4. Обяснителни бележки
[2]: Причината да са плъзгачи е, че Фигуера не е посочил точни отстояния на електромагнитите един от друг и в етапа на тестването, замерването и анализирането вероятно ще се наложи честа промяна на отстоянията между отделните електромагнити.
Причината да се ползва дърво е, за да е сигурно, че няма да има вмешателство от странични метални материали, влиящи на индукцията.
Във варианта на Бюфорн, който не ползва железни ядра за индуциращите електромагнити, е добре да се помисли вариант за стабилно захващане на индуциращите електромагнити с въздушно ядро. В патента не са посочени точна дълбочина на навлизане на отделните ядра, така че е много вероятно да се налага честото им плъзгане или демонтиране и отново монтиране.
Поради това би било удобно всички ел.връзки между отделните електромагнити да са реализирани с подходящи клеми, които да позволяват лесното местене, монтиране, демонтиране и завъртане (обръщане на полюса) на електромагнитите.
Трябва да се помисли кой вид клеми би бил най-удачен, така че да е сигурно, че контактната повърхност не ограничава преследвания ефект, както и това, че избраните клеми не добавят нови ефекти от своя страна.
[2.1]: Външният енергоизточник се ползва само моментно, при старта на апарата, след каето той вече не е нужен (както е посочено в патентния документ). За репликата обаче и за последващото замерване и различните тестове е по-добре, първоначално да се осигури постоянен външен енергоизточник, който на първо време постоянно ще захранва апарата. Външният енергоизточник ще се ползва най-вече за създаване (възбуждане) и поддържане на индуциращите електромагнити.
Причината, да се ползва киселинна батерия, е че тя е единствения източник на истински DC ток. Всеизвестно е, че всичко останало, което видоизменя AC в DC ток, не подава електричество без честота или импулси. Единствено галваничният източник подава истински прав ток, и това е най-вероятният енергоизточник, който Фигуера е ползвал през 1908г.
"Наръчник по магнетизъм", Дейвис, 1842г, стр. 7, параграфи 14, 18 и 19: II. ГАЛВАНИЧНО ИЛИ ВОЛТАИЧНО ЕЛЕКТРИЧЕСТВО
14. С тези имена се нарича онази форма на електричеството, която се произвежда от химическото действие...
...
18. Заради ниския интензитет на електричеството, нужно за електро-магнитните експерименти, то е много лесно за изолиране. Това е голямо предимство за конструкцията на магнитните апарати. Там, където електричеството съществува в състояние на голям интензитет, то има силното желание да премине през и да се разсее отвъд несъвършените проводници; но там, където съществува само в състояние на голямо количество, са му необходими почти съвършени проводници, за да може да премине напред.
19. Сега, за целите на магнитните експерименти, се изисква електричество с нисък интензитет; защото силата на магнитните ефекти от един поток електричество зависи основно от увеличението на количеството му. Увеличаването броя на последователните двойки само би добавило към интензитета на потока, което ще го направи по-труден за манипулиране по отношение на изолацията, без да добави много по отношение на магнитните ефекти. Галваничните батерии, разполагащи с много двойки плочи, следователно не са подходящи за тези експерименти. Максималният магнитен ефект се създава от една единствена галванична комбинация, или максимум от три или четири; условието за създаване на ефекта е да се увеличи повърхността, върху която се действа.
[2.2]: Безспорно сърцевините трябва да се реализират от материал с тясна хистерезисна крива. Това ще рече от магнитомек материал. Единствените подходящи кандидати, за които аз знам, са мекото желязо (желязо със съдържание на въглерод под 0,5%) и силициевата стомана (трансформаторна стомана). Само тези материали са способни на достатъчно бърза реакция на променливото магнитно поле, без да задържат твърде много остатъчен магнетизъм.
Има разединение по въпроса с целостта на ядрата.
На пръв поглед, логиката на нещата не отрича възможността да се ползват ламелни ядра. В такъв случай най-лесно достъпни биха били I-образните трансформаторни ядра, направени от ламели силициева ламарина. Те биха изглеждали така:
Ако вместо това е налично меко желязо, в такъв случай би било най-удобно да се ползват ядра от набита с чук тел, както прави Бедини например. Горената тел е меко желязо (под 0,5% съдържание на въглерод):
Попадал съм на мнения на други хора, които твърдят, че Фигуера изрично е казал, че не е добре ядрата да бъдат ламелни, а трябва да бъдат плътни. АЗ самия така и не успях да попадна на тези думи на самия Фигуера и не съм техен свидетел.
Факт е, обаче, че други изобретатели, в чиито основен фокус е магнитната и електромагнитната индукция, като например Едуард Лийдскалнин, определено предпочитат да използват плътни ядра за изобретенията си. По времето на патента на Генератора на Фигуера (1908г) ламелните ядра са били факт, първият патент за ламелно електромагнитно ядро е в САЩ и е от около 1845г, така че ламелите са били познати на Фигуера, който е бил висш електроинженер и професор, преподавател по физика. Ако действително е изразил предпочитанието си към плътни ядра, определено има причина.
От Бедини съм чел, че причината да предпочита сърцевина от набита тел за Bedini SG, е феноменологията, свързана с трансформаторните ядра с тънък въздушен процеп. В "Енергия от вакума: Концепции и принципи" Том Биърден надлежно разглежда въпросната феноменология. Двамата учени и изобретатели твърдят, че въздухът има по-голям капацитет да съхранява магнетизъм, отколкото желязото. Само че въздухът също така има и по-голямо съпротивление на магнетизъм, отколкото желязото, следователно магнитезмът предпочита пътя на по-малкото съпротивление, а не пътя на по-големия потенциал. Това обаче означава, че в тънкия въздушен процеп на прорязаните трансформаторни ядра се нагнита много повече магнитна енергия, отколкото в материала на желязната сърцевина, и в даден момент тази натрупана енергия може да се освободи.
Бедини обяснява, че когато ядрото представлява сноп от набита тел, на практика в пространствата между отделните телени пръчки има много повече нагнетен магнетизъм, отколкото в материала на желязната тел. Причината е, че тънките телени пръчки имат много малък потенциал да съхраняват магнетизъм и той бързо се изпълва. След този момент те започват да отблъскват магнетизма. Така, те го нагнитат във въздушните пространства помежду си. Поради това, че въздушните пространства между телените пръчки са продълговати кухини, водещи до двата края на бобината, се получава така, че при електромагнитна индукция бобина с такова ядро развива забележително по-силен магнетизъм върху лицата си в сравнение с бобина с плътно ядро.
Не така стоят нещата обаче при магнитната индукция. Бедини прави забележката, че когато намагнитваме феритен материал посредством постоянен магнит, тогава е по-добре намагнитваното ядро да бъде плътно, за да задържи най-голямо количество от поетия магнетизъм. В сравнение, сноп от набита тел, подложен на магнитна индукция, би бил безполезен.
В първия вариант, на Фигуера, определено е за предпочитане да се използват плътни ядра. Причината е, че индециращите електромагнити и електромагнитите, от които извличаме енергията, си общуват чрез магнитна индукция.
Въпреки, че идеята за употреба ва ламелни ядра в индуциращите електромагнити звучи добре, не бива да се забравя, че е много вероятно в микро-пространствата между ламелите, както и във въздушните пространства между телените пръчки, да се развива разноименна полярност на магнетизма. Това наистина би добавило към силата на привличане, ако целта на електромагнита е да пидърпва съм себе си феритни тела, но е въпросително дали това ще бъде предимство или спънка при основната функция на Генератора на Фигуера, която е двустранното вариране интензитета на магнитното поле.
Във втория вариант, на Бюфорн, когато индуциращите електромагнити и централните електромагнити влияят на едно и също ядро по пътя на електромагнитната индукция, вероятно е за предпочитане да се ползват ламелни ядра.
Не бива да се забравя, обаче, че плътните ядра са по-способни да попиват фонова електромагнитна радиация от околната среда. Ламелните ядра провеждат магнетизма в една магнитна верига много по-добре, но поради това, че динамиката на магнитните потоци в тях е твърде униформена и "вкарана в релси", плътните ядра може би имат по-голям "феноменологичен" потенциал от тях.
Във всичси случаи, нужно е емпирично изследване на различните варианти.
[2.3]:*Вариант "Бюфорн" е изобразен с ламелни ядра, за да се подчертае нуждата от емпирична проверка на това кои ядра се представят най-добре - плътните или ламелните.
[2.4]: Комутаторът на Фигуера е твърде неясно описан в патентния документ и поради множеството нееднозначности, които създава, поражда множество съмнения у изследователите на Свободната Енергия. Някои твърдят, че комутаторното устройство нарочно е толкова завоалирано, както било типично за човек, който иска да предпази интелектуалния си труд.
Моето лично мнение е, че при всички обстоятелства, репликаторът трябва да се придържа към патента във формата, в която е подписан пред свидетелството на патентната комисия. В него е допустимо да се пораждат нееднозначности (това е широкоразпространен трик за защита от манипулации дори и в съвременното патентно право на ден днешен), но в документа на патента не е допустимо да има лъжи и несъответствия.
Следователно, във всеки случай репликаторът би направил добре, ако по време на изследването си на това изобретение, направи поне един прототип, който стриктно и максимално да се придържа към духа на патента, и на база такава възможно най-прецизна реплика да експериментира с варианти на нееднозначните моменти, ако има такива.
Целта на комутатора и на приличащия на реостат резистор, както е изрично описана в патента, е следната:
ОПИСАНИЕ НА ГЕНЕРАТОР С ПРОМЕНЛИВА ВЪЗБУДИМОСТ “ФИГУЕРА”
...
Това, което постоянно се променя тук, е интензитетът на възбуждащия електкрически поток, който поражда електромагнитите и това се постига чрез употребата на съпротивление... и, докато потокът е по-голям или по-малък, магнетизацията на магнитите се показва или спада и следователно така варира интензитета на магнитното поле, тоест магнитният поток, който облъчва веригата.
...
Машината оперира както следва: бе казано, че четката О се върти около цилиндъра G и е винаги в контакт с два от неговите контакта... Следователно, първите електромагнити (N) са пълни с токов дебит, а вторите електромагнити (S) са празни. Когато четката е в контакт с контакт 2, електрическият поток няма изцяло да достигне до електромагнити N, защото първо трябва да премине през съпротивлението, така че няма да са максимално пълни с дебит; В контраст на това, част от дебита достига до електромагнити S, защото потокът трябва да преодолее по-малко съпротивление, отколкото в първия случай, така че те няма да са абсолютно празни.
...
Накратко – съпротивлението играе ролята на разпределител на електрическия дебит, защото дебита няма да възбуди определени електромагнити, но за сметка на това ще възбуди други и тн; може да се каже, че електроди N и S работят едновременно и в обратна посока, защото, докато първите се изпълват с електрически дебит, вторите се изпразват, и когато този ефект се повтаря продължително и последователно, може да се поддържа постоянно вариране на силата на магнитните полета, които облъчват индуцираната верига…
Това означава, че най-важното за репликатора, е на първо време да репликира тази основна за машината динамика.
Трябва да имаме предвид, че патентът е заверен през 1908г - това е 6 години преди началото на Първата Световна война. Репликаторът и читателите трябва да си дадат сметка, че естетическите вкусове и разбиранията на овечеството са били различни от днешните. Безспорен исторически факт е, че нацистите са бащите както на съвременната електроника, така и на разбирането за миниатюризация на електрониката. Тоест миниатюризацията в електрониката не е битувала като разпространено разбиране през 1908г.
Това означава, че нямаме причини да смятаме, че на ден днешен около нас не са налични по-добри механични и технически реализации на устройството на Комутатора и устройството на Резистора.
Искам да ви обърна внимание на особеното означение, което прави Фигуера:
Картинките са извадки от "Наръчник по магнетизъм" на Дейвис от 1842г. На едната се описва вътрешната и външната верига на една цилиндрична медно-цинкова батерия, а на втората е показан магнит, упражняващ индукция върху парче стомана.
Забележете, че разпространеното научно обозначение за магнит по онова време е било М., идващо от "magnet", а обозначението на метална пръчка е било B., идващо от "bar", тоест "призма", "пръчка" или "греда". Северният полюс в онези години винаги се е обозначавал със стрела, а южният полюс винаги се е обозначавал с перала на стрелата. Посоката на протичане на електричеството споделя същата символика.
Така че, когато видим ТОВА в патента на Фигуера от 1908г:
...това означава, че четката се движи ВЪРХУ цилиндъра с вградените контактори и това е поглед отгоре.
В "Наръчника по магнетизъм" на Дейвис от 1842г изрично се описва, че електричеството протича от минус (-) към плюс (+) във вътрешната верига на батерията (от отрицателния терминал, през електролита, към положителния терминал), но протича от плюс (+) към минус (-) във външната верига на батерията (от положителния терминал, през натоварването, към отрицателния терминал).
Фигуера е отбелязал с"+" центърът на въртене на четката О. Това ще рече, че електричеството идва отвън, преминава през четка към въртящата се ос, и отнопо през въртяща се четка навлиза във вградените в цилиндъра контактори.
Изследователи на Свободната Енергия предлагат следния ЕДИНЕН вариант на реализиране на Комутатора и Резистора в едно тяло:
Това е метален пръстен от меко желязо, с намотка от прилично дебела тел върху него.
Забележете, че във всеки един момент четката трябва да прави контакт с два оборота от оголената жица, за да не се получава прескачане на искри (този момент е изрично споменат и в патентния документ).
Някои предлагат жицата да е квадратно сечение, 2.3 на 2.3 мм.
Изследователят, който е измислил тази идея, пише:
Четката се задвижи от малък DC мотор. За да може плъзгащата се четка да влезе в контакт с жицата, изолацията от горната страна трябва да се премахне, като остане странично, за да не се получава късо съединение.
Жицата е намотана до половината обиколка на пръстена, и се оставя една къса дължина от нея, за да се монтира електрическа връзка там. След това се прави още една намотка, за да се покрие оставащата половина от пръстена, и пак се оставя една дължина за оформяне на електрическа връзка. Оборотите на жицата са хванати здраво с тиксо по външната обиколка на ядрото, за да здраво закрепени намясто. Двете дължини на жицата, оставени от двете страни, се свързват един с друг. Така се получава намотка в 360 градуса с добри електрически връзки на 180 градуса една от друга.
...
Бързината на въртене на четката не е критично важна, но тя все пак определя честотата на променливия ток в Добива.
...
Когато първоначално погледнем едно такова устройство, веднага си помисляме за потока на електричеството, протичащ по жицата, намотана около ядрото. Изглежда, че потокът е ограничен от общата дължина на жицата между позицията на четката и двата изходни терминала, но в действителност, въпреки че това заключение в известна степен е правилно, основният контрол над потока се извършва от магнитното поле вътре в пръстеновидното желязно ядро, и това магнитно поле създава магнитно съпротивление срещу протичането на електрическия ток пропорционално на броя на оборотите на намотката между четката и изходния терминал. Това променя потока към електромагнитите от група "N" в сравнение с потока, който получават електромагнитите от група "S".
Според личното ми мнение си заслужава разглеждането на този вариант единно устройство на Комутатор-Резистора.
Това по никой начин не измества нуждата от репликиране на апарата с Комутатор, така както е обяснено самоделното му приготовление, и с класически Реостат, както рисунката на патентования чертеж подсказва.
За репликирането на апарата така, както е патентован, би помогнала следната опростена схема:
[2.6]:Относно разстоянието или въздушния процеп между ядрото на индуциращите електромагнити и ядрото на добивните електромагнити във вариант "Фигуера".
"Наръчник по магнетизъм", Дейвис, 1842г, стр. 81, параграф 134:134. Един електро-магнит, като стоманения магнит, упражнява притегателната си сила през поставени прегради; и феноменът е най-поразителен с гореспоменатия електро-магнит заради голямата му сила. Така, той често ще е в състояние да повдигне арматурата си през стъклена преградна плоча; а когато само няколко дебелини хартия са преградата, ще може да поддържа значително количество допълнителна тежест.
От това разбираме, че ако между ядрата на индуциращите електромагнити и ядрата на добивните електромагнити има няколко листа хартия, действието помежду им ще бъде много по-силно (индуциращите електромагнити ще привличат добивните със значителна допълнителна сила, което говори за повишен интензитет на магнитното поле).