Понеже, някой преди мене захапа тази дума „отвъдното“ и затова аз започнах да я използвам нарочно. Под „отвъдното“ разбирайте етер, ефир нулева точка, вакум има и други наименования, а всъщност трябва да се разбира, че това е океана от енергия в, който живеем, който го има и в космоса и навсякъде във вселената, както казва Тесла.
dymelsoft, явно не си разбрал, какво съм написал в този пост и други също не, са разбрали. Какви домени има в медния проводник, къде съм споменал магнитопровод, аз говоря за факта, че съществува обратния импулс, който всъщност е реакция на средата, на океана от енергия, на ефира, етера, вакума, когато се нарушава равновесието на тази среда. Никъде не съм споменал че обратния импулс е с повече енергия от вложената.
ето този мой пост:
Не се наемам да фантазирам върху неща, които никой не знае и не може да докаже по никакъв начин за момента, и да влизам в сферата на електрони , позитрони, кварки и подобни абстракции, които никой не е виждал и няма да види никога, за да ги изследва.
Мен ме интересуват реалните факти и най-вече факта, че такива устройства, които могат да преобразуват енергията от „отвъдното“, ефира, етера, вакума, нулевата точка, съществуват отдавна и това означава, че тази различна енергия влиза в тези устройства по някакъв начин, които устройства я преобразуват в удобен вид за ползване. Буферните елементи между нашия свят и „отвъдното“, са кондензатора и магнитното поле създавано от бобина. Най-простия пример за проявлението на тази енергия от „отвъдното“ е обратния импулс на бобината, ти наливаш енергия 1 единица, а тя ти връща енергия 0,8 единици от вложената, заради загубите и в права и в обратна посока, но ако случая е идеален и нямаше загуби, щеше да върне толкова енергия, колкото е вложена.
Силата, която създава обратния импулс е именно проявление на реакцията на енергията от „отвъдното“.
Но тази енергия на обратния импулс, от „отвъдното“, не може да се използва или улови по никакъв начин, а само с кондензатор, там може да се улови, съхрани и по-късно да се използва в „нашия свят“ и да се върне в „отвъдното“.
Задачата, която имат изобретателите е да накарат тази енергия от „отвъдното“ да потече в нашия свят, да премине през товара и да се върне там, откъдето е дошла, за да възстанови равновесието. Всичко се постига, когато се наруши равновесието на средата, тогава се проявява енергията от „отвъдното“. Том Биърден много добре го е обяснил, и не само той.
Имах в предвид въздушна бобина без сърцевина, а и на прав проводник, като се подаде импулс енергия, пак има обратен импулс, ответна реакция на средата. За мен е важен факта, че този обратен импулс съществува и това е енергия, която може да се използва, не че върнатата енергия ще бъде повече от вложената, а тя трябва така да се насочи, че да не се връща в дипола, който я създава и да го унищожава. По думите на Том Биърден от енергията, която създава един електрически генератор независимо, с, какво ще се задвижва вала му, с вода, с пара и други, се използва една трилионна част, а другата отива за унищожаване на дипола, който създава тази енергия и пак трябва да се върти вала, за да се произваде енергия. Капанадзе и другите, като него, са се научили , как да не унищожават този дипол даващ енергията и да я използват правилно.
Четете внимателно, какво съм написал и не ми приписвайте неща, които не съм казал. Понеже съм невеж не искам да фантазирам, за да обясня физическите процеси, които се случват в тази ситуация при създаването на обратния импулс на субатомно ниво, а и за съвременната наука в тази сфера мъглата е все още много гъста, но аз поне си го признавам.
Пак повтарям, за мен е важно, че тази енергия съществува и може да се използва, а от къде идва, защо идва не ме вълнува. Ние сега знаем да произвеждаме електричество, но определение за електрически ток все още нямаме, всичко е гъста, гъста мъгла.....
