Няма да бързам да се ангажирам с лично становище по казаното до тук. Понеже напоследък нямам и много време и не мога да вникна толкова, колкото в друго време бих могъл, искам само да споделя няколко насоки за настоящия момент, просто от мен за вас, така да се каже...
По принцип, етерът, като понятие, първо възниква в окултизма - а не в науката. Там, в окултизма, етерът е строго дефинирано понятие, точно описана концепция.
На по-късен етап умовете на велики изобретатели започват да се опитват да открият етера във физическия модел на света. Тоест, чак на по-късен етап учени се заемат да преоткрият окултния термин "етер", но този път в научното поле на реално приложимия, практичен живот.
И там, в науката, понятието "етер" има по-бедна дефиниция, отколкото е дефиницията му в окултизма.
Получава се така, че окултистите говорят за нещо, наречено етер, което на първо време са преживели и видяли, и след това са го наименували, за да разкажат за него.
А в науката е обратното - взима се едно готово име, и се издирва на кое тяло е дадено това име... търси се да се провери на кои феномени пасва концепцията за "етера".
Така че, ясно е, че ако ние искаме да се движим в правилната посока, трябва да се построи мост между окултизма и науката... Защото, в действителност, това което науката в момента търси, не е етера, а е самия окултизъм - науката се опитва да преоткрие самия окултизъм, но да го направи в практическия, в емпиричния свят.
Какво значи окултизъм: окулт означава "скрито" (от латински - occultare - "да скрия", "да покрия").
Окултизмът, като поле на познанието, означава две неща: Първо, това означава поле на познанието, което се занимава с неявното; Второ, това означава йерархичната система на контролирано посвещение, знание скрито от масите, знание пазено в тайна от множеството, знание нарочно отнето от множеството и концентрирано в тайно малцинство.
Думата окултизъм идва от латински. Тя е еднаква с думата "езотерика", която идва от гръцки и се отнася до същото - знание за вътрешното и неявното, което освен това се преподава само зад затворените врати на определени философски школи и общества, знание, което е забранено да се преподава на плебеите в древен Рим и на чуждоземците в още по-античните градове-държави.
Какво означава наука: наука в английския идва от латинската дума - scientia - "знание", и означава "да знам". Наука в българския идва от думата "научен", тоест някой, който е научен от друг, обучен от друг, преподадено му е. Пре-подадено, тоест нещо, което се разпространява от човек на човек, подава се от човек на човек.
Очевидно е, че пред нас има препятствие, ако възнамеряваме да строим мост между "скривам" и "преподавам".
Именно това препятствие се появява в момента в тази тема. Тезата, която Радико изтъква, не е правилна, но определено не е грешна.
Въпросът е в това, че в пред-класическия окултизъм, тоест в древния европейски окултизъм, който се заражда в Близкия Изток, етерът е пълнотата, а веществеността е празнината. Визията на древните алхимични школи е, че Сътворението е изпълнено с етер, но в този океан от пълнота има празни мехурчета. Видимата материя на физическия свят е всъщност изпразнено от етер пространство, материята е това празно мехурче насред океана от пълнота. Колкото повече етер съдържа едно нещо, толкова по-ефирно и несъществуващо е то.
Последния значим окултист, който споменава класическата концепция за етера, е Блаватска. Оттам насетне теософите раждат Новия окултизъм. Това се случва СЛЕД като понятието "етер" навлиза в науката, и следователно в Новия окултизъм етерът и плътната материя си сменят местата. С други думи, Новия окултизъм няма нищо общо с Класическия окултизъм.
Алхимия означава "из Египет", "идващ от Египет", защото Египет е само името на столицата, а земята се е казвала Кем. Кем означава "черен" или още "мрак", или "Черната земя". Тъй като древните кимейци са били наследниците на знанието на Шумер и Акад, те са се явявали разпространители на знанието за своето време, така че нарицателното "от Кем" е имало смисъла на "знание, просветление", считали са ги за носители на знанието. Оттам в древното масонство (което също се заражда в Египет) остава постулата, че "Из мрака извира светлината", което в Новия окултизъм (Ню-ейдж) погрешно се тълкува като "Мракът ражда светлината", което няма нищо общо с Класическия окултизъм. Това идва просто от думата "алхимия", буквално превеждана като "из мрака" и всъщнос тозначаваща "знание от Кем", тоест от съвременната територия на Египет.
И затова тезата, която Радико изтъква, е в голяма степен правилна или се опира на верни неща. Защото съвременната научна дефиция за етера, че е "среда на разпространение", е невярна.
Етерът е среда на разпространение, да, но според Класическия окултизъм, дефинирал термина "етер", материята е мехур от "празно пространство", материалността е зона, лишена от етер.
Оттам насетне разсъжденията за вълни, разпространяващи се в обема на материята, водят в грешна посока. Така не може да се адресира концепцията за етера.
Ако някой иска да адресира концепцията за етера чрез логически разсъждения, той трябва да се насочи към изграждането на мост между окултизма и науката... а те, в съвременния етап на развитието на науката, диаметрално си противоречат.
Аз бих предложил на заинтересуваните...
...да се тръгне от Кабалата. В традиционната Кабалистична школа (или Сефиротическа школа) изрично се изследват логическите моменти, свързани с пораждането на Сътворението. Именно в пораждането на Сътворението всички принципи на така наречената "свещенна геометрия" играят най-фундаментална роля.
Повдига се най-важния въпрос:
Глаголът "аз съм" дали е свързан с глагола "съществувам"? Дали "да бъда" е директно свързано с "да ме има".
Тъй като на такова фундаментално ниво на разсъждаване за генезиса на Сътворението може да става дума единствено за съзнание и за съзнания, като "съзнание" е синоним на "нещо", въпросът може да се формулира по-просто така:
Може ли дадено съзнание (дадено нещо) да бъде, без да съществува? Може ли дадено съзнание (дадено нещо) да е в "състояние на несъществуване", по същия начин, както може да е в "състояние на съществуване"?
Още по-просто казано... става дума за това дали съществуването е просто състояние на нещата, и дали несъществуването на дадено нещо отменя неговата фактологичност.
В Кабала и в Сефиротическата традиция тези моменти се разглеждат подробно, като се ползват чисто платонически логически оператори, с чиято помощ се стига до определени заключения.
Става дума за Господ, да.
Става дума за това: Може ли Господ да съществува в среда на съвършен вакуум?
Този въпрос е всъщност мостът между окултизъм е наука. И без да се изгради този мост (да се отговори на въпроса), няма как да се адресира една правилна научна дефиниция за етера.
