Velektra, ето обяснението на Том Биърден. На снимката по-долу е изобразен един електрически генератор с вал, който се задвижва с пара, вода и други. Развърта се ротора и магнитните силови линии пресичат намотката и се получава ЕДС по класическия начин, но какъв е механизма на този процес. При завъртането на вала ние нарушаваме равновесието в системата, която се поляризира и се получава един дипол, две полета, положително и отрицателно. Енергията потича от плюса, към минуса през товара, а товара черпи толкова енергия, колкото му е съпротивлението по закона на Ом. Останалата енергия отива към минуса, за да се унищожи създадения дипол и пак трябва да въртим вала, за да получим пак енергия. А за въртенето на вала се плаща. Самото извличане на енергия от средата се получава в точката обозначена с „А“ в дипола. Не се наемам да фантазирам върху този процес, защото съм невеж, както подчертах в горните ми постове.
Абстрахираме се от точката „А“ в дипола и продължаваме нататък. Получили сме дипол, енергията потича от плюс, към минус през товара, от която енергия ние черпим „една трилионна част“, цитат от Том Биърден и другото отива за унищожаването на дипола, защото той се стреми да възстанови първоначалното равновесие и затова се стреми да се унищожи, а и ние му помагаме за това. Енергията, която ни дава дипола, всъщност е СЕ, за която се борим в този форум и не само в него и тази енергия е в неограничено количество и я използваме, откакто сме открили електричеството. Прост пример, като дадем на късо плюса и минуса на генератора, какво ще се получи, ами ще изгорят намотките на генератора. Ако се направи генератор със 100 пъти по-дебел проводник и се развърти, като се дадат на късо изходите, пак, ще изгорят намотките, това иде да рече, че тази енергия е в неограничено количество.
PyroVeso е прав, тази свободна електрическа енергия, която ние ползваме от много години, в повечето случай я превръщаме в топлина, което загрява планетата. Но можем да се успокоим, руснаците предричат нов ледников период, това в духа на майтапа, а може и да са прави.
Velektra, сега продължаваме нататък, да видим, какво трябва да се направи, за да не унищожаваме дипола.
Том Биърден казва, че може да се направят проводници, които да забавят протичането на енергията с една милисекунда и през това време с ключа К от схемата да се изключи минуса на генератора положение „2“ и кръга по, който протича енергията се затваря през диода. Дипола е създаден, напрежението го има, но енергията протича с една милисекунда забавяне, а през това време ние сме изключили минуса на генератора и дипола не може да се самоунищожи. Енегията вече циркулира през товара и диода, докато от загубите започне да намалява и тогава отново се включва генератора и процеса се повтаря и т.н. Това е обяснението на Том Биърден. Дори и към земя да отвеждаме енергията след товара дипола пак се самоунищожава, защото, както всички знаем минуса на мрежата е вързан, към земя. Проводника, който забавя с една милисекунди тока е направен от алуминии и 2 % желязо.
Това ме навежда на други размисли, какво друго може да се направи, за да не се унищожава първоначалния дипол, който всъщност дава СЕ или да се ограничи до минимум това самоунищожение. Дали не трябва да се създаде още един изкуствен дипол виртуален, не знам, как да го нарека, на който плюса да е свързан с минуса на първия, а товара да е свързан с минуса на втория. Тогава ще се получат две точки „А“ в центровете на диполите, които точки взаимодействат с една и съща енергия, снимка 2, и енергията ще се влива от две места. А между другото, така са разположени електромагнитите при Фигуера, само че товара е между двата дипола.
