Атос - да, меките частици са доставчици на енергия, но фундаменталните също ги произвеждат при тяхното вибриране. Така материята може бавно да се размножава, макар че основна роля за растежа и развитието на планетата ни има Слънцето с неговите необятни количества енергия, с които ни обсипва постоянно.
В тази тема потребителят z.monkey също хвърля светлина върху различни процеси, според тази теория:
http://overunity.com/4255/soft-particle-physics/#.WuX_fDxRXqAСтъклото има свойството да абсорбира меките частици поради аморфната си структура, като друга част се разпиляват в най-различни посоки, а също и дезинтегрират, освобождавайки нови фотони. Има един интересен опит на Райхенбах, при който при пропускане на слънчева светлина през стъкло с дебелина около 15см, тя вече не е в състояние да освети фотографска плака, въпреки че видимият й интензитет е намалял съвсем малко. Това се получава заради лишаването й от конгломератите меки заряди, които иначе биха предоставили катализатори (твърди заряди) при разпадането си, за протичане на химичните промени в активното в-во на плаката.
При опитът на Ковски и Фрост левитиращият кристал освен че увеличава обема си с 800%, става и непрозрачен (млечно-бял) - губи прозрачността си заради пренасищане на цялата му структура с меки електрони.
Планета от стъкло е любопитна за разглеждане
Определено би имала различна гравитация. След като стъклото затормозява придвижването на меките частици, то те много бързо ще понижат честотата си и бързо ще преминат през зоната на гравитационно-индуциращите лъчения, ще достигнат IR и видимия диапазон. Ще получим светещо стъклено кълбо (което вероятно ще се разтроши от топлината) с гравитация по-слаба от нормална планета със същия размер.
Точно така е за дематериализацията. Чрез облъчване от меки и по-твърди частици, изградени от фотони от UV до гама диапазона, могат да се избият тези от обекта/субекта, при което дейността на фундаменталните ще спре тотално - те ще "замръзнат". Изчезват електростатичните сили, магнитните полета, както и инерцията. Тялото може да се придвижи с практически неограничена скорост (понеже вече липсва сцепление с етера) и на новото място, когато вече е далеч от дематериализиращите енергии, фундаменталните частици отново да възобновят дейността си и обектът/субектът да стане видим и осезаем (при късмет извън рамките на друг обект/субект, иначе ще настъпи "вграждане").
Относно въпросът на Радико с предната и задна част
Ами фотонът се образува заради вибрацията на нещо си - фундаментална частица или нещо съвсем друго. Точно както звука, с тази разлика, че при светлината имаме струпване на етероните в отделни кълбовидни форми. Светлината може да се разглежда като надлъжна "вълна". Вибрацията оттласква етероните, при което те се струпват, това струпване се задвижва и вече си имат "предна" и "задна" част.
Фотоните са стабилни във времето етерни сгъстявания.
Защо радиовълните да са неудобни? Това пак е фотонно излъчване, но с по-ниска честота - голямо разстояние между фотоните.
Магнитното поле се причинява от етерна вихрушка при движението на ел. заряди. Твърдият електрон се движи подобно на свредел, което предизвиква силно завихряне на етера около и зад него. Така посоката на придвижване на електрона е перпендикулярна на посоката на въртенето на етерната вихрушка. Затова електрическото и магнитно поле са взаимно перпендикулярни. В магнитите еднаквата ориентация на електроните предизвиква достатъчно силен сумарен ефект на завихряне, който се проявява като познатото ни магнитно поле.
Гравитационно-индуциращите лъчения са излъчване от материята. Последната генерира меки частици с най-различни честоти и най-проникващото се пада между инфрачервения и радарния диапазон.
Принципно за да възникнат натурално тези лъчения, трябва да има голямо струпване на материя, защото повечето генерирани меки частици са с много висока честота. Преминавайки през все повече материя, честотата им се понижава (червено отместване) и накрая напускайки материята, някои вече са в гравитационно-индуциращия диапазон. Ако материята е прекалено много, честотите продължават да падат все повече, лъчения преминават към IR спектъра, температурите се повишават много и започва процес на дезинтеграция и изхвърляне на твърди заредени частици. Така работи Слънцето. То има хладна вътрешност и (очевидно) много гореща повърхност.
Този процес на постоянно намаляване на честотите, означава, че гравитацията има лимитиран интензитет независимо от това колко голямо и плътно е едно тяло и колко материя има в него. Това е изключително важен извод.
