4.2.3 Геданкен-експеримент: Мулти-добив чрез регенеративен отговор (regenerative feedback)След един добивен процес с КПД>1.0 и последващото подходящо разреждане на енергията е налице повече отдаване на работа като "разсейване на събраната енергия", отколкото е вложената енергия от оператора или експериментатора. Системата може да се преработи в самозахранваща се (авто-асиметрично-премащабираща се) система, която захранва както самата себе си, така и натоварванията си, чрез един регенеративен, прихванат, внимателно контролиран положителен отговор на част от изходната положителна енергия
[107] в посока входа на системата.
Само че, вижте Глава 9 относно специалните съображения за Дираковия ток от дупки (Пол Дирак/Paul Dirac) и излишната отрицателна енергия, която е следствие от електромагнитните системи с КПД >> 1.0. Положителният прихванат отговор драматично ще се провали при всяка електромагнитна система с КПД >> 1.0, а при много системи с КПД > 1.0 също ще се провали,
освен ако не се постигне преобразуване на отрицателната енергия, пристигаща на входа на системата.- - 107: Добивът може да съдържа забележимо количество отрицателна енергия, както и положителна енергия, обаче.
В този случай, в "отговарящата верига" (частта от веригата, връщаща добива обратно към входа, бел.прев)
отрицателната енергия трябва да бъде променена в положителна енергия чрез премащабиране, в противен случай тя ще се появи на входната част на системата като допълнителен товар на самия вход. Тя ще "яде" прииждащите електрони от външния енергоизточник, така че външният енергоизточник трябва да захранва този "допълнителен товар" на входа, както и да захранва нормално присъстващия системен товар. Това смъква КПД-то на системата до КПД < 1.0.
За да се улесни визуализацията на мулти-добивния процес, представете си един мисловен експеримент - постоянно ретро-рефлектиране на стабилно подаване на малка електромагнитна енергия. Вижте Фиг. 4-2.
Както се вижда, един топлинен излъчвател е затворен в куха сфера, през мъничка дупка е свързан с две жици за външния енергоизточник (външният енергоизточник не е показан). Топлинният излъчвател е 100% ефикасен; всеки джаул поета от него енергия се излъчва. Един джаул енергия (един ват постоянна "вложена мощност" - конвенционалната електроинженерна терминология, където честотата на работа и честотата на енергийния приток се бъркат!) се прилага от енергийния източник към нагревателния елемент в сферата. Вътрешността на сферата е покрита с вещество, което действа като огледален рефлектор на конюгатната фаза (phase conjugate mirror reflector) (PCM) със, да кажем, коефициент на отразяване 0.5. С други думи, когато от жицата се излъчват разпръснати фотони, те удрят вътрешната повърхност на сферата. Половината са ретро-рефлектирани (отразени, бел.прев) точно обратно до мястото върху резистора, от което са били излъчени, където се поглъщат и отново се "прихващат" за още по-голямо загряване на резистора, с което предизвикват допълнителна емисия на фотони от него. Другата половина от погълнатите фотони върху вътрешната повърхност на сферата се разтварят през цилиндричните стени под формата на топлина, и багят от сферата като топлинна радиация към външния свят.
Ако функционирането на тази сфера може да се поддържа в стабилно състояние, без промени на физическите характеристики и механизъм, тогава натрупването на енергия в нагревателната жица вътре в сферата - и натрупването на енергийния конденз (? build up of energy icing) от външната страна на сферата - безкрайно ще се увеличава. С времето натрупването на енергия ще се увеличава без ограничения. Изчакайте кратко време, и сферата ще излъчва 10 вата мощност, докато човек ще продължава да влага един ват. По-късно, сферата ще излъчва 1000 вата мощност, а операторът ще продължава да влага един ват. И така нататък. Действително, покачването на енергийната плътност на излъчването ще бъде асимптотно и ще се увеличава в посока безкрайност. Единственото ограничение, що се отнася до енергийното излъчване в следствие на стабилно влагане на 1 джаул в секунда, ще бъде лимитът, при който механизмът става нестабилен и започват да се случват промени, които да сподавят и прекратят процеса.
Преди читателят да възрази възоснова Закона за запазване на енергията, трябва да осъзнаем, че това увеличение на енергийната плътност вътре в сферата е пример за повтарящо се премащабиране. Принципът на
свободата на калиброване - една от аксиомите на теорията за квантовото поле, която е добре установена - ни уверява, че
потенциалната енергия на една система може да се променя волево при желание, и безплатно. [108] Това, което принципът за свобода на калиброването
не посочва, е
механизъм за осигуряването на допълнителна потенциална енергия и източник за нея - това не се посочва нито от теоретиците на квантовото поле, нито от електродинамиците.
Без такъв източник и посочен механизъм, конвенционалната свобода на калиброването предполага абсолютно нарушение на Закона за запазване на енергията.- - 108: Конвенционалните учени почти винаги са много внимателни, когато премащабират симетрично, така че получаващите се две излишни силови полета да са равни и противоположни, и в резултат да се сумират до нетно нулево поле. Тази "занулена система" априори се състои от стрес потенциал. Така че такова симетрично премащабиране променя стреса в системата и променя потенциалната му енергия, но само под формата на допълнителна стрес енергия. Няма нетна сила и "силово енергийно поле", които да могат да се използват за разсейване на тази допълнителна стрес енергия във външен товар, вършейки по този начин работа. Това премащабиране е чисто самоволна практика от страна на електродинамиците. Ние много повече се интересуваме от "асиметрично премащабиране", при което само един потенциал се променя свободно или двата се променят неравно, като резултат се получава
нетно не-нулево силово поле, което след това може да бъде разсеяно във външно натоварване, за да върши работа. Само чрез асиметричното премащабиране е възможно в една иначе инертна система да се добави енергия и тогава с нея да се свърши каквато и да е работа. В конвеционалните системи ние извършваме "асиметрично премащабиране" като добавяме волтаж (потенциална разлика). Докато електрическият ток протича с разсейване на енергия от веригата в натоварванията и загубите, системата може да развие "мощност" и така да върши работа във външното натоварване. За нещастие, електродинамиците все още са обсебени от симетрията, така че повсеместно прилагат, във всички енергийни системи, веригата със затворен електрически път.
Това гарантира, че веригата ще убие диполния си източника на енергия (източникът на потенциала и на потенциалната енергия, генериран от виртуалния флукс на вакуума в следствие нарушената симетрия между противоположните заряди на дипола) с по-голяма бързина, отколкото захранва натоварването си. По този начин се поддържа прекрасна симетрия, красивата свободна енергия и негентропия се изхвърлят, и грозното замърсяване и разрушение на биосферата продължава в цял свят да задоволява постоянно растящата си и неутолима жажда за електрическа енергия.
От гледна точка на нашата суперсистема, механизмът за свободно калибриране, осигуряващо енергията, е директен: излишата енергия свободно се доставя от неравновесието в активните взаимодействия на вакуума със системата и в неравновесието, представлявано от локалните гънки на време-пространството. Тъй като промяната в потенциалната енергия на една система е също така и безплатна промяна в гънките на време-пространството, тогава следва, че просто промяната на потенциалната енергия на локалния вакуум (вакуумът е също електромагнитна система!) и на локалната нагънатост на време-пространството е също "безплатна", или може да бъде. Не е нужно самият оператор да извършва работа върху време-пространството, за да го нагъне! Самото
присъствие на една пространствена енергийна промяна - включително безплатна промяна на потенциалната енергия, позволена от свободата на калибриране - е достатъчно също безплатно да се нагъне време-пространството. Това е истинска енергийна промяна, защото всяко нагъване на време-пространството има ответно въздействие върху масата. Електродинамиката на висшата групова симетрия наистина включва вакуумната енергия и енергиен поток {259а-259с}, и е възможно да се извлече използваема електромагнитна енергия от вакуума.
Но да се върнем на нашата сфера, където вътрешната потенциална енергия на сферата се покачва асимптотно без предел.
В истинския свят, разбира се, коефициентите на отразяване и характеристиките на материалите се променят паралелно с промяната на енергийната плътност, сферата ще се загрее, и тн., и тези промени ще започнат да развалят съвършенството на ретро-рефлективния процес, за да го ограничат до някакво дефинирано плато като стойност, което може да е състояние на КПД > 1.0 или КПД >> 1.0. Или, материалите ще се стопят или размекнат, така че сферата да се разкъса и експлодира, остро и изцяло прекъсвайки процеса и излъчвайки яростен изблик на енергия като сигнал за нарушението на локализацията на процесите.
Въпреки това, един успешен и истински емпиричен експеримент, подобен на този, би бил възможен с малко изобретателност, и той лесно би демонстрирал КПД > 1.0, след като човек изчака натрупването и стабилизирането на някакво определено ниво. Ние се надяваме, че някой млад вишист с остър ум някой ден ще приготви докторантската си теза възоснова на този експеримент или негов вариант. Принципът подлежи на демонстрация.
Подобни натрупвания в следствие регенеративен отговор и мулти-добиване от колектори явно се срещат в природата, чак до и включително такива феномени като изблиците на гама-лъчи, и тн. Тези феномени се случват в някои системи като например експлодиращи газове (и, в някои случаи, дори във високата атмосфера на Земята). В такава система, "физическите частици, суспендирани в пространството" наистина се движат и продължително смущават геометрията за увеличаващото се натрупване, което води до замиране на процеса след известно забавяне.
Само че, налице е ясно обусловен времеви период, през който движението на частиците е все още недостатъчно, за да разчупи геометрията по значим начин и да предизвика затихване.
[109] По време на този "почти линеен етап", натрупването е налице и енергийната плътност много рязко се увеличава. Натрупването е налице и продължава, докато трае времето на отпускане на първоначалния контриращ механизъм, който възстановява симетрията спрямо предходното състояние (първоначалната реакция). Един добре познат конвенционален пример и реакцията е Закона на Ленц. При него, докато енергията се променя значително, се случва рязко сподавяне на увеличаването на енергийната плътност, задушавайки асимптотното покачване и "разреждайки" се или "отмирайки" обратно до под-максимално състояние. Само че, тази позиция или състояние на отмиране (в задушеното състояние) ще се различава от първоначалното състояние преди породилото се асимптотно покачване (премащабиране). Обикновено системата ще е поела или събрала допълнителна потенциална енергия, и така тя ще бъде "по-топла" или по-енергична. Това често се нарича "зарево". В простия случай, части от системата ще са в състояние на повишено движение (по-енергични).
Бележка от преводача: Зарево на английски е "afterglow", като "after" значи след, а "glow" значи светя. Английската дума намеква за онова сияние, което се получава СЛЕД като слънцето е залязло.- - 109: Без значение как ние го наричаме или какво е конвенционалното му наименование, всеки импулс, експлозивен процес, включва поне моментна нарушена симетрия, водеща до мигновена и контрираща нарушена симетрия. След това има времеви диапазон на отпускане, и контриращата нарушена симетрия се разсейва чрез промяна на системата до ново енергийно потенциално състояние, състоянието на нова динамика, и тн.
Средно плато може да се появи, докато се случва задушаването на процеса и той може да се стабилизира. Само че, ако не се достигне стабилно плато по време на заглушаването, тогава се получава по-нататъшно рязко задушаване и рязко намаляване на увеличената енергийна плътност, тъй като геометричните промени стават решителни и прекратяват асиметричното авто-премащабиране. По този начин "заглушаването" на процеса може да доведе до плато на стабилно опериране с КПД >> 1.0, или може просто веднага да премине към пълно катастрофално задушаване и отмиране обратно до някое по-ниско ниво на КПД > 1.0, но все пак по-енергично от първоначалното състояние. Последният случай създава един вид "зарево" - наблюдавано в изблиците на гама-лъчи, например - на увеличена енергийна плътност от началото на задушаващия феномен. Определено, в тази нова система на по-енергични газове и частици, веднъж след като новото състояние се стабилизира, продължавайки регенеративния отговор срещу новата геометрия, може тогава отново да инициализира или отново да "запали" друг "изблик", последван от ново задушаване. И така нататък.
Потвърждаваме, че изблиците на гама-лъчи пасват на тази схема и постоянно я демонстрират. Както правят и феномените, наблюдавани в интензивно разпръскващите се фотоактивни среди в една нелинейна оптична лаборатория. Нашата хипотеза е, че изблиците на гама-лъчи и подобните на тях агресивни емисионни феномени се генерират от този механизъм или подобен на него.
Фиг. 4-3 диаграмно показва един примерен обхват на такива емисии на "излишна енергия" заради този механизъм за регенеративен положителен отговор и мулти-добиване. Както се вижда, това може да представи мощните астрофизични емисионни феномени в напълно различна светлина, енергийно подредени спрямо дължината на първоначалната "почти линейна" фаза на експоненциално увеличение. Има скала на стабилните нива чак до самия Голям Взрив {260}. Един така наречен Голям Взрив, разбира се, ще бъде резултат от това, че способността за "самосъхранение" на самото 4-пространство се е нарушила, което ще доведе до разкъсване на 4-пространството и последващо агресивно спукване в n-пространството (където n > 4), при което много стремглав "фалшив вакуум" ще се създаде отвън на спукания раздут регион, който сам ще се напомпва чрез асиметрично авто-премащабиране в "ново" 4-пространство. Когато се достигне ново ниво на стабилност отвън на изгърмялата дупка от плодящото се 4-пространство, то ще представлява външно "ново" 4-пространство с нова, инфантна 4-пространствена разширяваща се 4-вселена, новородена.
Така че отвътре на плодящата се вселена, емисионният феномен ще бъде толкова огромен, че да "спука" 4-пространството, произвеждащ един вид "супер черна дупка", видяно от гледна точка на плодящата се вселена. Нашата хипотеза е, че механизмът за асиметрично авто-премащабиране произвежда огромен изблик на електромагнитна енергия в своята вселена, ако е достигнато плато на стабилност, което е под прага на разкъсването на 4-пространството. Ако такова плато на стабилност не се достигне, асимптотното увеличение на плътността на локалната пространтвена енергия продължава да нараства, докато основното 4-пространство не се разкъса, за да създаде "избиване", видяно от старата вселена като вид черна дупка. Има един вид "бяла дупка" в новата вселена, породена от другата страна на това "избиване". Тази бяла дупка и асоциираните с нея феномени произвеждат раждането на друга 4-вселена извън оригиналната плодяща се 4-вселена. Поне предлагаме това като хипотеза.
Ние предлагаме, че това може да е легитимен процес за зараждането на множество 4-пространствени вселени в безкрайно-измерния космос.
[110] Допълнителна полза има от задаването на неприятния въпрос "Какво е съществувало преди началото на времето (в тази вселена)??" Отговорът тогава ще бъде, "Съществуването на време в друга вселена, която е породила сегашната." Подчертаваме нашата интерпретация на време като просто специална форма на електромагнитна енергия, и въобще не като "мистериозна река, по която плаваме безпомощно, сякаш сме лодка, носена от теченията".
- - 110: В края на краищата, едно "измерение" в крайна сметка е просто фундаментална променлива в един физичен модел или, с други думи, "степен на свобода" в математическото моделиране. Ние можем да си конструираме какъвто си искаме брой измерения, просто като раздаваме достатъчен брой променливи, включително явни променливи, както и скрити променливи, и тн.
