна енергия. Той затова се нарича и квантов осцилатор - осцилатор, защото винаги осцилира (трепти), и квантов, защото отдава и приема енергия само на точно определени порции (кванти). При него не можем като при класическия осцилатор (напр. махало) постепенно да му източим енергията до нула (т.е. да спрем махалото), а последният "квант" енергия винаги си остава в квантовия осцилатор и никой не може да му го вземе.
Има синтезирани интересни кристални решетки, които се състоят от триъгълници от медни атоми, чиито електрони са винаги в триплетно състояние (несдвоени спинове). Е тези животни упорито отказват да преминат в нулевото си енергетично състояние (т.е. да бъдат охладени до абсолютната нула) колкото и силно охлаждане да им приложиш! Отново отговорна за този феномен е
симетрията (универсално свойство в природата), която отказва да се наруши, за да допусне по-ниското от енергетична гледна точка състояние.
Между другото се сетих, че аналози на описаните в статията "квантови времеви кристали" отдавна са известни в химията на координационните съединения (където около централен атом/йон на преходен метал в пространството симетрично се разполагат т.нар. лиганди - молекули вода, амоняк, цианидни йони, EDTA и т.н., образувайки комплексен йон). Там пространствената симетрия на лигандите нерядко спонтанно се нарушава (реализира се състояние със степен на симетрия по-ниска от максимално възможната в случая), като обяснението за това е в т.нар. ефект на Ян-Телер, при който дефектът в пространствената структура е еквивалентен на дефект във времевата. Ефектът на Ян-Телер се проявява и при т.нар конформационни изомери в органичната химия. Явно химици и физици не си говорят много
а и химиците, нямайки самочувствието да са фундаментални описатели, не работят с толкова развит (и податлив на каламбури) математически апарат...
Та вината за "вечния двигател" не е твоя, а на недоучилия илитерат Стоян Гогов, назначен кой знае защо за технически редактор на dir.bg (когото често бъзикам, че не е човек, а бот, при това в интимни отношения с гугъл-преводача...). Той сигурно също го е преписал от друг, също толкова компетентен журналист като него, а наличието на фразата "perpetuum mobile" в оригиналната статия вероятно е подвела и други, по-опитни колеги.
За времеви флуктуации и квантуване на времето в квантовата механика засега няма никакви сведения. И да има нещо, то е под т.нар. планкови мащаби (времена от порядъка на 10
-43 сек. - резолюция, която едва ли някога ще достигнем (в момента последният писък е фемптосекундни изследвания - 10
-15 сек. чрез които се изследва интимния механизъм на химичните реакции, дори и на най-бързите такива...). Както вече споменах няколко поста по-рано, в наше време има много основателни съмнения, че времето изобщо съществува на квантово ниво. Твърди се, че вече има дори експериментално потвърждение на математически изведената теза, че времето всъщност се генерира при квантовите взаимодействия и по-специално при наблюдението на свойствата на заплетени частици. Главна виновница за това е сексапилната европейска изследователка Екатерина Морева, работеща в Националния институт за метрологични изследвания в Турин, Италия. Стъпвайки на модела на теоретиците Дон Пейдж и Уилям Уутърс, тя симулира моделна Вселена, в която изследва двойки заплетени частици, и показва, че при измерването на някаква характеристика (спин, ъгъл на поляризация) между две заплетени частици, се появява разлика, която всъщност генерира времето. За страничен наблюдател, който стои извън тази симулирана Вселена, и който наблюдава поведението на частиците спрямо независим часовник, разлика във въпросната характеристика няма, и всъщност разглежданата Вселена изглежда статична. Един вид
времето никога не би възникнало за теб, освен ако не се заплетеш квантово с частици от определена Вселена Връщайки се обратно на въпроса за "нулевата енергия" - такова животно на практика няма! Всичко е относително и зависи от това, какви моделни рамки ще си сложим и кои от движенията на изучаваната система ще пренебрегнем за да е прост и чист модела ни. Така един квантов осцилатор, дори и в нулево (минимално) състояние на вибрационната си енергия пак продължава да трепти, а никой не му пречи да извършва някакви транслационни движения (свързани с допълнителна кинетична енергия). Да нулираме тези движения означава да дефинираме понятието "абсолютен покой" - липса на каквото и да било движение (транслационно или ротационно) спрямо някакво Глобално (Универсално) начало... Дори и да постигнем това, нищо не пречи осцилаторът да претърпи ядрен разпад, или да бъде анихилиран (все процеси, свързани с отделянето на
огромно количество енергия. Затова и бащата на класическата термодинамика Гибс (J. W. Gibbs 1839-1903г.) работи винаги с относителни величини (делти) - промяна на вътрешната енергия, промяна на енталпията, промяна на ентропията, и математическите зависимости между тях.
