РАЗМИСЛИ И СПОРОВЕ ОТНОСНО СЪЩНОСТТА НА ЕТЕРА

[juliang]

Най- лесно  обяснение за гравитацията, според мен е:вземат се два магнита единия с диаметър 5см. другия магнит с диаметър 1см.
Според вас, кой магнит ще придърпа другия. По - големия, или по-малкия?

Сложи ги на 2 парчета стиропор във вода и ще видиш, че се придърпват взаимно.

Господи ... защо трябва да обясняваме закони от прогимназията?

[MTM]

Господи ... защо трябва да обясняваме закони от прогимназията?
 Ами защото там е обяснено, за гравитацията.

[Аtos]

Скоростта на светлината в стъкло е по-ниска с 1.58 - 1.85 (в зависимост от вида на стъклото) спрямо тази във вакуум. Така че последните 25 см реално за светлината са около 50 см като време необходимо за преминаването.

Аха...и тези 25 см. разлика дават 30% разлика в забавянето на светлината при изминаване на цялото разстояние?
При тази свръхскорост? Я пак го сметни?
Само да не получиш като резултат, че през тия 25 см. стъкло, светлината трябва да пълзи като червей?

Щото...ако 25 см. (на общия фон от 2,5 метра) забавят с 30%, би следвало да има 300% забавяне, ако средата на тия 2.5 метра е само стъкло.
И тъй като в случая тези 100% са абсолютни, би следвало светлината да се движи на обратно (което е смешно).
Все едно да си купя телевизор с 300% отстъпка!

Не казвам, че не би имало някакво забавяне, а че изводите на Радико не са съвсем коректни!

[juliang]

Ако приемем че светлината във вакуум се движи с 300 000 км/сек, то в стъклото ще се движи с 300 000 / 1.85 или със 162 162 км/сек. Би трябвало при 25 см стъкло вместо 2.40 да отчете 2.65.

Но този начин не е подходящ за измерване на малки разстояния. Използва се при измервания на големи разстояния - от няколко стотин метра до хиляди километри (по този начин мерят разстоянието до Луната примерно с точност от порядъка на сантиметри). При малки разстояния времето е прекалено малко и не може да се постигне необходимата точност.
 Как работи (ако на някой все още не му е ясно) : https://www.youtube.com/watch?v=Uym4RA3hmW4

За измерване на по-малки разстояния с лазер се използва триангулачен лазерен далекомер. Който се интересва как работи: https://www.youtube.com/watch?v=HsHyYB7ObCU Той пък не може да мери много големи разстояния, защото ъгъла на отклонение става прекалено малък...
И поради това че стъклото пречупва светлината... само Господ и създателите на уреда могат да кажат какво ще отчете той при такъв начин на използване, какъвто описва Радико.

[hyparh]

Аз виждам нещата така:
Един лист фотохартия в който има 4 обособени и означени сектора. Първият "примерно"
е непокрит с нищо за да бъде осветен директно от слънчевата светлина. Вторият се намира под стъклото и той е същността на експримента. Стъклото е увито вниматлно със алуминиево фолио за да не пропуска светлина от страни. Третият е покрит напълно с алуминиево фолио за да остане напълно неосветен, върху четвъртият се поставя някакъв филтър със калибрирана редукция на светлината,  двукратно намалявне, четирикратно, десетократно. Каквото намеря. тези филтри по принцип са сиви и редуцират целия спектър. Стойността е без значение защото ролята му е символична, реално само за да се сравни разликата на осветяването под него с тзаи на непокритата част. Демек калибрираща роля.  Секторите едно и три освен това са за да докажат валидността на експеримента.  Ако са верни твърденията приписвни на Райхенбах то сектор две трябва да има еднакъв цвят със сектор три. Всеки друг цвят на сектор две означава опровргаване на приписваното му твърдение. Хартията е в кондиция и експеримента може да се смята за коректно проведен ако сектор едно е черен а сектор три си остане бял. Различен цвят на тези сектори означава некоректен експеримент.
Съгласен ли си с тази формулировка на заданието.

Добре звучи. Нека видим какво ще се получи. Моето лично усещане (ей така - на прима виста) е, че през стъкления пакет ще се получи осветяване на фотохартията (т.е. ще протекат химични реакции), но в доста по-малка степен отколкото при пряко слънчево греене.

[juliang]

Добре звучи. Нека видим какво ще се получи. Моето лично усещане (ей така - на прима виста) е, че през стъкления пакет ще се получи осветяване на фотохартияна (т.е. ще протекат химични реакции), но в доста по-малка степен отколкото при пряко слънчево греене.

Тук вече нещата зависят от стъклото и от фотохартията. Нека не забравяме, че когато се е ползвала фотохартия, лещите на фотоапаратите и на уредите за копиране на снимките от негативите са били със стъклени лещи. Ако стъклото е нормално, прозоречно, и фотохартията не е за някакви специални цели, не би трябвало да има почти никаква разлика в потъмняването. Все пак почти един век се е правила фотохартия, която да пресъздава максимално точно това, което преминава точно през стъклени лещи.
От друга страна ... маркировката на едно автостъкло сочи, че степента на прозрачност е минимум 70%, тоест има немалко загуби при преминаване през едно автостъкло. Да, там са 2 слоя плюс някакъв найлон, но предполагам че единичното стъкло би задържало някъде около 10% от светлината.

[Аtos]

Да, там са 2 слоя плюс някакъв найлон, но предполагам че единичното стъкло би задържало някъде около 10% от светлината.

Ок, но тук не говорим за задържане, а за ЗАБАВЯНЕ, от което би следвало да намалее честотата на тази светлина и по този начин да се доближи до червената гама (която не осветява фотоплаките), ако правилно съм разбрал идеята?
Това, което остава загадка (поне за мен) е непромененото визуално усещане при наблюдение - не я виждаме като червена светлина, нали?

[juliang]

В момента в който светлината премине задната страна на стъклото тя ще си възвърне скоростта, така че няма да има никакво "червено изместване".

[Аtos]

Точно така!
И ако експериментът има някакъв реален положителен резултат, дори и в малко проценти разлика, това би означавало, че с фотоните, преминаващи през стъклото настъпват някакви качествени изменения!

В същност...ако фотоните минават по-бавно през стъклото, вътре в него концентрацията им ще е по-голяма, нали така, понеже към него прииждат постоянно нови, движещи се с по-висока скорост? В резултат на това, би следвало да се получи "пренасищане" с фотони вътре в стъклото? И това пренасищане би било право пропорционално на времето на осветяване! Дали пренасищането има праг? И ако има - какво би се установило след достигането на този праг?
 

[epwpixieq-1]

Хм, при мен изглежда дава нещо съвсем различно... Такъв бутон няма, и която и страница да цъкна ми я дава горе вляво, но съвсем малка и не може да се увеличи. Като посоча някоя страница отдолу излиза син бутон "Визуализация", но е неактивен. Прикачам скрийншот на това което излиза от твоя линк, за визуална представа.

Ето отрязаните страници от документа (използвах 'pdftk' а не 'ffmpeg'), представящи (част от) статията на Тесла.
Пиша част, понеже пълната статия, тогава, не се е публикувала на страниците на едно издание а през няколко такива. Всяка част от пълната статия може да се разглежда като глава ( макар и кратка ) от книга. Надявам се да ви е ползезна.

[hyparh]

Благодаря ти, epwpixieq-1!
Щом погледнах картинките на тесловите крушки от този файл, се сетих къде съм попадал на инфо относно поведението на високочестотен разряд в разреден въздух, като такова на "еластична" и "твърда" материя Това е книгата "Фантастичните изобретения на Никола Тесла", която прикачам като PDF файл (книгата е на български).

Цитат от стр. 135:
"След установяване на свързването, нишката се простира през горната част на тръбата и изчезва в долния край. Тя притежава твърдостта, която напомня не точно на еластична корда, опъната плътно между две опори, но на корда, окачена от височина с малка тежест в единия край."

Под "нишка" Тесла има предвид ел. разряд в разредена газова среда. При определени условия този разряд може да се накара да вибрира затихващо (която вибрация се вижда с просто око), сякаш е изграден от нещо еластично.

[juliang]

В същност...ако фотоните минават по-бавно през стъклото, вътре в него концентрацията им ще е по-голяма, нали така, понеже към него прииждат постоянно нови, движещи се с по-висока скорост? В резултат на това, би следвало да се получи "пренасищане" с фотони вътре в стъклото? И това пренасищане би било право пропорционално на времето на осветяване! Дали пренасищането има праг? И ако има - какво би се установило след достигането на този праг?

Магистрала с временно ограничение на скоростта. Колите в зоната на действие на ограничението наистина са малко повече на метър, но са константно число.

Макар че примера не е точен ... ако фотоните вибрират "настрани" с определена честота отговаряща на цвета им и едновременно с това се движат с 300 000 км/сек "напред", нищо не им пречи да продължат да си вибрират странично със същата честота, но да се движат напред с половината от скоростта си преди преградата.

[epwpixieq-1]

hyparh , радвам се че статията е спомогнала за нещо, лично предпочитам да чета нещата в оригинал, но разбирам когато някои от колегите нямат тази възможност. Все пак липсата на езикови познания не трябва да е пречка, въпреки че много помага и пожелавам този дар на всеки,  за желанието за разбиране на природата.

Въпрос към вашия кометар:

"Относно "2,4-гигахерцовия фотон" аз виждам нещата като разстояние между две фотонни вълни, което именно определя честотата на излъчването."

Имайки в предвид че "вълната" е проявление на границата между две различни физически среди, как може да се дефинира "фотонна вълна" - като частица движеща се в флуидно-подобна среда и взаимодействаща с тази среда за проявяването на вълна ( фотонна ) в тази флуидна среда ?

Въпрос към колегите които коментират относно скоростта на светлината:

Когато се говори за измерване на скоростта на светлината разбирали се какво точно се мери. Скоростта на светлината е проявление на определено физическо взаимодействие дефинирано като константа така че, в различните среди, това взаимодействие или константа се проявява по различен начин. Интересно ми е дали някои се е поинтересувал да прочете какво точно е физическото изражение на тази константа?

[hyparh]

...как може да се дефинира "фотонна вълна" - като частица движеща се в флуидно-подобна среда и взаимодействаща с тази среда за проявяването на вълна ( фотонна ) в тази флуидна среда ?

Именно. Етерните сгъстявания (фотоните) се движат и разпространяват в етера чрез струпвания, които образуват вълни.
А когато меките частици към тази светлина се ударят в атоми и молекули на разредени газове (стига излъчването да е достатъчно интензивно), те могат да ги йонизират чрез отделяне на твърди електрони, при което възниква светене на съответния разреден газ.
Примерно при доближаване на луминесцентна лампа или др. подобно осветително тяло с газ (става и с радиометър на Крукс) към теслов тр-р, започва светене заради интензивното излъчване от тр-ра. Същото се получава и с магнетрон. Сигурен съм, че затварянето на малък теслов траф в стъклен съд, от който въздухът се изтегля почти напълно, ще предостави красива и интересна гледка.

Въобще експериментите с високо напрежение във вакуум и полувакуум са доста интересни (имам и някои мои идеи, които мисля да изпробвам) и смятам малко по-нататък да се сдобия с необходимите за целта приспособления.

[Радико]

В същност...ако фотоните минават по-бавно през стъклото, вътре в него концентрацията им ще е по-голяма, нали така, понеже към него прииждат постоянно нови, движещи се с по-висока скорост?

Наистина съм изненадан от такъв анализ направен точно от атос. Това, че Юличн даде приемра с автомагистрлата и колите точно преди аз да го напиша изобщо не ме изненадва, но написаното от атос....!!!  Почти го бях отписал като безнаджден случай и той взе че прояви способност за аналитично мислене. Радвам се за което. Като се замислих случшало се еи друг път слд кото сякаш се уплаши от реакцията ми и спря да пише в темата, не беше в тази.
Сега остава да довърши анализа си на базата на сравненито направено от Юлиян и да направи извода относно честотата  на "фотоните" след забавянето им в учстъка със ограниченито на скоростта и заявленито на hyparh, че честотата на излъчването се определя от разстоянито до следващия или предходния фотон. След което аз ще споделя какво е общото на цялата работа със цифровата камера. Споменах я по напред и атос ме упрекна, че нямала място в случая, но има.
Държа да добавя, че според мен такова животно няма "фотон" Но за илюстрация на принципа не пречи да приемем че го има.