Според мен устройството на Фигуера няма нищо общо с видовете Бединки, нито по принцип, нито по концепция, нито по нищо...
Казвам това от моята гледна точка, а тя клони към Лийдскалнин. Интересувайки се от Лийдскалнин всъщност попаднах на Бедини, и през цялото време, докато се опитвах да науча всичко от него и неговия научен кръг, си представях дали не би трябвало тази бобина, която той ползва в първия най-прост прототип на Bedini SG, да се ползва и от двете й страни.
Цялото виждане на Лийдскалнин се опира на противоположни енергийни потоци, протичащи винаги един срещу друг, които потоци той нарича "истински магнити" (негов си термин, различен от общата наука). Неговата парадигма не противоречи на научната, а се явява алтернативна репрезентация на научната парадигма, само че на база тази двойнственост и срещутечение на два потока... именно Северен и Южен.
Това се потвърждава и от Хауард Джонсън, който успява графично (с електронен микроскоп) да засече движението на два отделни потока в постоянните магнити, само че той ги нарича "магнитни елементи", казвайки, че всеки от двата магнитни полюса е изграден от различно съотношение на двата "магнитни елемента", например северният магнитен полюс е северен, само защото северният елемент в него е по-силен от южния елемент в него, и обратно.
Понеже се бях самовъзпитал с такава гледна точка, преди да попадна на Бедини, все си мислех, че другата част на бобината при първоначалния прототип на Bedini SG не се използва, е че вероятно това е недостатък (ако не грешка).
Така че аз постоянно си представях един Bedini SG, но реализиран с U-образни ядра и следователно с минимум две тригерни бобини (задължително на едно U-образно ядро, защото трябва да има срещутечение на потоците).
С това наум... впечатление ми направи, че Кромри казва в патента си, че неговият генератор може да се реализира и със статорни постоянни магнити, и със статорни ел.магнити, било все едно по неговите собствени думи. Замислих се, че при Bedini SG също не са необходими постоянни магнити, за да се постига целта.
Бедини се съсредоточава върху изследването на високоволтовия импулс при имплодирането на полето на ел.магнита, нали така. И именно това поражда дългогодишния му интерес към Генератора на Кромри - там същото това нещо, това имплодиране, или разваляне на ел.магнита, се получава по механичен начин. Бедини се интересува от Кромри още от младините си и не спира да се интересува до самата си смърт през ноември (наистина, защото с Линдеман подготвяха усъвършенствата реплика на Кромри за конференцията "Тесла" 2017).
Трябва да се замислим тогава... че Bedini SG също може да се реализира с ел.магнити - въобще не е задължително те да са постоянни. Да, разбира се, това не би било практично, но от гледна точка на теоретиката това наистина няма значение.
На практика, Bedini SG
Е Генератор на Кромри. Разликата е, че маховикът на Бедини е вграден в ротора на Кромри. Може да се каже и обратното - при Bedini SG постоянните магнити са роторни, а индукцията е в статора. Това е просто Кромри с главата надолу.
Но като си спомним какво имахме наум... за срещупротичащите магнитни потоци... Генераторът на Кромри удовлетворява това, схемата му е в първата публикация по темата. При него има индукция от двете страни на едно ядро при наличие на Огледални намотки. На Запад тези намотки са наречени "Bucking coils", има доста информация за това.
Не е необходимо да вникваме твърде навътре в схемата на Кромри, за да видим, че на практика това може да се нарече Генератор на Лийдскалнин.
И това е именно причината намотката на Бедини да е бифилярна - задължително е, при положение, че не ползва другия край на желязното ядро. Да се направи бифилярна намотка е същото, като да се съберат в една намотка две Огледални намотки (Bucking coils), както е при Кромри и Лийдскалнин.
Връщайки се към Генератора на Фигуера... той удовлетворява същите тези условия:
- генерира енергия от електромагнити с електромагнити (Кромри казва, че няма значение дали са постоянни или не)
- генерира енергия, облъчкайки желязно ядро от двете страни (срещуположни потоци, както съветва Лийдскалнин)
- използва манипулиране на интензитета на магнитното поле на изпълнения соленоид (нулиране на интензитета = имплодиране на полето на соленоида)
В този смисъл казвам, че на практика Бедини-Кромри-Лийдскалнин-Фигуера имат директна връзка.
Лично за мен още остава неясно - и трябва да го проуча по-задълбочено - как така се говори за електромагнити - само N и само S... след като всеки електромагнит има от едната си страна N, а от другата - задължителeн S...
Съществува такава дискусия във форумите на Бедини и Линдеман (energeticforum и overunity.com).
Според някои, хващайки се за дословността на думите на Фигуера, че това че е наименувал едните магнити "S" и другите "N" може да е подвеждащо, защото като елементи от патентна схема може да ги наименува с каквато си иска символика, и "по случайност" тя да съвпада с приетото обозначение за магнитните полюси.
Други в онези форуми смятат, че обозначаването на N-магнитите и S-магнитите е направено от гледната точка на централните магнити "у", тоест за централния магнит от едната страна е само N, а от другата е само S.
В това има известен смисъл, защото действително Фигуера би искал другия полюс на индуциращите бобини да е добре отдалечен от магнитите "у". Някои отбелязват, че на това може да се дължи факта, че индуциращите бобини са нарисувани близо два пъти по-дълги от възприемащите намотки "у" - така може по-лесно да се подсигури... особено в едно паралелно подреждане, както е първия патент направен лично от Фигуера... защото при паралелно подреждане при по-къси индуциращи намотки е по-вероятно да има "нееднородно" облъчване на средните сърцевини "у".
Вярно е, че едно последователно подреждане, както е на патентите на Бюфорн след смъртта на Фигуера, този проблем не съществува, но Бюфорн е предпочел да запази означенията "S" и "N" за цели магнити.
Въпросът остава отворен.